В предишния анализ “Нещо много важно става зад стените на Ватикана” посочихме, че папа Франциск /Берголио/ успя да съсредоточи цялата власт на католицизма в свои ръце, след като:
прелатът на Opus Dei Хавиер Ечевария почина на 12 декември 2016 г.;
великият магистър на Малтийския орден Матю Фестинг и Великият канцлер на Малтийския орден Албрехт фон Боьозелагер бяха отстранени и Франциск наложи своя авторитет над ордена чрез делегирането там на архиепископ Джовани Бечи от Ватикана, като по този начин наложи и контрол над финансите на Ватикана, с които се занимават малтийците и масонерията. Франциск е наредил на Малтийския орден да изгонят свободните масони, което съвпада с 300-годишнината на тяхната основна ложа, създадена в Лондон на 24 юни 1717 г., чийто членове всъщност създадоха и САЩ, като колония на Англия.;
Франциск успя да постигне контрол над йезуитите след оттеглянето на така наречения черен папа Адолфо Николас;
сега Франциск контролира Opus dei, Орденът на йезуитите и Малтийските рицари, които са задкулисния финансов клуб, контролиращ богатите елити на света.
По този начин папа Франциск постигна контрол над тези исторически фракции.
Тези задкулисни промени и битки във Ватикана не могат да бъдат разбрани без да се познава историята на специалните служби на Светия престол. Да се спрем накратко на тях.
През 1304 г. умира папа Бенедикт ХІ. През лятото на следващата година кралят на Франция Филип ІV поставя на престола на Свети Петър своя собствен кандидат Бернар де Гот, архиепископ на Бордо, който приема името Климент V и започва да действа според указанията на френския монарх. За да укрепи още повече своята власт той предприема радикални мерки. През 1309 г. похищава папския престол и го пренася от Рим в Авиньон, където остава почти 75 години. През тези години всички папи са французи.
Когато Григорий ХІ в края на краищата се връща в Рим през 1377 г. френските кардинали избират още един папа, впоследствие наречен антипапа, който остава в Авиньон.
Великата схизма на 1378 г., конфликтът между папите и антипапите продължава до 1417 г. Властта в Европа е поделена между Рим и Авиньон.
На 13 март 2015 г. Ватикана разкри документи, които бяха укривани 700 години и които доказваха, че Тамплиерите са били невинни.
Петък, 13-то число се счита за нещастен ден откакто крал Филип ІV на Франция и антипапата Климент V заповядват да бъдат арестувани стотици тамплиери и да бъдат пратени в затвора в петък, 13 октомври 1307 г. Тамплиерите умират оклеветени слуги на краля и католическата църква. Но най-абсурдното е, че умират напразно, тъй като в момента на своята екзекуция са оправдани от папа Климент.
Само че този документ се беше изгубил някъде и никой не го беше виждал до 2002 г., когато “случайно” беше открит от една сътрудничка на секретния архив на Ватикана – Барбара Фрале, под номер 217, вместо правилния номер 218. Този документ се нарича “Пергамент на Шинон”. Става дума за оригиналът на заключението на трима кардинали “апостолски комисари” на Климент V, които свалят обвиненията за ерес срещу ръководителите на Ордена на тамплиерите, намиращи се в затвора в замъка Шинон.
Официално Орденът на тамплиерите прекратява съществуването си на 22 март 1314 г., когато антипапата Климент V пуска своята булла Vox in excelso, забраняваща ордена завинаги. Голяма част от собствеността на тамплиерите е продадена на нейния стар съперник – Ордена на хоспиталиерите, къщи, манастири, храмове, складове, замъци, мелници, цехове. Разпръснатите по света тамплиери вече никога не се събират в една организация.
През ХІІІ век по време на кръстоносния поход срещу албигойците, появата на доминиканските монаси е крупно нововъведение заради техния брой, подготвеност, теология и възможностите да водят спорове с Катарите и другите еретици.
През следващите три столетия обаче доминиканците, както и конкуриращите се с тях ордени на францисканците, бенедиктинците и т.н. стават все повече мързеливи от властта и привилегиите и постепенно не отговарят на новите изисквания. В периода на контрареформацията църквата се нуждаеше от организации и умни образования и добре обучени мисионери в новата гвардия на Христос /милицията на Христос/, която можеше да води «кръстоносни походи» в сферата на ума. Такава организация, построена на принципите на военната дисциплина и военния дух стана обществото на Исус, повече известно като Орден на йезуитите.
Ватикана има собствено постоянно представителство при ООН от 1964 г., от август 2008 г. Ватикана сътрудничи с Интерпол на постоянна основа и винаги тайно е сътрудничел в т.нар. интернационал на специалните служби.
