Стана вече месец, откакто изборите на 26 март минаха и заминаха. Резултатите са известни, на 27 април беше връчен първият мандат на партията победител ГЕРБ, а прогнозите за бъдещето на парламент номер 44 и на кабинета „Борисов 3” се направиха от всички, които не ги мързеше да го сторят. Този път даже нямаше случаи като „Бат Сали”, когато партийна листа с много малко гласове излъчва депутат, който (почти) сигурно е нейният водач. Причината е, че този път профилът на гласуването в чужбина беше близък до този в страната и това гласуване нямаше значение за крайния резултат. Казано с други думи, всичките 117 хиляди гласа, подадени в чужбина, имаха точно нулев ефект върху броя на депутатите на различните партии. В резултат на всичко това „цените” на мандатите през 2017 година бяха по-балансирани. Но това не означава, че свързаните с това понятие ефекти трябва да се пренебрегнат. И така, каква беше цената на мандата на тези избори и какво означава тя?
Самото понятие „цена на мандат” не е еднозначно дефинирано, а май някои го смятат и за политически не съвсем коректно. Защото внушава идеята, че за всеки парламентарен мандат се плаща, което, нека си признаем, не е далеч от истината. Помня как навремето в ЦИК, при писането на Методиката за определяне на изборните резултати (т.е. на избраните депутати), терминът „цена на мандат” беше заменен с „тежест на мандат” именно за избягване на неправилни асоциации.
Накратко, цената на мандата е броят гласове, които стоят зад един спечелен от всяка партия мандат. Но и това определение не е достатъчно прецизно.
На тези избори гласуваха 3 682 493 души. Ако разделим това число на 240 (броя на избраните депутати) и закръглим резултата нагоре, получаваме цена от 15 344 гласа за 1 мандат. Това обаче не е реалната цена, защото не всички гласове са произвели мандати: сред има недействителни гласове, както и гласове за идиотското квадратче „Не подкрепям никого”. Във връзка с последното искам да попитам: ми, като не подкрепяш никого, що не си стоиш в къщи, а се пречкаш на другите избиратели в секцията? Гласовете, подадени за партии, коалиции и независими кандидати са 3 425 632. Делим отново на 240, закръгляме и получаваме по-реалистичната цена от 14 274 гласа за 1 мандат. Но това не е краят.
{josociallocker}Нека накрая вземем само гласовете за петте партии, които имат депутати в 44-то Народно събрание. Защото гласовете за всички други политически субекти са произвели точно нулев изборен резултат. Който щеше да се получи и ако съответните избиратели бяха отишли за гъби, или бяха си останали пред телевизорите на ракия и салата. Гласовете за ГЕРБ, БСП, ОП, ДПС и „Воля” са 2 882 909 и те единствено определят състава на парламента, а именно 95, 80, 27, 26 и 12 депутати съответно за горните партии и коалиции. След поредното делене на 240 и закръгляне стигаме до истинската средна национална цена за 1 мандат от 12 012 гласа.
Ако разделим подадените гласове на броя на спечелените от всяка партия мандати, ще получим много близки до това число стойности. Това е така, защото изборната система у нас е пропорционална и осигурява справедливо представителство. Ако обаче беше използвана толкова обсъжданата „референдумна” мажоритарна система, то разликите в цените на мандатите за отделните партии щяха да достигнат чудовищни стойности. А две от по-малките формации (ОП и „Воля”) просто щяха да изчезнат от политическата сцена. То и затова именно те се борят толкова яростно срещу „системата на Слави”, характерна за държави от постсъветското пространство и от екваториална Африка (не че имам нещо против тези държави, разбира се). И не само се борят, но и ще я преборят, както скоро всички ще се убедим.
Средната цена за един мандат щеше да е и по-висока, ако цели 542 723 гласа, подадени за партии и коалиции под бариерата, както и за независими кандидати, бяха употребени по-рационално. Сред тези над половин милион загубени гласа са и онези близо 300 хиляди гласа, които градската десница употреби, за да не вкара нито един свой представител в парламента! За трети или четвърти път я направи тази глупост, не помня вече колко станаха издънките. А и не ми се брои. Ще напомня само, че да се сгреши е човешко и простимо. Да се повтори грешката обаче говори за нисък интелект. Потретването пък значи пълно и трайно отсъствие на такъв.
Освен средната национална цена за мандат, важни са и регионалните цени. Цената в даден многомандатен изборен район (МИР) е равна на сумата от гласовете на петте патрламентарни партии, разделена на броя на мандатите, предвидени в този район (този брой варира от 4 до 16). Резултатите от гласуването показват, че най-ниската районна цена от 8 833 гласа за 1 мандат е в 05 МИР Видин. Така във Видин мандатите са „най-евтини”, което показва, че там предвидените 4 мандата са несправедливо много. При наличното население и показаната избирателна активност е ясно, че на Видин му се полагат не 4, а 3 мандата. Учудващо, но следващата най-ниска цена е в 23 МИР (един от трите софийски МИР) и тя е 9 850 гласа за 1 мандат. Така че може би ще е справедливо на този МИР също да му се отнеме един мандат.
На другата страна са „скъпите” мандати. Тук води 10 МИР Кюстендил с цена от 13 469 гласа за мандат, следван от 22 МИР Смолян с 13 330 гласа. Вижда се, че отношението на най-високата цена към най-ниската е над 1,52 пъти, т.е. първата цена е с над 50% по-голяма от втората. Ясно е, че едно по-справедливо разпределение на мандатите ще включва намаляването им с единица в 05 МИР и 23 МИР и съответно увеличаването им, пак с единица, в 10 МИР и в 22 МИР.
Тези игри с мандатите в МИР нямат отношение към националния резултат на партиите като брой спечелени мандати, но имат важно значение за съдбата на конкретни кандидати в съответните изборни райони. А това не е маловажно, защото е свързано с чувството за справедливост сред политическите играчи. И защото политиката не е само кухи числа, а споделена отговорност и взаимна лоялност. Все неща, които много и системно ни липсват.{/josociallocker}
