Конкретният повод, довел до избухването на Юлската революция във Франция, е подписването от страна на френския крал Шарл Х на заповед за разпускането на палатата на депутатите, за ограничаване на избирателните права по поземлен ценз и за налагане на репресивни мерки спрямо прогресивната преса.
На 26 юли Шарл X издава ордонанси (укази), противоречащи на конституцията. С тях е разтурена новоизбраната Камара на депутатите, въведена е цензура на печата, намален е броят на депутатите. Лишена е от избирателни права промишлената и търговската буржоазия, определена е дата за нови избори за парламент.
Ордонансите предизвикват огромно недоволство в Париж. По стените се появяват лозунги, призоваващи населението да окаже съпротива на властта. Стига се до въоръжени сблъсъци между народа и полицията.
На 27 юли 1830 година в Париж избухва масово въоръжено въстание. Негов основен мотив е защитата на конституционните права, определени с Хартата от 1814 година. Въстаниците си поставят за цел да свалят правителството на граф Полиняк.
В основата си движеща сила на революцията са работници и занаятчии. Те получават подкрепата на дребната и средна буржоазия, както и на водещата част от интелигенцията. Ръководството на въстанието се поема от популярния ген. Лафайет (28. VII).
На 29 юли въстаниците превземат двореца в Тюйлери и други важни правителствени сгради. Кралските войски са разбити и напускат Париж. Властта в столицата преминава в ръцете на “общинска комисия”, оглавена от влиятелни представители на умерено либералното крило в едрата буржоазия – банкерите Лафит и Перие, генерал Лафайет и други.
Въпреки протестите на републиканската фракция, палатата на депутатите, в която преобладават орлеанистите (привържениците на старата династия на Бурбоните наричат себе си легитимисти), решава да предаде короната на Луи Филип, херцог на Орлеан, на чиято страна са и едрите банкери. На 2 август Шарл Х абдикира от престола в полза на внука си. А на 7 август е установена Юлската монархия, когато за “крал-гражданин” на Франция е провъзгласен Луи Филип I.
Юлската революция окончателно прехвърля властта в страната в ръцете на буржоазията и след нея Франция става буржоазна монархия. Бурбоните са низвергнати, а следващите 18 години под управлението на династията на Орлеаните се смятат за определящи в голяма степен за бъдещето развитие не само на Франция, но и на цяла Европа.
След Юлската революция либералните течения по целия Стар континент набират увереност. В Германския съюз, италианските държави и на север в поделената между Русия, Прусия и Австрия Полша избухват народни бунтове, всички вдъхновени от успеха на либералите във Франция.
Като резултат от революцията е подписана нова Харта от 1830 година, с която се слага край на конституционната монархия и се обявява буржоазната монархия. С хартата са свалени праговете за придобиване на избирателно право по имуществен и възрастов ценз. Държавният апарат и командния състав на армията са прочистени от крайно реакционно настроените. Властта на краля е ограничена и се въвежда местното и областното самоуправление.
Но за работниците и дребните занаятчии, които отново са движеща сила в революцията, нещата не се променят. Остават без право на глас, но печелят правото да се сдружават в професионални съюзи и да стачкуват. Част от косвените данъци са премахнати.
В дългосрочен план Юлската революция дава мощен тласък на либералните движения в Европа. По време на управлението си Луи Филип започва да се отдалечава от либералните си възгледи и да търси сближаването със Свещения съюз. Това довежда до нова буржоазно-либерална революция през 1848 година – т.нар. Февруарска революция, след която във Франция е провъзгласена Втората република.
Вдъхновен от Юлската революция художникът Йожен Дьолакроа само за три месеца рисува картината, превърнала се по-късно в символ за много революционери по света. Платното “Свободата води народа” е завършено още преди края на 1830 година, а през май 1831 година, след като е посрещната с възторг от посетителите на Парижкия салон на изкуствата, е откупена от правителството.
