Между кмета на видинската община Ново село Георги Стоенелов и председателя на Общинския съвет Иво Вергилов избухна конфликт. От април т.г. кметът не е стъпвал на заседание на общинския съвет. Местният парламент пък бламира почти всяко предложение на кмета. И двете страни твърдят, че правят това в името на развитието на общината.
– Г-н Вергилов, как и за какво започна противопоставянето – кмет – Общински съвет? Това не пречи ли на развитието на общината?
– Започна малко след избора на председател на Общинския съвет. Кметът имаше предвид друг човек, а спечелих аз. Вече сме от една партия – аз съм от ГЕРБ, а от няколко дни независимият ни кмет също стана член на тази партия. Но не се разбираме. Г-н Стоенелов е свикнал три мандата да има Общински съвет, който безусловно приема всички негови предложения за решения. Новият обаче казва “не” на тези, които не са полезни.
– На какво казахте първото “не”?
– Първото не беше на заплатата на кмета. Според Закона за местното самоуправление и местната администрация Общинският съвет определя заплатата на кмета. Досега обаче това е ставало с решение на самия кмет. Беше 2400 лв., а съветниците определиха 1700. Разбира се, има и увеличение от 10%, както и пари за трудов стаж от 47 години. Ние смятаме, че малка община като нашата с 2500 жители и пет села може да се ръководи и с по-малко пари, след като сме бедни и разчитаме само на допълнителни субсидии от кабинета за развитието си. От заплатата на кмета зависи и заплащането на администрацията, и на съветниците. Не се съгласихме и с предложените от кмета пари за капиталови разходи. Приехме друга сума и за други неща, която областният управител атакува в съда. Нямали сме право да я променяме. В момента общината стои на едно място, виждам бездействие.
– По никакви ли проекти не се работи?
– В момента – не. През 2018 общината получи 500 000 лв. за ново осветление, което беше направено. През 2019 година кабинетът ни даде нови 500 000 лв. за обновление на площадите в Ново село и Неговановци, но по този проект не се работи. Другите общини работят по схеми, мерки, особено по програмата за развитие на селските райони, ние – не.
– Смятате ли, че проблемът е поколенчески? Кметът е представител на старата генерация, вие сте нови, млади и неопитни.
– Да, хората избраха за съветници млади хора. Шест души сме от ГЕРБ на възраст от 19 до 40 години. Самият аз съм на 31. Останалите петима – 2 – от БСП, 2 – от „Възраждане“ и 1 от ВМРО, също са много млади хора. Тези три групи се съюзиха и образуваха една обща, кръстена „Промяна“. Между нас няма идеологически и други различия, всички искаме селото и общината да се развиват и ние да оставаме по родните си места. Имаме богата земя, можем да живеем добре и на село, но трябва да се създават условия за това. Кметът е на 72 години, той няма нашата енергия, амбиция, желание за работа. Ние сме готови да работим с него – да идва на заседания на Общинския съвет, да се изказва, да представя своите предложения за решения. Ако те са полезни за общината, ще ги приемем. Но той не идва, не праща и никой от администрацията. Свикнал е всичко, каквото реши той, да се приема и така да се върви напред. В момента Общинският ни съвет се явява пречка за него.
– Как този конфликт рефлектира върху мнението на жителите на общината за кмета и общинарите? На чия страна са?