Сосай Масутацу Ояма е роден в Корея през 1923-а и е основател на най-известнотo и най-разпространенотo в света японско карате – киокушин.
На 9-годишна възраст Мас Ояма научава китайско кенпо в Манджурия, а в юношеските си години тренира джудо и бокс.
Всичко това води до тренировки по Окинавско карате, което служи като основа за създаване на негов собствен стил, Киокушин или „Абсолютната истина“.
През април 1994-а Мас Ояма умира от рак на белите дробове, а на света завещава най-силовото карате на планетата.
Точно 21 години и 7 месеца по-късно един българин се изкачва на върха на карате киокушин света.
На 22 ноември 2015-а сенсей Захари Дамянов става абсолютен световен шампион, печелейки най-престижното състезание в Япония – Световното първенство без категории, на което участие взимат най-добрите 192-ма бойци.
По този начин се превръща не само в първия българин, но и в първия европеец, стъпил на най-високото стъпало на почетната стълбица.
Отскоро варненецът е треньор на националния отбор към Българската карате киокушин федерация, а има и собствен клуб – „Нихонто“, където тренировките са абсолютно безплатни за децата и възрастните:
„Вратите са отворени за всички, които имат желание да се докоснат до магията на карате. А те, оказа се, никак не са малко. Целта ми е да дам своя принос за развитието на децата и спорта на Варна.“
Сенсей Дамянов влиза за първи път в залата, когато е 10-годишен, а 20 години по-късно на сметката си има четири спечелени Европейски първенства в категория над 90 кг. (2009 г., 2010 г., 2013 г. и 2014 г.) и още толкова са шампионските му титли от Откритото първенство на Америка без категории в Ню Йорк (2008 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.), откъдето има и награда за най-висок боен дух. Печели и Откритото първенство на Америка с категории (2007 г.).
„Каратето за мен е не само изкуство и философия, то е смисъл, мисия, част от същността ми. Затова съм особено щастлив, че в качеството си вече на треньор, мога да предам и на други уроците, на които то ме е научило. Убеден съм, че каратето е много полезно най-вече за възпитанието на децата и младежите, добър старт и подготовка за живота.“
„Едни от първите уроци, на които то учи е, че нищо не идва даром – човек трябва да даде от себе си, за да получи, да уважава съперниците си, де бъде упорит и последователен, да използва и канализира енергията си в градивна посока. Удовлетворението, което се постига обаче, няма цена.“
На 3 и 4 декември тази година сенсей Захари Дамянов ще бъде едно от официалните лица на предстоящото Световно първенство по карате киокушин за младежи и девойки между 12 и 17-годишна възраст, което ще се проведе в Двореца на културата и спорта във Варна. То се организира от Българската карате киокушин федерация и едно от най-мащабните събития в календара.
„Отскоро съм и треньор на националния отбор. Първото ни съвместно изпитание беше Европейското първенство на 25 и 26 ноември в Холандия. Конкуренцията беше смазваща, но аз вярвам в състезателите ни и бях сигурен, че ще се върнем в България с награди. Бойците ни спечелиха 7 медала – два сребърни и пет бронзови“, сподели световният шампион.
Разбира се, най-големият успех идва в Япония – на Световното първенство без категории, въпреки че ако попитате сенсей Захари Дамянов, за него всички постижения са еднакво важни:
„Всяка титла ми е скъпа и има своята сантиментална стойност за мен. Знам цената на всяко отличие, измерена във време, енергия, тренировки, постоянство, ограничения и затова трудно ги деля на повече и по-малко значими.
„Световното първенство без категории е най-тежкият и престижен шампионат в карате киокушин. Затова тежестта на титлата е сравнима само с олимпийското злато.“
По пътя към световната титла българинът побеждава трима руснаци, двама японци, бразилец и поляк, а накрая се изправя срещу французина Джема Белхожа: „Знаех, че е много сериозен противник, тъй като го бях побеждавал в пет предходни двубоя. Въпреки това не съм си позволявал и за секунда да се отпусна. Напротив, бях максимално мобилизиран и резултатът не закъсня.“
А след като вече е достигнал върха като състезател, мисията на българския боец се е променила: „Да предам знанията и опита си с надеждата един ден купата да бъде вдигната от някой от моите ученици.“
