Еврото достигна 1.05 долара, след като началото на програмата за количествени облекчения на ЕЦБ го понижи до 12-годишен минимум. Но не само политиката на централната банка има принос за растящите валутни турболенции.
Към 2017 г. доларът ще падне до 85 цента, прогнозират анализаторите на Deutsche Bank Робин Уинклер и Джордж Саравелос. Основната причина е масивният отлив на капитал от Европа. Според двамата към края на 2015 г. еврото ще достигне паритет, през 2016 г. ще струва 90 цента.
Отливът на капитал от ЕС през 2017 г. може да достигне 4 трилиона долара. Пред последните шест месеца той е надминал 300 млрд. долара. Капиталите бягат от Европа заради отрицателните ставки и програмата за количествени облекчения.
Излишъкът по текущата сметка (разделът на платежния баланс, който включва външната търговия, търговията с услуги, доходите и трансферите) расте от 2011 г. и в края на миналата година достигна 234 млрд. евро. Корпорациите използват печалбите си за създаване на парични запаси, вместо за инвестиции.
Излишъкът по текущата сметка и симптом на излишните спестявания и повод за големи инвестиции зад граница, отбелязват Уинклер и Саравелос.
Съчетанието на големи свръхспестявания и ниската доходност може да доведат до това, че целият европейски континент ще бъде източник на глобални дисбаланси до края на десетилетието.
На следващо място, поскъпването на долара е резултат на очакваното повишение на лихвите в САЩ на фона на огромни задължения в щатска валута в страни, за които Федералният резерв не носи отговорност.
Един доклад на Банката за международни разплащания, озаглавен „Global dollar credit: links to US monetary policy and leverage“, междувременно разпалва страхове за глобалните задължения в долари, след като Фед врътна кранчето на ликвидността.
Докладът разкрива как политиката на нулеви лихви на американската централна банка и количествените облекчения наводниха развиващите се пазари с доларова ликвидност, преодолявайки всички защити. Това изкуши компаниите от Азия и Латинска Америка да заемат като никога преди в долари на лихва около 1% в реално изражение. Те натрупаха пари за деня, когато паричният цикъл в САЩ трябваше да се обърне, както сега се случва с пълна сила.
Противно на общоприетото схващане, светът днес е по-доларизиран от всякога. Чужденците са привлекли 9 трилиона долара извън американската юрисдикция, и следователно без защитата на кредитор от последна инстанция (правото на централната банка да издава неограничени долари при извънредна ситуация). Размерът на задълженията в долари се увеличи от 2 трилиона щатски долара през 2000.
Делът на развиващите се пазари, предимно в Азия, се удвои до 4.5 трилиона долара след затварянето на Леман Брадърс.
Резултатът е, че световната кредитна система е прекалено чувствителна към всяка промяна на политиката на Фед. Промените на краткосрочната лихва (на Фед) бързо се отразени в разходите на 5 трилиона долара банкови заеми, пише БМР.
Пазарите вече оцениха предстоящото повишение на лихвите на американската централна банка. Прогнозите са за три повишения до края на годината, което ще започне от юни.
Последиците на доклада на БВР вече са видими, като доларът нарасна с параболична скорост, да разбие бразилския реал, турската лира, южноафриканския ранд и малайзийския рингит, а не само еврото. Доларовият индекс (DXY) нарасна с 40 процента от средата на 2011 г. Това е по-стръмен ръст от този в средата на 90-те години, който също бе предизвикан от по-бързото възстановяване в САЩ по време на слабост в ЕС и доведе до азиатската криза и дефолта в Русия през 1998 г.
„Светът е на доларов стандарт, не в евро или йени, затова има значение какво прави Фед”, коментира пред „Телеграф” Стивън Йен от SLJ Macro Partners. „Капиталовите потоци към развиващите се страни продължиха да нарастват през последните тримесечия. Това са предимно капризни пари. Резултатът е, че сега има повече сухите съчки, които да разпалят огъня”, обяснява той. Азиатските и латиноамериканските компании трескаво опитват да хеджират доларовите си задължения, което още повече оскъпява долара и подхранва един омагьосан кръг.
На трето място, гръцката криза разкри проблеми с конструирането на валутния съюз и е друг повод за натиск върху еврозоната.
Дори ако Атина напусне валутния съюз, това няма да доведе до неговото разпадане, пише Тимъти Гардън Аш за „Гардиън”. Но забавянето на растежа ще продължи. Най-силно ще пострадат тези страни, които при липса на валутен съюз биха избегнали ръста на безработицата. Сега тежестта на кризата е разпределена неравномерно между Севера и Юга. Германия настоява останалите на прилагат политиката на строги икономии. Както заяви Ангела Меркел през 2013 г. – „това, което ние направихме, могат да направят и останалите”. Но възникват три проблема, пише вестникът. Първо, дори вярното лекарство може да се превърне в отрова, ако се предозира спрямо отслабен от болестта пациент. Второ, гърците и италианците не са германци. Техните икономики се нуждаят от структурни реформи, които да повишат примерно износа на Испания, но техният бизнес и обществото реагират по друг начин. Трето, ако цялата еврозона се превърне в гигантски износител по немски модел, кой ще бъде потребителят? Част от търсенето трябва да идва от самата еврозона, в частност от по-богатите страни. Ако всички започнат да правят като Германия, самата Германия ще прилича по-малко на себеси.
Създавайки валутен съюз, неподкрепен от политически и фискален съюз, европейците поставиха каруцата пред коня. Националната демокрация в този случай започва да пречи на европейската интеграция. Някои лидери го разбират. Френският еврокомисар Пиер Московиси вече говори за „комисия на последния шанс”. Решаванеот на структурните проблеми на еврозоната транснационална европейска демократична солидарност на всички граждани, а не евро-ленинистка йерархична версия на европейсата интеграция. Но това не е на дневен ред. Затова ще продължаваме да се борим с последиците от разрива между националната политика и общоевропейския политически курс, докато валутният съюз бавно се разпада.
В тези страни, които най-много страдат от тази адска машина, както един германски чиновник веднъж нарече еврозоната, все още се наблюдава страстно желание да останат в „Европа”. Въпреки своята радикалност СИРИЗА демонстрира удивителна готовност да върви на компромис, за да остане в Европа. Вероятно същото ще се случи с Подемос.
В тези страни все още има система за подкрепа, осигурена от отслабващата социална държава. Ако говорим за безработните млади, те се подкрепят от родителите, както и от правото за свободно движение на хора. Но постепенно тези материални или културни резерви ще бъдат изчерпани.
