Тези дни разбрахме, че БСП мрази СЕТА и обича Тръмп. Узнахме и друго: че също като новия американски президент, българските социалисти усилено залагат на “алтернативните факти”. Ясен Бояджиев дава примери:
Въпрос: Защо милиардерът от десницата Доналд Тръмп стана любимец на мнозина социалисти в България?
Отговор: (След продължително замисляне и гледане в тавана) Защото предлага неща, които съответстват на наши виждания. Да речем, ревизия по отношение на споразумението с Канада, срещу което ние сме. Защото говори за смекчаване на санкциите срещу Русия – също съвпада с наши виждания.
Това е епизод от интервю с лидерката на българските социалисти, в което тя очевидно се мъчеше да демонстрира умереност и приличие. От други трибуни и пред друга аудитория ще я чуете далеч по-откровена и пряма по тези въпроси. Подкрепящите санкциите срещу Русия (всъщност срещу лица, фирми и организации, участвали в заграбване на чужда територия) извършват „предателство на националните (български) интереси“. А гласувалите в Европейския парламент за търговско-икономическото споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) са „национални предатели“ (и затова им „искаме поименно списъка“). В същото време Доналд Тръмп изневиделица се превърна в първия американски президент, обявен от българските леви за нещо като авангард и лице на „промяната, която народите поискаха и си взеха“ (нещо като „световната пролетарска революция“). Защо СЕТА се оказа толкова омразна, а Тръмп – такъв любимец?
БСП и “алтернативните факти”
Според социалистическата лидерка, споразумението с Канада вещае истински апокалипсис, защото: „отваря широко вратите за безконтролен внос на ГМО и отрови за здравето“; ще залее страната с канадско месо, което е “тежък удар по българските производители”; въвежда специални трибунали, „паралелна съдебна система“, така че „корпорации ще могат да съдят България“; „осъжда всички публични услуги на либерализация, приватизация, концесии”.
Редакцията препоръчва
Когато БСП управлява България
БСП отново се е устремила към властта. И отново обещава промяна. За да прозрем какво точно разбират социалистите под промяна, трябва просто да си припомним “плодовете” на досегашните им управления. Ето ги: (16.01.2017)
Спокойно, апокалипсисът ще почака. Защото всичко изредено е пълна измислица. Това са „алтернативни факти“, изцяло в духа на задокеанския любимец. Първо, ГМО няма да има по-голям от сегашния шанс да проникне в ЕС (още по-малко пък в България, която има специална, по-строга забрана), защото СЕТА не променя с нищо съществуващите в европейското и националното законодателство изисквания и ограничения. Второ, няма дори теоретичен шанс канадско месо да „залее“ ЕС (още по-малко България), защото СЕТА всъщност ограничава вноса му до квоти, които са пренебрежимо ниски на фона на местното производство (0,7% за говеждото и 0,3% за свинското). Проблем би имало, ако те по незнайни причини се изсипят само и изцяло в нашата страна, което е чиста фантастика. Трето, България и сега има 69 двустранни споразумения за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, споровете по които се решават от ad hoc инвестиционни трибунали. Обратно на твърденията, СЕТА въвежда нова система за решаване на инвестиционни спорове, която ще даде на държавите по-голяма свобода и ще стесни възможностите на инвеститорите да упражняват натиск. Тъй че споразумението и в това отношение е в български интерес. И четвърто, приватизацията на публичните услуги е мит – СЕТА (както всички десетки подобни, сключени или договаряни от ЕС споразумения) не предвижда нищо такова.
Защо тогава е този плач? Краткосрочната цел е предизборна – всекидневно напомпване на истерия, търсене и сочене на врагове и предатели. В това отношение дори националистите вече „дишат праха“ на социалистите. Но има и по-дълбока причина. Тя е в привързаността на левите към затворената (с изключение, разбира се, на руските тръби, реактори и т.н.), освободена от конкуренцията на омразните (западни) чужденци икономика (представете си какви фанфари щяха да бъдат, ако такова споразумение се сключваше с Русия), в която да могат да нареждат кой, какво и на какви цени да произвежда, купува и продава и, ако им скимне, да експроприират и национализират. По тази логика няма да е чудно, ако някой ден, също като СЕТА, и членството в ЕС бъде обявено за вредно предателство. Впрочем, закана в тази посока вече се чу от соцлидерката: „Българска индустрия, българско производство, българско земеделие и никакви обяснения, че това било протекционизъм и противоречи на 155 директиви, няма да ни спрат да защитим българския интерес”.
Тази нагласа сега се е вдъхновила и от протекционистките забежки на Тръмп. Той обаче няма да закрие глобализацията. И каквото и да прави, САЩ все някак ще се оправят. Но за малка страна като България тези „родолюбиви“ идеи са убийствени, защото биха я обрекли на неконкурентоспособност, технологична изостаналост, инвестиционен глад, стагнация и мизерия.
“Нов политически ред”
А сега за любовта на социалистите към новия американски президент. Обяснението, че и той бил срещу споразумението с Канада, не е нищо повече от подвеждащо алиби, защото всъщност става дума за две различни споразумения – Тръмп иска ревизия на споразумението на САЩ и не го е грижа за споразумението на ЕС с Канада. Второто обяснение – съответствия във вижданията за санкциите срещу Русия – е по-близо до истината, но не я изчерпва.
Заради многократните му заявки за затопляне на отношенията с Москва и преразглеждане на санкциите, победата на Тръмп, празнувана с шампанско в Кремъл, предизвика сред българските социалисти трепетни очаквания. Най-напред с оглед на някои тактически ползи. По предизборни съображения, а и в услуга на руските интереси, носещи след себе си любимите многомилиардни енергийни проекти, те месеци наред ставаха и лягаха с темата за санкциите, сякаш ще се явяват на избори там, а не тук. И ето, че изведнаж получават (или си мислят, че получават) съюзник. И то какъв!
Има обаче и по-дълбоки, стратегически причини. Първата е в неизлечимата привързаност към Русия. „Има само една велика държава, която има интерес България да я има като държава, да имаме икономика и да бъдем, за мащабите на Балканите, могъща военна държава. Това е Русия – в миналото СССР, а сега Русия“, казва едно от „новите“ лица в предизборните листи на БСП. На конгреса ѝ пък отчитането на „специфичните отношения на България с Русия“ бе издигнато едва ли не като условие за членството в ЕС. В духа на Тръмп, за когото „ЕС е само средство, чрез което Германия постига своите цели“, лидерката на БСП призовава „да спрем слугинажа пред европейските институции и пред Меркел“. А подобно на руските медии и политици, българските леви с опиянение и злорадство говорят за “толерастия” и “либерастия”, за „вътрешната несъстоятелност на ЕС“ и за това как той ще бъде „разгромен и декомпозиран“.
Втората причина е в неизличимата им подозрителност към либералната демокрация, превърнала Европа в най-богатото и мирно място за живеене в света. Тях, осъзнато или не съвсем, повече ги привлича не европейският, а путиновият модел на нелиберална, дирижирана, суверенна „демокрация“. Сега някои забежки на Тръмп (срещу съда, медиите и мигрантите например), представян като „световен лидер на антиинституционалното, антилибералното и националистическото“ и родител на някакъв „нов политически ред“, стоплят душата им и окриляват надеждата им, че в такъв, договорен с Русия нов ред България ще се окаже на старото си място в руската сфера на влияние.
Както е известно, БСП е член на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Това членство обаче изглежда все по-формално. Защото позициите ѝ радикално я отдалечават от сестринските ѝ партии и все повече я приближават до най-крайните десни и евроскептични кръгове в Европа.