От всички така наречени конгрегации или департаменти на Курията, Конгрегацията на доктрината на вярата е най-важна. Тя има доминиращо положение в Курията и във всички списъци винаги е на първо място. Това е най-важният и влиятелен департамент на Ватикана. Негов официален глава е самият папа. Висшето длъжностно лице на департамента, съвременно въплъщение на великия инквизитор е префектът. Кардинал Ратцингер – предишният папа Бенедикт, беше велик инквизитор в течение на 25 години, те. префект на Конгрегацията на доктрината на вярата от 1965 г. През 2005 г. конклавът на кардиналите избра Ратцингер за римски папа и той прие името Бенедикт ХVІ.
Освен този наказателен орган – инквизицията, днес Ватикана разполага със следните специални служби с широки агентурни мрежи, точна йерехния и дисциплина:
Орденът на йезуитите – сфера на образованието и културата, контрол над интелектуалните елити
Доминиканският орден – вътрешната полиция, аналог на ФБР;
Opus Dei външното разузнаване аналог на ЦРУ и КГБ;
Малтийският орден – псевдонезависим орден, без аналози, и контролиращ финансите и банката на Ватикана – IOR.
Opus Dei беше създадена като силова групировка на Ватикана, формирана от фанатици, готови да се жертват в името на вярата, известно е и съперничеството между Opus Dei и йезуитите. През септември 2001 г., непосредствено преди тероризма в Ню Йорк на 11 септември, ватиканската Конгрегация на доктрината на вярата публикува документ, че другите религии се несъвършени в сравнение с християнството. Един от авторите на този документ беше генералният викарий на Opus Dei. Много хора считат, че Opus Dei се стремеше към властта във Ватикана след като през 80-те години на ХХ век именно той избави Банката на Ватикана от банкрут във връзка с аферата на Banko Ambrosiano, /в която беше замесена и България със стрелбата на папа Йоан Павел ІІ/. Орденът се опита да превземе и Радио Ватикана, което се контролира от йезуитите и предава на няколко езика.
Opus Dei е структура с двойно дъно, осъществяваща не само мисионерска дейност, но и преследваща чисто политически цели. Реално тя е центърът на ватиканските спецслужби или главната разузнавателна централа на папата, изпълняваща важни политически мисии.
Бенедикт VІ беше тясно свързан с този орден, който му помогна да стигне до върха на властта.
След него обаче папа Франциск смени Opus Dei с Ордена на йезуитите, като своя опора. Банката на Ватикана беше под управлението на Малтийския орден, сега преминал под контрола на Франциск, според максимата “следвайте парите”. Практически във Ватикана има три центъра на силата и трима лидери.
На първо място е римският папа, “белият папа”, официално глава на Светия престол, когото католиците по целия свят считат за последна инстанция на истината, непогрешим наместник на бога на Земята.
Но в неофициалната йерархия над него стои онзи, който е “по-свят от римския папа”, човекът, чието име почти никога не стига до обикновените католици, но при чието споменаване, силните на този свят започват да нервничат. Това е така нареченият “черен папа”, сегашният 30-ти по ред глава на Ордена на йезуитите Адолфо Николас, който след Ратцингер доброволно се отказа от своите пълномощия на 3 октомври 2016 г.
В този кръг беше и папа Франциск, който до уволнението на Адолфо, управляваше само аржентинските йезуити.
Но още по-високо в тази неофициална йерархия на Ватикана стои така нареченият “сив папа”, главата на Съвета на 13-те кръвни папски династии – Орсини, Брейкспир, Алдобрандини, Фарнезе, Сомалия, Борджия, Есте, Памфили Гаетане, Медичи, Фарнезе, Колонна, Киджи Конти. Тези семейни кланове – църковни велможи, са потомци за семейства, дали на католическия свят по няколко папи и кардинали. Именно те реално управляват йезуитите и малтийците, но от веки веков конкурират помежду си. Тази конкуренция ги принуждава да издигат за глава на йезуитите и римски папа алтернативни фигури, които не са свързани кръвно с нито едно от семействата, за да се спазва равновесие.
Така беше до 2012 година.
Красимир Иванджийски
Най-новият списък (от септември 2016 г.) на т.нар. Комитет на 300-те, известен и като “световната мафия”
Queen Elizabeth II
Abdullah II of Jordan
Kerry, John Forbes
Abramovich, Roman Arkadyevich
King, Mervyn
Ackermann, Josef
Kinnock, Glenys
Adeane, Edward
Kissinger, Henry
Agius, Marcus Ambrose Paul
Knight, Malcolm
Ahtisaari, Martti Oiva Kalevi
Koon, William H. II
Akerson, Daniel
Krugman, Paul
Albert II of Belgium
Kufuor, John
Alexander – Crown Prince of Yugoslavia
Lajolo, Giovanni
Alexandra (Princess) – The Honourable Lady Ogilvy
Lake, Anthony
Alphonse, Louis – Duke of Anjou
Lambert, Richard
Amato, Giuliano
Lamy, Pascal
Anderson, Carl A.
