Турското правителство провокира европейските си “партньори” до краен предел и се бърка в холандската предизборна битка. Единствената правилна реакция в този момент би бил твърд отговор от страна на ЕС, пише Бернд Ригерт.
Да си го припомним за всеки случай: Турция и Холандия споделят общи ценности, доколкото членуват в една и съща общност на име НАТО. Турция кандидатства и за друга общност на държави, споделящи общи ценности – а именно ЕС. И в двата съюза свободата на словото и взаимното уважение се ценят особено високо. Само че с грубото си поведение през последните дни турското правителство на практика дисквалифицира страната си за членство в тях.
Ако геостратегическото положение на Турция не беше толкова важно за отбранителния съюз, както и за спирането на миграцията, редица европейски политици с най-голямо удоволствие щяха да покажат червен картон на Ердоган заради националистическите му провокации. Въпреки чудовищните хули на тема “националсоциализъм” и заплахите със санкции срещу Холандия, Евросъюзът все още се спотайва. На срещата на върха в Брюксел изобщо не стана дума за провокациите на Анкара и за стратегията ѝ да изнесе предизборната битка за референдума в либерално-демократичните европейски държави. Евросъюзът не заплаши Турция, че ще ѝ спре помощите. Защото, както е известно, Брюксел е планирал стотици милиони евро за Турция – като “предприсъединителни помощи” включително за изграждането на правовата държава. Взети заедно, тези факти започват да звучат като политически фарс.
Досега единствено австрийският канцлер Керн настоява за обща позиция относно действията на Турция. Такава обаче все още няма. Германската канцлерка избягва да каже гръмко “не” на политическите маневри на турското правителство преди референдума. Тя се стреми да свали напрежението, но опитът ѝ засега се проваля. И ще продължи да се проваля и през идните седмици. Защото до референдума на 16-ти април турското правителство най-вероятно няма да спре с провокациите си и ще се опитва да вбие клин между държавите от ЕС.
В момента турските министри имат право да участват в предизборни изяви във Франция, в Германия – понякога да, понякога не, а в Холандия дори ги обявяват за нежелани персони. В Швеция пък беше прекратен един договор за наем на зала, където трябваше да се проведе турско предизборно мероприятие. Дания отмени посещението на турския премиер. Всичко това обаче не прилича на единна позиция. А такава позиция би била възможна.
Свободата на словото в ЕС, разбира се, се отнася и до чужденците, но тя не е абсолютна. Когато става дума за очевидни предизборни мероприятия, за слово на омразата или пък за събрания, които се нуждаят от изрично разрешение, тази свобода може да бъде ограничена, посочва германският Конституционен съд. Тъй че е абсурдно като аргумент да се привежда международното право, както постъпва току-що изгонената от Холандия турска министърка Кая. Виенската спогодба за дипломатическите мисии дава извънредни права на съответния ръководител на мисията, но не и на чуждестранни министри. Когато има опасност за обществения ред, държавите могат да ограничат и достъпа до някое чуждестранно консулство, както стана в Ротердам. Турското правителство стори абсолютно същото, блокирайки посолството на Холандия в Анкара.
Но кой ли в крайна сметка има полза от този съвършено ненужен спор между държави, които всъщност са в приятелски отношения? В Турция президентът Ердоган очевидно ще се опита да извлече максимална полза от конфликтите през последните дни. В резултат на това неговите привърженици в Европа ще бетонират подкрепата си. Вчера един от тях издигна турския флаг над холандското консулството в Истанбул, скандирайки “Аллах е велик”. Такива действия само наливат вода в мелницата на Геерт Вилдерс, чиято антиислямска платформа може да набере повече гласове на изборите в сряда. Не само десните популисти в Холандия, но и премиерът Марк Рюте в момента с радост се възползват от случващото се и демонстрират твърдост към Турция.
Кой печели и кой губи?
В този смисъл полза от напрежението имат както агитаторите за референдума в Турция, така и политиците в Холандия, които се борят за гласовете на избирателите. В крайна сметка обаче от всичко това ще пострадат предприемачите и икономиката в Турция. След опита за преврат и радикализирането на Ердоган турският туризъм продължава да бележи загуби. Инвеститорите също стоят на дистанция. А европейските граждани гласуват “с краката си” срещу Турция – никой не желае да бъде обиждан като “нацист”, а после да кара уж приятна отпуска в условията на извънредно положение в Анталия. Все по-нереалистичен става и безвизовият режим за турски граждани в ЕС.
Турското правителство, което у дома си потъпква свободата на словото и държи в затвора един германски журналист по обвинение в тероризъм, всъщност проигра своето право на свобода на словото в ЕС. Нека само да си представим какво би станало, ако Геерт Вилдерс реши да свика предизборен митинг в Истанбул, на който да осъди ислямистката политика на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието. Как мислите, каква ще е реакцията на турското правителство?
