Увлечени в спора откъде е тръгнала българската азбука, всички експерти оставиха на втори план истинската цел на визитата на Георги Иванов в Москва (макар и точно на 24 май и за да получи високата награда от патриарх Кирил). А това беше да уточни с Путин последствията от даването на мандат за съставяне на правителство на прозападния лидер на скопските социалдемократи Зоран Заев, в което, както виждаме, 1/3 от министерските постове са дадени на политици от албанските партии, подкрепили коалицията. Тоест, македонският президент постъпи по същия начин, както и тогавашният и сегашен български министър-председател Бойко Борисов на 19.02.2013г. Той, в деня преди да подаде оставка, се обади на Путин да го информира за последствията от нея. Главното от тях беше прекратяването на проекта «Южен Поток» от служебното правителство и разбиването на «Големия шлем» от пролетта на 2008г.
Така и сега гостът и домакинът уточниха последствията за отношенията между Москва и Скопие от неизбежното съставяне на правителство на социалдемократите и албанските националисти. А те не са много по-различни от тези, които биха настъпили, ако ВМРО-ДПМНЕ беше продължило да управлява, заедно с ДСИ. И пак виждаме албански терористи във властта.
Един от тях: вицепремиерът по евроинтеграцията Буяр Османи от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) не един път е заявявал, че уважава единствено албанския химн, а македонският нищо не значи за него, защото не отразява наличието в страната на албанското малцинство. Интересно как бившият боевик ще движи Република Македония към ЕС и НАТО?
Друг вицепремиер и бивш терорист – Хазби Лика ще отговаря за политическата система и отношенията между общините. Въпросът е дали в македонските общини кметовете ще го слушат? Особено тези, които са загубили близки и роднини във войната от пролетта на 2001г.?
За вицепремиера по икономиката Кочо Ангушев самите скопски медии се питат как ще съчетава държавния пост с частния бизнес? Всъщност, щом ще отговаря за икономиката, най-вероятно ще излезе един ден от властта още по-богат. За сметка на македонската държава, разбира се.
Министърът на информационното общество и администрацията Дамян Манчевски сигурно ще се справи на този пост, така както се справи нелошо и с подобния партиен пост в СДСМ.
Това също се отнася и за министрите на финансите Драган Тевдовски, на културата Роберт Алагьозовски, на науката и образованието Рената Треневска, на земеделието, водите и горите Любчо Николовски, на труда и социалната политика Мила Царовска. Албанските им колеги – министрите на икономиката Крешник Бектеши, на правосъдието Билен Салии, на местното самоуправление Сухейл Фазлиу, на здравеопазването Арбен Таравари и на жизнената среда и пространственото планиране Садула Дураку също не би трябвало да имат проблеми в своите ресори, опирайки се на финансово-икономическата мощ на местното албанско малцинство, както и на влиятелната албанска диаспора в Германия и Швейцария, дърпаща конците им.
Не е никаква тайна, че групата албански старци, живеещи в Швейцария, от десетилетия владее активите на албанската емиграция и направлява дейността на паравоенните групировки, действащи още от времето на бивша Югославия. В един момент те овладяха европейската организирана престъпност, най-вече поръчковите убийства и търговията с оръжие, наркотици и човешки органи. С тях са свързани (по-точно, подчинени са им) албанските политици в Тирана, Прищина, Скопие. Неслучайно повечето са бивши полеви командири – военни престъпници.
На ключовите постове са назначени най-близките сътрудници на премиера Зоран Заев:
Министър на отбраната става Радмила Шекеринска. При встъпването си в длъжност тя заяви: «Трябва ни професионална армия, за да влезем в НАТО; достойна армия с наистина добри условия за работа; за целта ни трябва правова държава, която да гарантира Македония да стане истинска част от евроатлантическия съюз. Ще работя за тази наша обща цел и ще докажа на всички, че както и в миналото, нашите жени имат нужда от едно по-различно отношение».
Това са красиви обещания. Доколко обаче са реални, ще стане ясно от взаимното желание на служещите в армията офицери и войници от български и албански произход да работят заедно за запазване на гражданския мир и действителната евроинтеграция. Повечето от тях имат добър спомен за пролетта на 2001г. – една част са участвали в сраженията от двете страни на барикадата. Дали вече са се помирили, е доста спорен въпрос. Ще поживеем, ще видим.
Едно е сигурно: тя ще може винаги да разчита на помощта на софийския си колега Красимир Каракачанов. И няма съмнение, че при нужда, няма да се колебае да му я поиска, въпреки че се води социалдемократ. Така, както преди време кацна на ереванското летище Звартноц и се обади в българското посолство със срочна молба да й пратят някого, който знае руски, за да може да се разбере с домакините си и да се справи с важната си мисия на делегат на ПАСЕ.