Landau, Jean-Pierre
Andreotti, Giulio
Laurence, Timothy James Hamilton
Andrew (Prince) – Duke of York
Leigh-Pemberton, James
Anne – Princess Royal
Leka, Crown Prince of Albania
Anstee, Nick
Leonard, Mark
Ash, Timothy Garton
Levene, Peter – Baron Levene of Portsoken
Astor, William Waldorf – 4th Viscount Astor
Leviev, Lev
August, Ernst – Prince of Hanover
Levitt, Arthur
Aven, Pyotr
Levy, Michael – Baron Levy
Balkenende, Jan Peter
Lieberman, Joe
Ballmer, Steve
Livingston, Ian
Balls, Ed
Loong, Lee Hsien
Barroso, JosE Manuel
Lorenz (Prince) of Belgium, Archduke of Austria-Este
Beatrix (Queen)
Louis-Dreyfus, GErard
Belka, Marek
Mabel (Princess) of Orange-Nassau
Bergsten, C. Fred
Mandelson, Peter Benjamin
Berlusconi, Silvio
Manning, Sir David Geoffrey
Bernake, Ben
Margherita – Archduchess of Austria-Este
Bernhard (Prince) of Lippe-Biesterfeld
Margrethe II Denmark
Bernstein, Nils
MartInez, Guillermo Ortiz
Berwick, Donald
Mashkevitch, Alexander
Bildt, Carl
Massimo, Stefano (Prince) – Prince of Roccasecca dei Volsci
Bischoff, Sir Winfried Franz Wilhen “Win”
McDonough, William Joseph
Blair, Tony
McLarty, Mack
Blankfein, Lloyd
Mersch, Yves
Blavatnik, Leonard
Michael (Prince) of Kent
Bloomberg, Michael
Michael of Romania
Bolkestein, Frits
Miliband, David
Bolkiah, Hassanal
Miliband, Ed
Bonello, Michael C
Mittal, Lakshmi
Bonino, Emma
Moreno, Glen
Boren, David L.
Moritz – Prince and Landgrave of Hesse-Kassel
Borwin – Duke of Mecklenburg
Murdoch, Rupert
Bronfman, Charles Rosner
NapolEon, Charles
Bronfman, Edgar Jr.
Nasser, Jacques
Bruton, John
Niblett, Robin
Brzezinski, Zbigniew
Nichols, Vincent
Budenberg, Robin
NicolАs, Adolfo
Buffet, Warren
Noyer, Christian
Bush, George HW
Ofer, Sammy
Cameron, David William Donald
Ogilvy, David – 13th Earl of Airlie
Camilla – Duchess of Cornwall
Ollila, Jorma Jaakko
Cardoso, Fernando Henrique
Oppenheimer, Nicky
Carington, Peter – 6th Baron Carrington
Osborne, George
Carlos – Duke of Parma
Oudea, Frederic
Carlos, Juan – King of Spain
Parker, Sir John
Carney, Mark J.
Patten, Chris
Carroll, Cynthia
PEbereau, Michel
Caruana, Jaime
Penny, Gareth
Castell, Sir William
Peres, Shimon
Chan, Anson
Philip (Prince) – Duke of Edinburgh
Chan, Margaret
Pio, Dom Duarte – Duke of Braganza
Chan, Norman
P?hl, Karl Otto
Charles – Prince of Wales
Powell, Colin
Chartres, Richard
Prokhorov, Mikhail
Chiaie, Stefano Delle
Quaden, Guy Baron
Chipman, Dr John
Rasmussen, Anders Fogh
Chodiev, Patokh
Ratzinger, Joseph Alois (Pope Benedict XVI)
Christoph, Prince of Schleswig-Holstein
Reuben, David
Cicchitto, Fabrizio
Reuben, Simon
Clark, Wesley Kanne Sr. (General)
Rhodes, William R. “Bill”
Clarke, Kenneth
Rice, Susan
Clegg, Nick
Richard (Prince) – Duke of Gloucester
Clinton, Bill
Rifkind, Sir Malcolm Leslie
Cohen, Abby Joseph
Ritblat, Sir John
Cohen, Ronald
Roach, Stephen S.
Cohn, Gary D.
