Наричат Нюрнберг „тайната столица на Бавария“ и в търсене на тази тайна се отправихме към втория по големина град в Бавария (след Мюнхен)- Нюрнберг. В името на града има частицата “berg” (в превод планина), но не планинските пейзажи преобладават тук, а красивите исторически сгради. Множество ключови събития от историята на Германия са се случили именно тук, като се започне от статута на свободен имперски град по времето на Свещената Римска империя и се стигне до режима на Адолф Хитлер, който превърнал града в национално светилище, което британците и американците почти изцяло разрушили през Втората световна война. Съвремието обаче успяло да съхрани и реставрира града в предишния му блясък, допълвайки го с нови красиви сгради.
Наричат Нюрнберг „тайната столица на Бавария“ и в търсене на тази тайна се отправихме към втория по големина град в Бавария (след Мюнхен)- Нюрнберг. В името на града има частицата “berg” (в превод планина), но не планинскитеЗапочнахме разходката си по пешеходната търговска улица Königstraße, стигайки до красивата средновековна катедрала St. Lorenzkirche, която била построена през 1260 г. През Втората световна война нейната мебелировка била скрита и запазена в бункер, но сградата пострадала значително. Днешният си разцвет дължеше на значителна реконструкция и реставрация през нелеките години след войната. За съжаление не успяхме да влезем в нея и разгледаме богата й декорация, бързайки да обиколим другите забележителности преди празничната нощ. Точно срещу църквата Св. Лоранс се намираше и красивата сграда Nassauer Haus, която бе единствената запазена средновековна жилищна сграда в Нюрнберг. Издигната още през 13-ти век, 6-етажната сграда беше впечатляваща.
Точно пред нея през 16-ти век бил издигнат и фонтан с женски фигури символизиращи седемте основни добродетели на Средновековието: Вярата (кръст), Любовта (децата), Надеждата (котва), Великодушието (лъвът), Сдържаността (стомна и посуда), Търпението (агнето) и най-отгоре Правосъдието (с превързани очи, държаща везна и меч). Силната струя вода се спускаше от тромпетите, както и от гърдите на женските фигури.
Не далеч бе и фонтана Ehekarussell (Брачна въртележка), който бе разположен точно под Бялата крепостна кула (Weißer Turm), издигната през 13-ти век като част от градските укрепителни стени. Днес в кулата можеше да се влезе и слезе към метрото, но не и да се качим в нея. Задоволихме се с обиколка около фонтана снимайки интересните фигури от всичките му страни. Бронзовите хора и животни символизираха добрите и лошите страни на съпружеския живот, като бяха разделени на 6 основни групи. Същите целяха да представят живота от зараждането на любовта до смъртта, като при поставянето на фонтана през 1984 г. същият предизвикал редица дискусии.
Определено статуите на скелети и смърт най-лесно се разпознаваха. Имаше и целуващи се фигури, които отразяваха любовта. Между тях имаше и огромна игуана, вероятно символизираща пригаждането на хората в брака или това че хората ставаха невидими в него. Фигурите бяха огромни, макар и да не ставаше ясно коя какво символизира, с множеството снимки можехме
след това да разгадаваме.
Минахме от другата страна на бялата кула, пред която бе издигнат малък бастион с две кули. В непосредствена близост бе и красивата църква Св. Елисавета, в която имаше много красиви статуи и купол. От там се отправихме към поредната кула от останалите крепостни стени, минавайки през улицата на „Червените фенери“ подобно на тази в Амстердам. Тази „тайна“ улица я нямаше в туристическите брошури, но пък имаше доста туристи, които зяпаха позиращите по прозорците жени в бельо. Ние се спряхме пред красивата сграда на операта, издигната през 1905 г. и макара да я гледахме от парка в низината, можехме да видим и оценим красивите релефи и скулптури по нея.
Вървейки все покрай средновековните крепостни стени, които обгръщаха центъра на Нюнберг, и които се смятаха за най-големите крепостни стени в Европа, стигнахме до малък етнографски комплекс, разположен до една от крепостните кули. Вътре имаше китни магазинчета с ръчно направени стоки. Бях толкова заета със снимки на красивите къщички вътре, че не ми остана време да си купя нещо.
Все така пеша
пресякохме реката Пагниц. Преминаването над реката ни отне повече време, поради прекрасната панорама и къщичките които се разкриваха от обширния мост. Имаше и множество патета, които плуваха и крякаха, приканвайки хората да им хвърлят храна.
Отправихме се към централния пазарен площад (Hauptmarkt Nurnberg), който студентите от Техническия университет в Нюрнберг бяха отрупали с изкуствена гора от екстравагантни дървета. Същите представляваха колчета забити в палета, а короната им бе направена с надути бели чували за боклук.
Вероятно искаха да покажат, че можем не само да замърсяваме природата, но и обратното – да превърнем боклука в природа. Всъщност не ми харесаха много, но сред тях върховете на катедралата Frauenkirche, изглеждаха сякаш се извисяваха над облаците. Вечерта под прожекторите те бяха осветени в синьо-зелени цветове и изглеждаха още по-добре.
