Масовите пожари в родните планини и тромавите действия по тяхното потушаване, връща с гръм и трясък спомена за наборната служба. Надделява мнението, че когато е имало такава, военнослужещите са се справяли с огнения пъкъл, където и да бъде той. Армията е била в истинска услуга на населението, организацията е бил стройна по армейски и е имало норматив за справяне с всяко едно огнище, без значение от надморска височина и пресечен терен.
Сегашният състав на Въоръжените сили няма този ресурс и мотивация, а резултата е- погром над гората и чудовищни загуби за всички. Това потвърждава полковникът от запаса Иван Георгиев- дългогодишен командир на легендарния Ракетен дивизион в елховското село Бояново. Той е неизменна част от гръбнака на т. нар. Триъгълник на смъртта и Трета българска армия.
С днешна дата поделението тъне в разруха, а висшия офицер отдавна е в пенсия. “В крематориум се превърнаха горите и планините. Какво още трябва да стане за да проумее властта, че връщането на казармата е неизбежна. Новобранци, стари войници, старшински и офицерски състав ще се справят далеч по- добре от сегашната Пожарна и Армия.Чувам и чета овчарите били виновни, не! Палачите на армията са виновни! Срещу огнената сатана се иска иска мъжество, боспособност и умения. Ще се избавим единствено и само ако се върне редовата служба. Направете една проверка и ще видите, че там където изгоряха десетки хиляди декари гори и незнаен брой къщи, няма в близост войска. Налага се да бъде викана такава от далечни разстояние с много увещания и тромави процедури.
Губи се много ценно време” каазва с възмущениe о. з. Иван Георгиев. Оказва се прав. Един от пресните примери е с Кресненското дефиле и бургаските села Изворище и Брястовец. Армията беше извикана, но късно, а числения й състав на “бойното поле” бе незначителен. Този числен състав- под пагон пък дойде от далеч. Включително и хеликоптерите. С днешна дата пораженията от пожарите са за десетки милиона лева само от това лято. Обвиняват се овчари и всевъзможни хора, които нямат финансова възможност да се защитят. Същината на проблема обаче е другаде и някак няма воля да се говори за нея и да действа отговорно.