Напрежението между Индия и Пакистан продължава да нараства в Кашмир – територия, която си оспорват двете държави заедно с Китай.
Регионалният конфликт е достатъчно обезпокоителен за световния мир, но учени предупреждават, че ако някоя от страните пусне само част от ядрените си оръжия, ситуацията може да прерасне в глобална екологична и хуманитарна катастрофа, коментира „Business Insider”.
На 14 февруари атентатор-самоубиец взриви най-малко 40 индийски войници, пътуващи през Кашмир в конвой. Отговорност за акта пое базираната в Пакистан ислямистка бунтовническа групировка “Джаиш е Мохамед”.
Индия обяви по-късно, че е унищожила напълно бунтовнически лагер в отговор на кървавия атентат. Това бе първият удар на индийските въздушни сили от пакистанската страна на линията, разделяща Кашмир, от войната между двете страни през 1971 г.
Двете държави притежават около 140-150 ядрени оръжия.
Макар че ядреният конфликт е малко вероятен, пакистанските лидери заявиха, че военните им се подготвят за „всички възможни събития”. Пакистан също така е сформирала групата, която отговаря за вземането на решения за ядрени удари.
Според политическия коментатор Бен Родс това е най-ключовата ядрена точка в света.
Именно и поради тази причина учените са моделирали как един “обмен” на ядрени оръжия между двете страни – което технически се нарича ограничена регионална ядрена война, може да засегне света.
Въпреки че експлозиите ще бъдат локални, последиците от тях ще бъдат глобални. Озоновият слой може да бъде засегнат и климатът на Земята да се охлади за години. Това ще предизвика поражения върху хранителните култури и роболова. Изследователите наричат резултатите “глобален ядрен глад”.
Опасността от “ядрена зима” не е разбрана – както от политиците, така и от обществеността, коментира Майкъл Милс, изследовател в Националния център за атмосферни изследвания в САЩ.
Ако двете страни си обменят 50 ядрени оръжия, взривовете от тях ще освободят около 5 милиона тона дим във въздуха, което ще предизвика зима, която ще продължи десетилетия. Ядрените детонации в близост до земята могат да разпространяват радиоактивни отпадъци на стотици мили.
Димът ще се издигне през тропосферата – най-ниския слой от атмосферата, а частиците от него ще достигнат до стратосферата. Оттам малки черни въглеродни аерозоли могат да се разпространят по целия свят.
„Животът на димна частица в стратосферата е около пет години. В тропосферата – една седмица. Така в стратосферата животът на димните частици е много по-дълъг, което им дава 250 пъти по-голямо въздействие”, коментира Алън Робок, климатолог в университета “Рутгерс”.
Това ще наруши озоновия слой по начин, който не е наблюдаван досега. Вредната ултравиолетовата радиация от Слънцето ще достига до Земята, причинявайки щети на хранителните култури, хората, океанския планктон и на най-уязвимите видове по цялата планета. Цели екосистеми могат да бъдат застрашени от промяната на температурите.
“На Земята може да стане студено, тъмно и сухо, а това ще засегне растенията. Това е нещо, за което всеки трябва да се притеснява”, посочва Робок.
Друг страшен ефект е интензивната топлина, която може да възпламени обекти на мили разстояние. Тези пожари, ако се появят в индустриални зони или гъсто населени градове, могат да доведат до явление, наречено огнена буря.
“Тези огнени бури многократно освобождават енергията, съхранявана в ядрените оръжия. Те носят свое собствено метеорологично време и поглъщат всичко в себе си”, коментира Милс.
