Косовската война завърши на 10 юни 1999 г. след безпрецедентни бомбардировки на НАТО срещу Сърбия. Мисията бе предприета без разрешението на ООН и остава спорна и до днес, макар така да бе сложен край на убийствата там.
На 10 юни 1999 година Косовската война приключи. В този ден Съветът за сигурност на ООН прие резолюция 1244, с която формално бе сложен край на бойните действия, които бяха спрели още предния ден.
Два и половина месеца по-рано, вечерта на 24 март 1999, НАТО предприе първите бомбардировки срещу цели в остатъчна Югославия (състояща се от Сърбия и Черна гора). Това бе първата бойна мисия на Северноатлантическия алианс без мандат на ООН и първата с участието на германски войници. Това бе нарушение на едно табу: за НАТО – защото липсваше мандат, а за германската общественост – защото германски войници отново участваха във война. Целта на НАТО бе да принуди югославската армия да се изтегли от Косово, за да се предотвратят геноцидът и нарушенията на човешките права на живеещите в Косово албанци.
Разпадът на Югославия започна през 1991 година с обявяването на независимост от страна на Словения, Хърватия и Македония. Босна ги последва през 1992. Сърбия започна войни срещу Словения, Хърватия и Босна, само Македония бе пощадена.
Признаците за ескалация в Косово също бяха факт: още през 1989-а председателят на Сръбската комунистическа партия Слободан Милошевич бе отменил автономията на провинция Косово. Изтласкването на албанците от държавната администрация и от обществения сектор (здравеопазване и образование) в Косово бе започнало още преди това и само бе разширено след отмяната на автономията. Косовските албанци дълго време оказваха мирна съпротива, водени от писателя Ибрахим Ругова, по-късен основател на държавата и пръв президент на Косово.
Войната преди бомбардировките на НАТО
Последваха терористични нападения срещу сръбски полицейски участъци, на които Белград отвърна с несъразмерна твърдост. Въоръженият конфликт преля през 1998/1999 година в първоначално вътрешноюгославска Косовска война. А интервенцията на НАТО бе предизвикана от намирането на труповете на 40 избити косовски албанци в село Рачак през януари 1990. Международните наблюдатели заявиха, че става дума за масово убийство, което властимащите в Белград оспориха.
Рамбуйе и краят на дипломацията
В Рамбуйе край Париж през февруари 1999 под ръководството на балканската контактна група се проведоха мирни преговори. Това бяха последните дипломатически опити на европейците и САЩ да подтикнат с договор косовските албанци и сърбите към слагане на край на боевете.
Но преговорите се провалиха. Неуспешен се оказа и последният опит на специалния пратеник на САЩ Ричард Холбрук да склони Милошевич да отстъпи.
Противоречията около липсващия мандат на ООН
В навечерието на натовските въздушни удари западни политици, и особено американският президент Бил Клинтън, постоянно отправяха упреци към Сърбия, че планира геноцид в Косово. Алиансът не положи усилия да получи разрешение от ООН, защото би се натъкнал на съпротивата на Русия и Китай в Съвета за сигурност. За тогавашната германска управляваща коалиция решението за участие във войната с множество бойни самолети бе деликатно – заради противоречивите реакции на пацифисти и войнолюбци.
Т.нар. план „Подкова” на Сърбия обаче осигури на германското правителство необходимото оправдание за германското участие в Косовската война. Той предвиждал албанското население на Косово да бъде изтласкано през южната граница към Албания, но и до днес няма потвърждение, че такъв план действително е съществувал. Безспорното е, че стотици хиляди косовски албанци се впускат в бягство или са прогонени.
Милошевич отстъпва под натиска на Москва?
Продължителността на войната на НАТО – над 11 седмици, се дължи на погрешни преценки и от двете страни, както смятат днес повечето експерти. В НАТО са убедени, че след няколко дни бомбардировки Милошевич ще прояви склонност към преговори.
Очакванията в Белград пък са, че все в един момент НАТО ще отстъпи и ще предложи компромис. В крайна сметка Милошевич отстъпва, вероятно под влиянието на Москва. Русия, която по това време е в тежко икономическо състояние, има нужда от сътрудничеството със Запада.
Резолюция 1244 на ООН и споразумението от Куманово
Краят на войната е уреден от два международни правни акта. Военното споразумение от Куманово на 9 юни 1999 (на територията на днешна Северна Македония) предвижда изтеглянето на югославската армия и на сръбската полиция от Косово. Оттам нататък отговорността за сигурността в региона лежи в ръцете на НАТО. Споразумението предвижда и разоръжаването на Армията за освобождение на Косово.
Ден по-късно Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция 1244, известна и като Косовската резолюция. Тя съдържа международноправната основа за решаването на кризата в Косово. Предвидено е Косово да остане част от Федеративна република Югославия, но със значителна автономия. ООН създават и мисия за преходна администрация, а за опазването на сигурността са изпратени части от КФОР. В резолюцията обаче окончателният статут на Косово остава открит.
Независимостта на Косово
След 78 дни, 2300 въздушни удара и около 3500 жертви интервенцията на НАТО приключва. Това е краят на Косовската война, започнала година и половина по-рано.
Девет години по-късно, на 17 февруари 2008 Косово обявява независимост, която междувременно е призната от 115 от общо 192 страни членки на ООН. Русия и Китай, както и пет държави от ЕС – Гърция, Румъния, Испания, Словакия и Кипър – не са сред тях. Сърбия и до днес отхвърля съществуването на Косово като самостоятелна държава.