Според свидетели, тогава е говорила на литературен български, а не на македонски диалект.
Генералният секретар на СДСМ Оливер Спасовски поема вътрешното министрество. И той е изправен пред същите предизвикателства като колежката си: заместник-председател на СДСМ. И за него не ясно как ще убеди подчинените си – етнически българи и албанци да действат в екип, вместо едни против други. И те бяха от двете страни на барикадата през 2001г.
Външното министерство се поема от наследствения посланик Никола Димитров, който представяше Скопие в САЩ, Холандия и на други места. Любопитно е, че когато беше в САЩ, баща му проф.д.и.н. Димитър Димитров беше посланик в Руската Федерация. Там беше изпратен след двата министерски мандата – като министър на културата в правителството на академик Никола Клюсев и на науката и образованието в кабинета на Любчо Георгиевски, като активно пропагандираше българската национална кауза и стана неудобен дори за местните лидери на ВМРО-ДПМНЕ с българско самосъзнание. Още тогава в Скопие твърдяха, че докато той се чувства българин, синът му се чувства македонец. През годините, поне публично, Никола Димитров наистина демонстрира македонско самосъзнание. Дано да е чел една от студиите на кубинския национален герой Хосе Марти, написана по време на войната срещу Испания: «Ние воюваме с испанците за нашата независимост, но да не забравяме, че всеки испанец е наш баща, син и брат». Ако се ръководи от този принцип, има шанс да си оправим отношенията.
Произхождащият от струмишкия край Зоран Заев (както казват, от местната много прозападна протестантска общност, също както и покойният президент Борис Трайковски) преди известно време заяви, че македонците са едно и също и със сърбите, и с българите. Какво точно искаше да каже, не разбра никой. Обаче си заслужи критиката на предшественика си Никола Груевски. Двамата не останаха длъжни един на друг и по време на гласуването в Парламента на новия кабинет:
Зоран Заев заяви: «Аз съм македонец и ще работя за всички македонски граждани, без разлика на етническа принадлежност. Не искам отмъщение и реваншизъм. 27 април никога повече не трябва да се повтаря и никой повече няма да контролира правосъдието. Ще влезем по най-бързия начин в НАТО и ЕС. Ще вдигнем минималната заплата от 16 000 на 30 000 динари». От тези обещания единственото, което изглежда по силите му е да не търси отмъщение и реваншизъм за тези, които едва не му счупиха главата на 27 април. Дали ще е така, ще видим.
Никола Груевски беше по-конкретен. Той потвърди намерението си да организира предсрочни избори с подкрепата на народа. Според него, ВМРО-ДПМНЕ под негово ръководство е успяло да демонстрира какво е отговорна власт, която се грижи за интересите на народа, открива нови работни места, прави реформи и създава по-добри условия на живот, които да доведат до прогрес на държавата. Никола Груевски декларира: «Сега ще покажем какво е отговорна и силна опозиция. През последните години бяхме обект на въздействие, от страна на външни сили. Цел на въздействието беше нашата политика за промяна на името на страната по честен път. Това не се случи. Както не се случиха и поканите за членство в НАТО и ЕС, които ние си заслужихме. Времето ще покаже кой е бил прав. От това ново мнозинство очакваме нова политика. СДСМ не само се хвалят до безкрайност, но и принизяват всичко, направено от нас».
Той напомни, че в течение на 10 изборни цикъла са получавали голяма подкрепа от народа. Според него, те са я получили и през последните 6 месеца, но сега СДСМ прехвърля върху тях вината за своята неспособност да управлява. Никола Груевски отбелязва, че новата власт трябва да намали данъците и да привлече инвестиции, за да обезпечи растеж на икономиката.
Любчо Нешков отебляза по телевизията, че Зоран Заев е обещал да управлява заедно с ВМРО-ДПМНЕ. Никола Груевски, поне досега, не дава вид, че е съгласен с него. По-скоро той ще се ориентира към създаване на ситуация за провеждане на предсрочни избори. Така ще може да избегне и предстоящите съдебни дела. Ако, разбира се, вече не е фатално късно за спасение…
От отношенията между Заев и Груевски ще зависи дали ще се сбъдне и прогнозата на Дейна Рорабейкър за бъдещата делба на Македония между България и Косово. В случая е ясна единствено позицията на албанските лидери. Те явно се стремят към създаване на Велика Албания. С интерес ще следим и кариерата на Дейна Рорабейкър, докато Републиканската Партия в САЩ е на власт. Дали Доналд Тръмп ще го издига и ще му дава още правомощия?
Стигаме до въпроса дали си струва изкуственото поддържане на това «уродливо създание на Лендерсекретариата на Коминтерна», както казва Божидар Димитров? И в кой от двата случая предстои да се пролее повече кръв: ако се запази, или ако се разпадне? Отговорът предстои.
