Много често смятаме, че структурата е някакво външно ограничение за индивида. Обаче структурата в комплексните живи системи, означава базови взаимовръзки, които контролират поведението в човешките системи. В структурата се включва и начина по който хората вземат решения. “Оперативните политики”, чрез които превръщаме възприятия ,цели,правила и норми в действия.
В човешките системи, хората често разполагат с потенциални лостове,които не използват. Защото са склонни да мислят единствено за собствените си решения и да пренебрегват начина, по който тези решения се отразяват на другите. Хората от света на бизнеса обичат герои. Отрупваме с похвали и повишения, тези които постигат видими резултати, ако обаче нещо се обърка интуитивно чувстваме, че някой нещо е сгрешил.
Истински дълбоко и различно прозрение е да започнеш да виждаш,че системата причинява собственото си поведение.
Всички ние сме готови да обвиним някой друг – конкурентите,пресата,променливите настроения на пазара,правителството-за собствените си проблеми. Системното мислене показва, че няма отделен друг. Ние и другия сме част от една и съща система. Лечението се крие в отношенията ни с “врага” това се отнася не само за моето поведение, но и за това на Митко Димитров.
Защо написах всичките тези неща по горе? Защото се опитах да открия проблема на конфликт между мен и Митко Димитров.
Очевидно заедно сме в една система, която за всички Вас е част от индустрията, наречена “поп фолк”, но за нас е много повече. Тя е нашият живот.
И двамата сме повлияни от промяната,която настъпва не само в музиката в България, а и в самата държава. Очевидно всеки един от нас има своя поглед над нещата и своя проекция как трябва да се случват нещата в музиката. Да, нападнах го, защото знаех, че имаме проблем, който не сме разрешили помежду си. Не оправдавам нито неговите постъпки, нито моите. Но осъзнах, че сме достатъчно интелигентни да намерим решение на тази драма,която за съжаление стана публично достояние.
Разговорът, който проведохме помежду ни ме накара да осъзная,че и двамата сме наранени от случващото се по един или друг начин.
Затова ще си позволя да цитирам Ангела Меркел.
“Навсякъде трябва да развием фин слух и усет за малките забележки, които предизвикват подхвърлени изречения. На такива забележки често се гледа несериозно и под мотото: „Той или тя не го мисли сериозно“. Все пак нетолерантността и расизмът в никакъв случай не се изразяват най-напред в насилие.
Опасни са не само екстремистите. Опасни са също и онези, които подклаждат предразсъдъците, които разпалват чувство на презрение. Колко важни са тук чувствителността и будното съзнание за това кога започват разграничаването, омаловажаването на човешкото. Равнодушието и небрежността често стоят в основата на процеса на бавно нарастващата бруталност у човека. Думите могат да станат дела.”
Силно вярвам,че успяхме да намерим консенсус,в който вместо врагове да бъдем обединени под една идея, а именно: “място има за всички под слънцето, а това слънце е именно музиката”. Имам ясното усещане и силно се надявам, че оттук нататък можем да бъдем партньори и приятели, които си имат доверие“./show.blitz.bg
