Васил Илиев категорично победи Петя Дубарова на тепиха във фейсбук и въобще на полето на обществената памет. Двубоят с очакван край се игра на 25 април. На тази дата през 1995 г. е убит основателят на борческата групировка ВИС. На същата дата, но през 1962 г. е родена Петя Дубарова.
Излишно е да се разказва чия памет е почетена по-силно на този ден. Непредставителна извадка от статуси, харесвания и споделяния на няколко стени във фейсбук показва, че Васил Илиев печели с огромна разлика. Същият е резултатът и на рождената дата на Илиев, както и на датата на смъртта на Дубарова.
“Ve4no v nashite sarca imperatore” и коментари в този стил пълнят десетките профили, посветени на Васил Илиев, брат му Георги и ВИС-2. Стари мутри, които босът е удостоил с някой и друг шамар в дискотеката, жалеят: “Parviyat i edinstven istenski maj koyto nyakoga se e rajdal – mir na praha mu.” И по-млади споделят стари снимки с надпис “Поклон”. Те едва ли са го виждали, но баща им е “бръмчал с Васко Илиев”, което е повод за особена гордост. Групите в памет на ВИС имат над 10 хил. харесвания повече от тези, посветени на Дубарова. И това не е случайно.
Олимпийската надежда в борбата Васил Илиев и поетесата Петя Дубарова живеят в две различни измерения до 1979 г., когато момичето от Бургас се самоубива с хапчета. Той е в спортното училище. Тя – с писалка над тетрадката. И може би решението й да сложи край на живота си е било добре премислено. Защото едва ли щеше да се чувства щастлива във времето на императора Васил Илиев.
Изминали са 22 г. от убийството на бореца. Жалко за близките му. Едва ли и на тях им е приятно да виждат култа към личността му заради парите, силата и спомените на околните, които е хранил и поил. Странно е, че той се е превърнал в легенда и пример за подражание след две десетилетия. Символ на надмощието, на лесните пари и на гъзарията. Триумф на бухалката над писалката.
Аналогията продължава с книги. Стихосбирката на Петя Дубарова излиза след смъртта и?. Една книжка, която се изучава в първите класове на училище. Десетина са книгите, посветени посмъртно на Васил Илиев и групировката ВИС. Отново категоричен показател. Далеч по-посетен е турнирът по борба “Васил и Георги Илиеви” в памет на двамата братя, отколкото участието в ежегодния литературен конкурс “Петя Дубарова”, организиран от Министерството на образованието и община Бургас.
По стихове на Петя Дубарова са написани десетки песни. На Васил Илиев обаче са посветени още толкова, композирани специално за него, естествено, в стил попфолк. Никой обаче не се е сетил да направи музей на ВИС. Може би защото още има спекулации, че групировката се възражда за нов живот, а старите тарикати се съюзяват, за да превземат ъндърграунда и да върнат златните години. Но не е късно. Къщата музей на Петя Дубарова е открита през август 1995 г., няколко месеца след убийството на Илиев и 16 г. след нейната смърт.
Дали ако Петя Дубарова беше жива, щеше да бъде любимка на хора като Васил Илиев, които я засенчват по популярност посмъртно? Със сигурност – не. Там фаворитите са в друг жанр, музикален. Но щеше да е ценена и почитана от тези, които създадоха борците, управляваха ги и според повечето теории организираха освобождаването от тях, когато станаха неудобни. За тях знаем, че са ценители на истинското изкуство.
