Оттеглянето на Бени Ганц от военния кабинет на Израел, в който той участва успоредно с Бенямин Нетаняху, е тема, която е особено актуална в страната от поне един месец насам. Самият Ганц даде ултиматум на Нетаняху да представи концепция до 8-ми юни, която да положи войната в Газа в стратегическа перспектива, което ще рече тя да не бъде разглеждана само през призмата на текущите оперативни действия на Тел Авив спрямо палестинския анклав, но и да се ангажира с план за действие след преустановяването на конфликта. Съображенията на бившия началник на Генералния щаб на израелските отбранителни сили са също добре известни: той не подкрепя идеята, изразявана от коалиционни партньори на Нетаняху, Израел да установи траен политически и/или военен контрол върху Газа, доколкото това би било свързано с огромен човешки и финансов ресурс. В този аспект Ганц изразява идентични аргументи, които стават все по-популярни в средите на Израелските отбранителни сили и службите на страната.
Ако Бени Ганц напусне военния кабинет на Израел, което според местните медии е въпрос на време, то зад този ход ще има и друга, чисто политическа логика. Лидерът на “Кахол Лаван” си дава сметка, че продължаващото му участие в този оперативен формат, създаден след стартирането на войната с “Хамас”, всъщност започва да му носи щети, доколкото по този начин той неминуемо започва да споделя негативите на Биби Нетаняху, свързани с начина, по който последният управлява конфликта. Местната социология е недвусмислена в този аспект: Ганц започва да губи преднината си пред Нетаняху. Така например, в края на миналия месец май, изследването на Channel 12 показа, че за първи път от година насам Биби е предпочитан за премиер пред Бени (36% за първия, 30% за втория). Според данните на същия сондаж подкрепата за партията на Ганц пада на 25 мандата в Кнесета, а тази на Нетаняху се равнява на 21. За сравнение, в края на миналата година подкрепата за “Кахол Лаван” беше до два пъти по-голяма от тази за “Ликуд”. Това вероятно подсказва на Ганц, че удължаването на конфликта в Газа работи в полза на министър-председателя, но не и в негова. От колаборацията между двамата – и без това изпълнена с постоянно напрежение и разногласия – Биби печели легитимност, а Бени губи такава. Затова оттеглянето на Ганц от военния кабинет може да бъде направено със същия аргумент, с който той прие да участва в него – национално-отговорното поведение, което предполага наказателна санкция срещу фундаментализма.
Самият Ганц обаче остава ключова политическа фигура в страната, доколкото той има три актива в настоящия момент. Първият е, отново според данните на социологията, че той остава фаворитът да замести Нетанаяху като министър-председател при едни нови избори. Вторият, Ганц има много по-добри отношения с най-важния съюзник на близкоизточната страна, САЩ, отколкото това е случаят на текущия израелски премиер. Нещо повече, дори една смяна на върха на Белия дом, каквато иначе би била благоприятна за Нетаняху, не би променила из основи това, доколкото и Тръмп вижда в Ганц по-достоверен партньор за преустановяване на войната в Газа. Третият актив на лидера на “Кахол Лаван” пък се състои в това, че той е много по-консенсусно и диалогично ориентиран политик, имащ вече изградени мостове за партньорство с други политически партии – десни, центристки и леви, с които да си сътрудничи при формирането на нов кабинет след евентуални избори. Тоест, ако теглим чертата, Ганц притежава всичко това, което е важно за един израелски държавник в тази сложна за страната ситуация – популярност сред съгражданите си, добър диалог със САЩ и повече пътища за коалиционно мнозинство в Кнесета.
Евентуалното оттегляне на Ганц от военния кабинет допълнително би усложнило положението на Нетаняху. Чисто технически, това няма да доведе до падане на редовната изпълнителна власт в страната, тъй като премиерът има подкрепата на коалиционно мнозинство в Кнесета, в което неговата “Ликуд” си партнира с различни формации на религиозни ционисти и ултраортодокси. Но почти осем месеца след започването на войната в Газа, именно този състав на Парламента вече не отразява политическата констелация от настроенията на израелските граждани. Ако досега Нетаняху се опитваше да получава допълнителна легитимност за действията си покрай участието на Ганц във военния кабинет, то без присъствието на последния министър-председателят ще бъде още по-зависим от радикали като Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир. Именно партньорството с последните двама е част от причините, поради които Нетаняху, погледнато от началото на войната, загуби определен дял подкрепа не само в Израел, но и в международен план. Така както Ганц понася щети от партньорството си с Нетаняху, така и текущият премиер търпи загуби от сътрудничеството си със Смотрич и Бен-Гвир. Това е интересен пример как израелските граждани санкционират радикализма, въпреки че дясното в страната е доминантна сила като идентификация на политическите предпочитания на електората.
Ако Бени Ганц напусне военния кабинет, то това би поставило Нетаняху в трудна ситуация и в друг аспект. Тази седмица два от основните коалиционни партньора на министър-председателя, ултраортодоксалните партии “Яхадут ха-Тора” и “Шас”, подкрепиха обявения от американския президент план за поне временно примирие между Израел и “Хамас”. Лидерът на националистическо-светската партия Израел Бейтену, Авигдор Либерман, пък заяви, че е отхвърлил покана от Нетаняху да се присъедини към правителството (вероятно давайки си сметка, че оттеглянето на Бени Ганц е предстоящо, Биби се опитва да намери друг източник на подкрепа, чрез която както да стабилизира управлението си, така и да си осигури инструмент, чрез който да ограничава зависимостта си от Бен-Гвир и Смотрич). Именно Либерман участва в опит на консолидация на десни опозиционни на “Ликуд” формации и личности, сред които са Гидеон Са”ар, Нафтали Бенет и Айелет Шакед, но също така той води разговори и с центристко ориентирания Лаир Лапид, с когото споделят сходни секуларни идеи. Ако Ганц изостави Нетаняху предвид това, че бившият началник на Генералния щаб на Израелските отбранителни сили продължава да бъде председател на най-популярната партия, това ще катализира процеса на консолидация срещу текущия министър-председател.
Самият Ганц вече се обяви за провеждането на предсрочни парламентарни избори, за което има широка подкрепа сред опозиционните на Нетаняху формации. И колкото по-скоро бъде проведен този вот, толкова по-добре за лидера на “Кахол Лаван” – понеже времето не работи за него.
