Васил Андреев Илиев е български борец, предприемач, основател и президент на застрахователната империя „ВИС“.
Роден е през 1965 г. в Кресна. Има брат Георги и сестра Мариана. Многократен шампион по борба във всички възрасти. Ученик на школата „Олимпийски надежди“, сред неговите съученици са били Илия Павлов, Димитър Джамов, Атанас Комшев, Младен Михалев-Маджо и много именити след това подземни босове. След несправедливо според него решение за неучастието му в европейско първенство той напуска борбата завинаги и поема по пътя на ганстерските банди. Жени се за Мариета и, докато е в армията, му се ражда единственото дете Ивона.
Заминава за Чехия, търсейки по-светло бъдеще. Там се засича с Иво Карамански, който е тарторът на българската мафия в чужбина, занимаваща се с кражби на автомобили, въоръжени грабежи и поръчкови побои. 7-8 месеца след пристигането си Васил Илиев е арестуван заедно с негов приятел по прякор Дробеца. Прекарва 2 месеца в чешки затвор по обвинение в грабеж, което така и не се доказва.
След като излиза от затвора, той е принуден да напусне Чехия и през 1988 г. заминава за Унгария, където заедно с Иво Карамански крадат коли и правят измами с валута, злато и др. През 1990 г. се завръща в България и научава, че жена му го е изоставила.
Първата фирма на Васил Илиев, регистрирана през 1991 г., е „ВИС“ (Вярност, инвестиции, сигурност), като от уставния капитал 50 000 лв. той внася 49 000 лв. Другите 1000 лв. дава Пламен Тимев-Ганди. Акционери още са Николай Цветин, Пенчо Младенов, Антон Боянов, Веселин Йотов и братът на Васил – Георги Илиев. Фирмата се занимава главно с охраняване на обекти. Основният персонал са хора от борческите среди, приятели от Унгария и абитуриенти от „Олимпийски надежди“. Истинският възход на борческата империя започва със старта на югоембаргото. Едновременно с това Илиев прохожда в бизнеса с дискотеки, като открива няколко по Южното Черноморие.
Югоембаргото обаче остава истинска златна мина за Васил Илиев и неговата прохождаща империя. От нелегалното прекарване в Сърбия на петролни продукти борците печелят милиарди тогавашни левове. След този период новата компания „ВИС-2“ се ориентира към туристическия бизнес, зърното, транспорта и други легални отрасли, като в същото време рекетът, кражбите на коли и изнудванията не спират. През 1994 г. има повече от 150 фирми, свързани с „ВИС-2“. Персоналът на групировката надминава 4000 души. „ВИС-2“ са и монополисти в застрахователния бизнес.
Васил Илиев е убит на 25 април 1995 г. в чисто новия си Мерцедес кабрио на път за ресторант „Мираж“, където е имал среща със Слави Трифонов. Убийството не е разкрито и до днес.
„В близките дни в България Ще стане страшно“. Тези думи произнася на 25 април 1995 г. в Кюстендил футболната ни звезда Христо Стоичков. Камата е един от близо 5-те хиляди души, присъстващи на погребението на Васил Илиев. 2 дни по-рано смятаният за недосегаем бос на трибуквената групировка е ликвидиран на път за собствения си ресторант „Мираж“.
И до днес се смята, че след погребението на футболиста Георги Аспарухов – Гунди поклонението пред тленните останки на основателя на ВИС-2 е най-мащабното в България. Заради погребението на Васил Илиев пътят София-Кюстендил е затворен от полицията. Допуснати са само около 250 автомобила, които рано сутринта се отправят в колона към града на черешите. Градската управа на Кюстендил също засвидетелства уважение към покойника – черни флагове са спуснати от прозорците на кметството, в много държавни и частни фирми работниците са разпуснати.
Основателят на застрахователната компания ВИС, около която се обединяват всички борци в първите години на демокрацията, е ликвидиран в 21:03 часа в столичния квартал „Емил Марков“. 3 куршума пронизват смъртоносно Васил Илиев, докато той пътува с чисто новия си Мерцедес С9988СН към столичния ресторант „Мираж“. Няколко часа преди това босът е броил в кеш 100 000 долара на Фатик за автомобила, доставен по поръчка. Разправят, че дни след убийството на Васил Илиев брат му Георги върнал колата на Фатик, но той отказал да я приеме. Фатик предоставил обратно парите за автомобила и обявил: „Тази кола явно носи нещастие, подарете я на някого.“
Във фаталната нощ на 25 април 1995 г. Васил Илиев пътува към „Мираж“ за рождения ден на майка си.
Източник: bg.wikipedia.org
