Амфетамин и кристал мет
Произведеният по синтетичен път амфетамин и метамфетаминът – известен като кристал мет – съществуват още от края на 19 век. И са били използвани в медицината до 70-те години на миналия век – амфетаминът се е предписвал като антидепресант, като средство за потискане на апетита и при лечението на астма. Използван е бил като стимулант и от войниците. Амфетаминът и днес намира приложение в борбата срещу разстройствата на вниманието и хиперактивността. Малките дози не вредят на човешките мозъчни клетки. Този наркотик е много популярен на техно сцената. Но – именно амфетаминът пречи на спокойствието на хората. Води до безсъние, тремор, сърцебиене, може да предизвика и инфаркт. Вероятността да се изпадне в зависимост от него е средна – 1,67. При продължителна употреба или предозиране обаче влияе токсично – вреди на органите, на мускулатурата и на бъбреците. Освен това синтетичният наркотик може да причини халюцинации, депресии, психози и дори кома. Кристал мет е по-опасен от обикновения амфетамин. Той води по-бързо до психическа зависимост /към 3,0/ и взимащите го изпитват нужда от все по-големи дози. Оттам нататък все по-интензивно отслабват, лигавицата на устата и носа им се разлагат, зъбите им започват да падат.
Опиум и хероин
Хероинът се произвежда от морфин, основната съставка на суровия опиум, който принципно е допустим за предписване като приспивателно. Но може да се прилага само при особено силни болки – например в палиативната медицина или за намаляване на страданията при инфаркт. За разлика от морфина, хероинът /с потенциал на зависимост 3,0/ влияе както успокояващо, така и възбуждащо. И вреди на нормалния сън. Предозирането на всяка от тези две дроги може да доведе до нарушения в дишането и дори до неговото спиране. Опасността е особено висока при зависимите, които употребяват хероин в комбинация с алкохол или приспивателни. Хероинът обаче не е непременно най-опасният наркотик. При проведени в Бон изследвания на трайно зависими от тази дрога са били направени сравнения със състоянието на група, получавала вместо хероин метадон /с потенциал на зависимост 2,08/. Резултатите показали, че здравословното и социалното състояние на употребявалите хероин пациенти се подобрило в сравнение с това на тези, които получавали метадон. Оттогава насам хероинът е допуснат за приложение като медикамент в Германия.
Кокаин и крек
Кокаинът /с потенциал на зависимост 2,39/ е екстрактът на коката. След като премине лабораторна обработка, от него се получава крек. Кокаинът води до еуфория, премахва чувството на глад или умора. Но който го ползва, плаща висока цена: ускорен пулс, стеснени кръвоносни съдове, високо кръвно налягане и опасност от инфаркт. Нарушеното чувство за глад и жажда, както и хиперактивността могат да доведат до туберкулоза. При продължителна употреба се появяват параноидни халюцинации и психози, които могат да се окажат и нелечими. Който пуши кокаин, разрушава устната си лигавица, а ако го смърка – хрущяла на носа. При крека заплахите за човека са много по-големи, тъй като този наркотик има много по-силен ефект от кокаина. Освен това има най-високия потенциал на зависимост /над 3,0/, по-висок от този на хероина, никотина и алкохола.
ЛСД
Диетиламидът на лизергиновата киселина, известен като ЛСД, е синтетичен наркотик, който изостря сетивата и възприемането на околния свят. През 60-те и 70-те години ЛСД е най-популярната дрога сред хипитата. Този наркотик може да доведе до нелечими психози, но опасността от смъртоносно отравяне е по-ниска, отколкото при алкохола и никотина. Потенциалът на зависимост при ЛСД е нисък – 1,23. Опасността в случая е най-вече от настъпването на инциденти след приемането на ЛСД, тъй като потребителят не може да направи вярна преценка на обкръжението си и покрай халюцинациите или психотичното разстройство може да предприеме ирационални действия: мислейки, че може да лети, потребителят на ЛСД може и да се хвърли през прозореца.