Самата катедрала Frauenkirche се издигаше от източната страна на площада, като бе издигната в периода 1355-1358 г. на мястото на разрушена синагога. Днес привличаше множество посетители не само по време на литургия. Точно в 12:00 часа на обяд от нейната часовникова кула се показваха движещи се хора Männleinlaufen – впечатляващ механизъм създаден още през 1509 г. Същият изобразяваше седналия император на Свещената римска империя заобиколен от принцове-избиратели (курфюрсти). За съжаление бе късно следобед и не успяхме да видим това кратко представление. Затова пък въпреки литургията се осмелихме да влезем вътре и разгледаме поне от преддверието огромната зала, украсена с множество дървени фигури от 15-16ти век, цветни пана и още по-пъстри изображения по стъклата на прозорците.
Шедьоврите продължаваха и извън катедралата на централния пазарен площад, където се намираше и прочутия фонтан Schöner Brunnen (Красивият фонтан). Същият бе издигнат в периода 1389-1396 г. и представляваше 19-метрова тясна пирамида обсипана с множество фигури – 40 каменни статуи подредени в четири реда, изобразяващи Свещената Римска Империя, така както са я възприемали през 14-ти век. Най-отдолу бяха изобразени седемте изкуства, сред които и философите, малко над тях стояха четири евангелиста и пет отци, на третия ред седемте избиратели и три героя от античността (Хектор, Александър и Цезар), а над тях Моисей и седемте пророка. Около фонтана имаше предпазна решетка, а на нея бе окачен кръгъл златен пръстен, наричан Пръстена на желанията. В последствие и ние решихме да се качим на оградата и завъртим пръстена, като останалите туристи, пожелавайки си тайно желание в тайната столица на Бавария.
Разходката ни продължи отново към градските средновековни стени, минавайки покрай сградата на старото кметство, издигнато между 14-17ти век. Средновековните бойни кули привлякоха нашето внимание и ние се отправихме директно пред тях. Построени между 12 и 16-ти век тези крепостни стени обграждаха стария град с дължината си от 5 км, от които 4 км бяха все още запазени. Точно пред крепостните стени от вътрешната страна на града имаше скулптура на огромен бронзов заек. Същата била вдъхновена от картина на художника Albrecht Durer, чиято къща се издигаше на същия площад.
Точно в 19:00 часа бяхме пред къщата на художника, която решихме да разгледаме възползвайки се безплатния вход, който билетите за празничната синя нощ ни даваха. Вътре разпоредителките облечени в средновековни дрехи ни разведоха из помещенията, където е живял и творил този художник. Особено ме впечатли стаята, където е рисувал и в която бяха запазени етажерки с бои, като тук научихме как на времето са се правели цветните бои от различни подправки и минерални камъни. Ателиетата на ренесансовите художници са приличали повече на научни лаборатории. Освен множеството стъкленици и епруветки тук имаше и различни уреди за добиване прах от минералните камъни. Научихме, че повечето художници използвали белтъка на яйцето като свързващ елемент при темперните бои. Червената боя се добиваше от подправката шафран, а морското синьо била една от най-скъпо правещите се бои, защото тези камъни се внасяли от Персия.
На вторият етаж имаше няколко touch-screen екрани, на които можеха да се разгледат творбите на холандски, италиански и немски художници, от времето на Дурер. На долния етаж пък бяха представени картините на Дюрер като снимки, а до тях на големи платна бе направено виждането на съвременните художници към картините му, т.е. същите картини или част от тях прерисувани и модернизирани.
Докато разгледаме музея, а и хапнем след това, настана време за дългоочакваните Сини нощи. Die Blaue Nacht бе фестивал, който се организираш веднъж годишно през май, като по време на него всички музеи отварят врати и в старата част на града се организират множества тържества и концерти. Целият град бе освен в приказни сини светлини, откъдето идваше и наименованието на фестивала. Именно този празник ни прикани да посетим Нюрнберг, но всъщност красивите средновековни къщи и крепостни стени бяха достатъчна причина за посещение.
21:00 часа минаваше, когато цялата крепостна стена сякаш блесна изведнъж огряна от множество прожектори. Постепенно същите започнаха на сменят картините и дори пускат движещи се образи. Ефектите бяха впечатляващи, макар че според мен нашето шоуто Звук и Светлина в Царевец ги превъзхождаше.
През нощта успяхме да разгледаме националния музей и Germanische Museum – най-големият музей в Германия, разполагащ с над 1.2 милиона експоната. Навън тържествата продължиха до ранните часове на следващия ден и ние останахме впечатлени от необятния баварски град.
Нюрнберг бе известен и като града на играчките, като тук дори имаше музей посветен на тях. И без да успеем да го посетим, престоят ни в Нюрнберг бе изпълнен с игри и развлечения. Може да наричат Нюрнберг „тайната столица на Бавария“, но е всеобщо достояние, че този китен средновековен град с гиздаво изписани къщи и огромни крепостни стени, не може да е второстепенен град в Бавария и е на едно от челните места по посещение от туристи. Не случайно всяка година тук се организира и най-големият коледен пазар не само в Германия, но и в Европа. Ние уцелихме не по-малко бляскав фестивал наречен Die Blaue Nacht наслаждавайки се на сините светлини и прожектори огряващи тайната столица на Бавария.
