Пандемията зароди идеята за премиер, “който говори само за Англия”, което се случва на фона на влошените отношения между Шотландия, Англия, Уелс и Северна Ирландия. Това предупреждава в изследване сър Филип Райкрофт, който бе постоянен секретар към специално създаденото министерство за Брекзит до 2019 г., пише “Гардиън”.

Според Райкрофт има голямо неведение за съюза, което означава, че министрите може и да не бъдат осведомени за големи реформи, свързани с четирите държави.

Заключението му е, че 300-годишният съюз е пред голяма опасност, особено след като Шотландия проведе референдум за независимост през 2014 г. и се опитва да организира ново всенародно допитване.

Райкрофт заяви, че пандемията е задълбочила кризата след прекъсване на комуникациите с централната власт и демонстрира на гражданите, че отделните лидери на държавите могат да поемат по свой път.

Звеното по въпроси на съюза към кабинета на премиера Борис Джонсън е в конфликт заради стратегията и инициативата за организиране на втори референдум за независимост в Шотландия, а също и заради влошаващите се отношения със Северна Ирландия след сделката за Брекзит. В последните дни в Северна Ирландия възникнаха най-големите улични сблъсъци от години.

Макар че съобщенията към британското общество бяха координирани в началото на коронавирус кризата, изглежда се появиха пукнати, след като Джонсън обяви, че отварят училищата в края на пролетта на 2020 г. без да се договори с лидерите на другите страни, а също така прекрати срещите на “Кобра” до есента, заменяйки с нови комисии, в които няма представители на другите правителства.

Лидерите на Уелс, Шотландия и Северна Ирландия започнаха да действат самостоятелно, след като решенията на Джонсън за премахване на ограниченията в борбата с коронавируса започнаха да стават непопулярни през миналата година.

“Докато другите държави от Великобритания търсеха различни правила за налагане на блокада и послания, обществото може би се адаптира със странната идея за премиер, който говори само за Англия”, смята Райкрофт.

Професор Майкъл Кени, съавтор на изследването, коментира, че политическите решения, а не делегирането само по себе си, причиняват широко разделение. Според него това се дължи предимно на решенията на “Даунинг стрийт 10”.

Райкрофт смята, че инстинктът за запазване на съюза “не е в кръвта на британската държава” по същия начин, както при териториалните спорове в Канада и Испания.

Анализът, проведен от изследователи от Институт “Бенет” към Кеймбриджкия университет, включва преглед на две десетилетия делегиране в британския държавен механизъм.

Кени смята, че “сериозният риск” пред съюза изисква фундаментална промяна, тъй като подходът е “фундаментално нестратегически”.

Райкрофт счита, че политиците трябва да поддържат тесни комуникации и консултации с делегираните администрации на много по-ранна фаза.