В 7,57 ч на 9 октомври 2002 г мощен взрив хвърля в шок хората в центъра на София, на метри от Министерството на вътрешните работи. Взривът избухва в малко „Рено“, което минава по ул. „Цар Шишман“ до входа на 7 училище. От ударната вълна се чупят прозорци на школото и тези на съседните заведения и магазини. В този момент са започнали часовете в 7 училище и уплашените деца виждат страшна гледка през прозорците. Реното е изтърбушено като консервна кутия, таванът го няма, а части от колата са пръснати по улицата.
„Помогнете ми ! Помогнете ми!“, стене женски глас от взривената кола. Притичалите на място минувачи виждат, че на мястото на шофьора лежи тежко ранена млада дама. Единият и крак е откъснат до подбедрицата, а другият е целият в кръв. Викат сестрата от близкото училище, която оказва първа помощ на жертвата. Линейка пристига след 20 минути, но жената почива на път за болницата. Жертвата е 39-годишната Христомира Атанасова, собственичка на четири аптеки в столицата. Става ясно, че минути преди колата й да избухне е оставила сина в 7 училище. Качва се в реното, потегля и той гръмва.
Докато се прави огледа на полицията на „Цар Шишман“ часове на ред децата от школото наблюдават кървавата гледка ужасени.
При анализа на взрива криминалистите стигат до заключението, че бомбата е била от 400 гр тротил, поставени с магнит на дъното на колата под седалката на шофьора. Върху нея имало залепен мобилен телефон, който с позвъняване е активирал самоделката. Месец след ужасното престъпление в центъра на София антимафиоти задържат край Троян предполагаемият атентатор-бившият офицер от Българската армия Йордан Колев-Данчо Офицера от Калофер. В колата му са открити подобни самоделни бомби, които се активират с мобилен телефон. Йордан Колев е роден на 18 февруари 1975 г. в Калофер и завършва военното училище “Васил Левски” във Велико Търново, специалност “Химия”. През март 2001 г. той е уволнен от армията след няколко сигнала за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси. А при последвалия обиск в дома му в Сливен, органите по сигурността към Министерството на отбраната (МО) откриват напълно оборудвана оръжейна работилница (включително и вани за оксидация), множество боеприпаси и най-различни оръжия с неустановен произход – старинни ножове, саби и револвери.
След като остава без работа, Йордан Колев започва да се издържа от колекционерство, реставрация и продажба на старо оръжие. Постепенно обаче интересите му към оръжията се задълбочават и дообразовайки се чрез интернет, той започва да усвоява тънкостите в изработването на самоделни взривни устройства. В един момент до такава степен изучава “занаята”, че във форумите започва да дава “съвети” как се правят бомби в домашни условия, откъде се купуват материалите, как се монтират взривните устройства и какви предпазни мерки трябва да се вземат. Според МВР през лятото на 2002 г. Йордан Колев се свързва с плевенския бандит Марио Иванов, известен като Боксьора. По данни на разследващите, Боксьора има няколко интернет клуба в Плевен, основно се занимава със сутеньорство и с разпространение на дрога, но няма нищо против да печели и от други “дейности”, стига да носят достатъчно пари.
Повод за срещата между двамата е, разбира се, започване на общ бизнес. Бившият военен предлага на Боксьора – срещу солидни “хонорари” – да произвежда различни бомби, да ги монтира и, ако трябва, да ги активира. Марио Иванов веднага се съгласява, като поставя само едно условие неговият приятел Минчо Павлев да работи с Йордан Колев.
Двамата правят първия си „удар“ на 29 юли 2002 г.в Ловеч. Тогава Колев монтира бомбата от вътрешната страна над предната лява гума на колата на Страхил Стоянов, бивш съдружник на Марио Иванов, с когото двамата са в конфликт. Павлев наблюдава дали някой закъснял шофьор няма да ги изненада. Офицера взривява бомбата, твърдят от МВР и прокуратурата. По-късно при разследването ще се окаже, че Колев и Павлев опитват да взривят бензиностанция в Троян, на конкуренти на Боксьора, пак с бомба с мобилен телефон, но атентатът се проваля. За да се стигне до 9 октомври 2002 г. ужасяващата смърт на Христомира Атанасова.