Robinson, Mary
Colonna, Marcantonio (di Paliano) – Prince and Duke of Paliano
Rockefeller, David Jr.
Constantijn (Prince) of the Netherlands
Rockefeller, David Sr.
Constantine II Greece
Rockefeller, Nicholas
Cooksey, David
RodrIguez, Javier EchevarrIa
Cowen, Brian
Rogoff, Kenneth Saul “Ken”
Craven, Sir John
Roth, Jean-Pierre
Crockett, Andrew
Rothschild, Jacob – 4th Baron Rothschild
Dadush, Uri
Rubenstein, David
D’Aloisio, Tony
Rubin, Robert
Darling, Alistair
Ruspoli, Francesco – 10th Prince of Cerveteri
Davies, Sir Howard
Safra, Joseph
Davignon, Etienne
Safra, Moises
Davis, David
Sands, Peter A.
De Rothschild, Benjamin
Sarkozy, Nicolas
De Rothschild, David RenE James
Sassoon, Isaac S.D.
De Rothschild, Evelyn Robert
Sassoon, James Meyer – Baron Sassoon
De Rothschild, Leopold David
Sawers, Sir Robert John
Deiss, Joseph
Scardino, Marjorie
Deripaska, Oleg
Schwab, Klaus
Dobson, Michael
Schwarzenberg, Karel
Draghi, Mario
Schwarzman, Stephen A.
Du Plessis, Jan
Shapiro, Sidney
Dudley, William C.
Sheinwald, Nigel
Duisenberg, Wim
Sigismund (Archduke) – Grand Duke of Tuscany
Edward (Prince) – Duke of Kent
Simeon of Saxe-Coburg and Gotha
Edward (The Prince) – Earl of Wessex
Snowe, Olympia
Elkann, John
SofIa (Queen) of Spain
Emanuele, Vittorio – Prince of Naples, Crown Prince of Italy
Soros, George
Fabrizio (Prince) – Massimo-Brancaccio
Specter, Arlen
Feldstein, Martin Stuart “Marty”
Stern, Ernest
Festing, Matthew
Stevenson, Dennis – Baron Stevenson of Coddenham
Fillon, FranCois
Steyer, Tom
Fischer, Heinz
Stiglitz, Joseph E.
Fischer, Joseph Martin
Strauss-Kahn, Dominique
Fischer, Stanley
Straw, Jack
FitzGerald, Niall
Sutherland, Peter
Franz, Duke of Bavaria
Tanner, Mary
Fridman, Mikhail
Tedeschi, Ettore Gotti
Friedrich, Georg – Prince of Prussia
Thompson, Mark
Friso (Prince) of Orange-Nassau
Thomson, Dr. James A.
Gates, Bill
Tietmeyer, Hans
Geidt, Christopher
Trichet, Jean-Claude
Geithner, Timothy
Tucker, Paul
Gibson-Smith, Dr Chris
Van Rompuy, Herman
Gorbachev, Mikhail
VElez, Аlvaro Uribe
Gore, Al
Verplaetse, Alfons Vicomte
Gotlieb, Allan
Villiger, Kaspar
Green, Stephen
Vladimirovna, Maria – Grand Duchess of Russia
Greenspan, Alan
Volcker, Paul
Grosvenor, Gerald – 6th Duke of Westminster
Von Habsburg, Otto
GurrIa, JosE Аngel
Waddaulah, Hassanal Bolkiah Mu’izzaddin
Gustaf, Carl XVI of Sweden
Walker, Sir David Alan
Hague, William
Wallenberg, Jacob
Hampton, Sir Philip Roy
Walsh, John
Hans-Adam II – Prince of Liechtenstein
Warburg, Max
Harald V Norway
Weber, Axel Alfred
Harper, Stephen
Weill, Michael David
Heisbourg, FranCois
Wellink, Nout
Henri – Grand Duke of Luxembourg
Whitman, Marina von Neumann
Hildebrand, Philipp
Willem-Alexander – Prince of Orange
Hills, Carla Anderson
William (Prince) of Wales
Holbrooke, Richard
Williams, Dr Rowan
Honohan, Patrick
Williams, Shirley – Baroness Williams of Crosby
Howard, Alan
Wilson, David – Baron Wilson of Tillyorn
Ibragimov, Alijan
Wolfensohn, James David
Ingves, Stefan Nils Magnus
Wolin, Neal S.
Isaacson, Walter
Woolf, Harry – Baron Woolf
Jacobs, Kenneth M.
Woolsey, R. James Jr.
Julius, DeAnne
Worcester, Sir Robert Milton
Juncker, Jean-Claude
Wu, Sarah
Kenen, Peter
Zoellick, Rob
