Още преди пандемията едно девическо училище в Кент решава да въведе временна забрана за използване на мобилни телефони, след като установява, че възпитаничките му прекарват твърде много време в сърфиране в интернет. Идеята е да се опитат да живеят без устройствата си за достъп до глобалната мрежа в продължение на три дни, за да видят как ще се почувстват. Директорката на училището “Бененден” Саманта Прайс признава, че е изпитвала голямо притеснение от експеримента и е била много изненадана от резултата. Момичетата не само приели присърце дигиталната детоксикация, но и предложили да бъде по-дълга следващия път.
По принцип те нямат право да внасят телефоните си в клас. Използват ги само в обедната почивка, вечер в общежитието и през уикенда. И въпреки това някои от тях се чувстват пристрастени към употребата им. “Имах чувството, че постоянно трябва да влизам в инстаграм или в друга платформа, за да не пропусна нещо, за което след това всички ще говорят”, разказва пред Би Би Си 17-годишната Изабел. Включването в училищната инициатива обаче ѝ е помогнало да се отърси от това усещане и да си припомни какво е било преди десетина години, когато е прекарвала повече време в лично общуване с приятели. Което не е изненадващо, тъй като все повече младежи се опитват да скъсат със зависимостта от социалните мрежи. Например английско проучване сред 5000 души на възраст между 14 и 16 г. е показало, че две трети предпочитат те никога да не са били измисляни, а 71% признават, че са опитвали различни форми на дигитална детоксикация.
Успоредно с това се увеличават изследванията, които откриват, че има връзка между онлайн битието ни и получаването на удоволствие от реалния живот. Последното такова е на учени от Оксфорд и Кеймбридж и е насочено специално към влиянието на социалните мрежи върху тийнейджърите. Покрай пандемията все повече подрастващи влязоха в тях, и то на доста ранна възраст, макар формално да нямат право да си създават профил, ако нямат 13 г. Изследователите са анкетирали повече от 72 000 души, като са ги питали периодично през няколко години колко дълго прекарват в онлайн разговори дневно и как определят своя живот. Така са открили, че колкото по-продължително хората използват като тийнейджъри социалните медии, толкова по-малко получават удовлетворение в бъдеще. За момичетата най-чувствителна е възрастта между 11 и 13 г., а за момчетата 14-15 г. За двата пола има още един рисков период около 19-ата годишнина, който е свързан със социалните катаклизми като постъпване в университет или започване на работа.
Учените обаче признават, че са им необходими още проучвания, а също и конкретна информация от самите онлайн платформи, за да се разбере напълно връзката между двете неща. “Подозираме, че тя е много сложна, тъй като досегашните изследвания по въпроса дават противоречиви резултати. Всъщност смятахме, че тя може да е различна на различните възрасти, и открихме, че това наистина е така. Промените в телата ни по време на пубертета изглежда, че ни правят по-уязвими за социалните общувания, и след като знаем, че сме изложени на по-голям риск тогава, може да използваме това като трамплин, за да проучим по-задълбочено въпроса”, обяснява доктор Ейми Орбен от изследователския екип.
Затова те не могат да определят на този етап кои лица са най-застрашени и казват, че много други фактори, като съдържание на получаваната онлайн информация и хората, с които си взаимодействат в мрежата, също оказват влияние върху благосъстоянието на тийнейджърите. Те приемат, че за някои лица социалните медии ще имат цялостно положително въздействие, позволявайки им да се свържат с приятели и да намерят ценна подкрепа, докато за други ще са единствено стресова и променяща самооценката движеща сила.
Според професора по детско психично здраве Бернадка Дубичка от университета в Манчестър изследването на колегите ѝ е интересно, но има един сериозен недостатък – че стъпва на информация, събирана до 2018 г., а по време на пандемията нещата значително са се променили. Социалните медии са заели все по-голямо място в живота на подрастващите, а емоционалните трудности сред тях са се увеличили значително. “Ще бъде жизненоважно да се надгради върху това изследване, за да се разбере колко голяма е вредата от тях и колко е поддържащата роля, която те имат в живота на младите хора”, посочва Дубичка. Защото е много лесно да се обявят за лошо нещо и да се забранят на тийнейджърите, но какво ще последва от това? Кой и как ще запълни празнотата, която ще се отвори, след като бъде отнето това толкова популярно средство за общуване и получаване на информация? Още повече че една част от проучването показва, че има и обратна връзка. Някои от по-възрастните участници в него са признали например, че са станали активни онлайн година след като са се почувствали зле в живота си. Следователно за тях технологиите може да са по-скоро механизъм за справяне с нещастието, отколкото причина за мрачността им.
Сравнителен анализ на стотиците изследвания по въпроса показва, че повечето тийнейджъри не са засегнати много от социалните медии, но малка група може да бъде значително увредена от ефектите им и да премине към клинични нива на депресия. Така че е много трудно да се предвиди рискът за всяко дете./ “24 часа”
