Захарната фабрика на Горна Оряховица е на над сто години. “Възрастният” завод преживява различни епохи – от цвекло до тръстика, от частен през държавен до обратно частен. Днес е единственият работещ от шестте соц. предприятия за захар. А конкурентите са само в чужбина. В най-новата история около горнооряховските “Захарни заводи” в близост се ражда “сладък” сектор – във Велико Търново са основани нови фабрики за вафли, бисквити, пасти…
Началото е през 1910-1911 г. Тогава основателят на “Захарни заводи” Рудолф Пицка от Чехия и неговият екип решават, че районът на Горна Оряховица е подходящ за строежа на захарна фабрика – заради централното положение и жп връзките. Младият инженер-химик Пицка, който е работил в захарно производство в Чехия, Румъния и Сърбия, успява да си осигури финансиране от Пражката кредитна банка и няколко чешки и български индустриалци. Държавата тогава помага на зараждащия се сектор с хиперсолени мита при вноса на захар и така новите фабрики имат гарантиран пазар. В пика в комплекса работят фабрика за захар, сладкарски изделия, спирт, торове и т.н., а заетите са близо 1400 души.
При старта на завода отглеждането на цвекло все още е непозната за хората в региона дейност. След построяването семената се внасят от Чехия. По-късно започват опити за климатизирането им към българските условия. Първата кампания за преработката на захарно цвекло започва на 21 декември 1913 г. и приключва с 31 хил. тона в края на март 1914 г., отбелязва Димитър Димитров, автор на изданието “100 години “Захарни заводи”.
В периода от 1925 г. до 1944 г. в бранша има сериозни икономически затруднения заради световната икономическа криза и факта, че бялата захар от захарно цвекло едва издържа пред ниските производствени разходи за значителните количества тръстикова захар. Затова европейските страни защитават местното производство чрез високи вносни мита, субсидии за производството на цвекло и поддържане на високи вътрешни цени.
През 1930 г. средната консумация на захар на човек в Югославия е 7.5 кг, в Германия – 24.5 кг, а в България – само 5.28 кг. В периода 1935 – 1944 г. в Захарна фабрика – Горна Оряховица, се преработват по 80 хил. т захарно цвекло годишно.
Национализация и тръстика
През 1948 г. фабриката е национализирана и се създават “Държавни захарни заводи” – Горна Оряховица. Чешките експерти си тръгват, производството на цвекло от частно начинание минава към кооперативи. Стига се и до рекорд: в периода 1960 – 1069 г. средногодишно се засяват по 185 хил. дка със захарно цвекло и се произвеждат по 456 хил. тона, а произвежданата захар достига 53 хил. тона.
Смаляване
В същия период се взема и решение за нова дейност – рафиниране на сурова тръстикова захар. Първите количества – 42 хил. тона бяла кристална захар, са произведени през май 1965 г. Заедно с 57 хил. тона захар от цвекло общото произведено от предприятието количество за годината е 99 хил. тона, отчита специализираното издание “100 години “Захарни заводи”.
Старозагорски XXI век
В началото на 90-те години на ХХ век “Захарни заводи” все още държат лидерските позиции в сектора. Преходът към пазарната икономика е изключително труден заради по-малкото производство, намаленото количество и влошеното качество на преработеното захарно цвекло, както и заради лошото техническото състояние на оборудването.
През 2000 г. фирмата е приватизирана от работническо-мениджърско дружество при цена почти 10 млн. лв. за 60% от капитала, но платима разсрочено и с компенсаторни книжа. Днес “Захарни заводи” е публична компания, в която влизат предприятия за производство на захар, на захарни изделия, на етилов алкохол и високопротеинов фураж, за опаковки, печатница.
Предприятието се контролира от старозагорски дует, който е финансирал при приватизацията РМД-то “Захар инвест”. Това са “ГУ – Фарадей” на Георги Узунов, който в миналото е работел в комплекса “Марица-изток”, и “Ритъм-4-ТБ” – търговец на горива на семейство Таня и Руси Даневи – някогашен директор на “Мини Марица-изток”. Връзката идва от факта, че техните частни фирми са доставяли въглища за държавния завод.
От 2006 евросъюзът решава да направи реформа в сектора и да спре да субсидира неефективното производство от цвекло. България избира да го спре изцяло.
Другата промяна в сектора е, че постепено от общо 6 фабрики (в Русе, Долна Митрополия, Пловдив, Девня, Бургас и Горна Оряховица) днес работеща е само тази в Горна Оряховица, която преработва единствено сурова тръстикова захар.
От няколко години бизнесът е разделен в отделни дружества: в “Захар” ЕАД се произвежда захарта, а в “Захарни заводи” – спирт и захарни изделия, отделно в групата има ТЕЦ, ремонтно предприятие и търговска компания. За миналата година консолидираните приходи са 111 млн. лв., но в оборота има и постъпления от продажби на фураж и зърно за около 14 млн. лв. Приходите само от продажба на захар са 38.5 млн. лв., което е спад с 44% спрямо година по-рано. Явно и цената е вървяла надолу, защото количеството захар е свито с едва 17%. При захарните изделия производството изглежда стабилно – за около 24 млн. лв. Тази година е малко по-силна за дружеството: за полугодието приходите са с 5% нагоре, в пъти расте и нетната печалба.
След приватизацията в дивизия “Захар” на дружеството са инвестирани над 10 млн. лв. През годините пазарният дял на “Захарни заводи” в България варира между 25% и 30% в обем. Компанията продава захар на кристали и на бучки с марката “Сладея” предимно в България. Експортът е основно за Гърция и Румъния, но е ограничен предвид сравнително високите транспортни разходи.
За 2018/2019 г. по данни на данни на компанията при потребление от 200 хил. тона бяла захар, рафинираната от “Захарни заводи” ще е 85 000 тона, или 43% от потреблението за страната.