Според обвинителния акт, внесен от прокуратурата по делото през 2005 г. Марио Иванов е поръчал Христомира да бъде взривена, защото не успяла да плати 100 000 лв, за които той я изнудвал. Колев, монтирал бомбата под колата на жената, паркирана на ул. „Шейново“ в столицата през нощта. На другия ден сутринта застанал в градинката до църквата „Св. Седмочисленици“ взривява самоделката с обаждане по мобилен телефон.
Обявеният за поръчител на атентата Марио Иванов-Боксьора обаче е застрелян на 4 април 2003 г в Плевен. Така пред съда застават Колев и Павлев. Шест години по-късно и трите съдебни инстанции Софийски градски съд, Софийски апелативен и Върховния касационен съд ги оправдават напълно. Липсват каквито и да е преки доказателства, че Йордан Колев е извършил убийството, пише в мотивите на а съда.
Няма свидетели, които да са го виждали да поставя и задейства бомбата. Това, че Колев е бил в дните около атентата в София, не доказва участието му в него. По същия начин се коментират и техническите му познания, решават магистратите.
Колев лежи пет години в ареста. Така виновен за смъртта на аптекарката Христомира няма.
Защо се стига до страшния атентат в центъра на София?
Публикации в медиите твърдят, че Христомира и баща й Живко Стефанов, химик-фармацевт, са участвали в производството на амефатимини за силови групировки. Според едната версия тя е убита, защото знаела твърде много. Според друга Марио Иванов разбрал, че семейството се занимава с мръсен бизнес и решил да го изнудва. И за двете полицията не събира доказателства.
Факт е, че през април 2002 г. майката на Христомира – Ангелина Стефанова, наела сейф в банка “Биохим”, в който оставила 90 801 долара, 231 хил. лв., накити и други ценности. Според експерти парите не са от трудова или търговска дейност на семейството. След месец обаче жената пада лошо на дъното на празния басейн в бившата Софийска минерална баня по време на празненство и изпада в кома в болница.
След атаките на Марио Иванов бащата Живко Стефанов отива в банката и опитва да вземе пари от сейфа, но му отказват защо титуляр е единствено съпругата му Ангелина.
Разследващите кървавия атентат пропускат важен факт случайно или не. Дни преди атентата служител на МВР поръчва справка в информационната система на министерството за собственика на реното, в което бе взривена Христомира.
Йордан Колев-Офицера обаче не се радва много дълго на свободата като от поговорката „шило в торба не стои“. През октомври 2012 г той отново е задържан от МВР заради неуспял бомбен атентат в Плевен. Случката се разиграва на 10 септември 2012 г, когато в града пристига на посещение премиерът Бойко Борисов да реже лента на ремонтирана улица. На метри от щастливото събитие от колата на плевенския бизнесмен Владимир А. изпада самоделна бомба, която по чудо не се е взривила. По отпечатъци върху нея ГДБОП задържа атентатора- Владимир Николов, местен наркодилър. После веригата се разплела бързо. Поръчител на атентата се оказал местен бизнесмен Никола Николов, който е бивш съдружник с жертвата Владимир А. в транспортна фирма. Двамата се карали заради 75 000 евро.
Йордан Колев продал на приятеля си Владимир Николов 1,2-килограма тротил, в три разфасовки от по 400 гр., капсул-детонатор и 2 магнита. На място ексвоенният обяснил как точно да се сглобят частите заедно със симкарта и GSM, а с магнитите адската машина трябвало да бъде прикрепена за колата на набелязаната жертва. Николов купил сръбски сим-карти, с които да задейства дистанционното.
Срещата на ексофицера с атентатора се провела в складови помещения до ресторанта на Колев в центъра на Калофер.
Всичко било направено както трябва, но когато на 10 септември нароченият за убиване бизнесмен тръгнал сутринта с колата, бомбата не задействала въпреки, че Николов няколко пъти опитвал да я взриви с телефон. Накрая тя паднала. Тази бомба е идентична с другата, взривила аптекарката Христомира. Любопитен детайл е, че в момента на ареста му Йордан Колев е кандидат за кмет на Калофер, издигнат от НДСВ, на частични местни избори.
Вторият му арест обаче едва ли ще каже кой уби Христомира Атанасова.
