Ако всичко върви добре, ако преговарящите успеят да се разберат докато Обама е президент, ако Конгресът на САЩ се съгласи, ако европарламентът гласува "за", ако 28-те страни-членки ратифицират най-големия търговски договор в историята, и т.н. българинът има шанс към 2027 г. да печели 4 евро повече месечно, или май 2,50 евро, или малко по-малко, или май нищо, или най-сигурно отново ще ни прекарат…
Досетихте се става дума за TTIP – договорът за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции, т.е. тайните преговори между ЕС и САЩ.
Тяхната основна задача е да се отнеме от държавите-членки контролът над търговията и инвестициите, икономиката.
Според предложенията на администрацията на Обама и Еврокомисията всички спорове между инвеститорите и държавите трябва да бъдат решавани от приватизирани квази-съдилища – "международен арбитраж".
Когато започнаха преговорите /точната им дата не е много ясна, тъй като са тайни/ ентусиастите твърдяха, че благодарение на елиминирането на митническите и други търговски бариери между ЕС и САЩ ще се появи огромната Евроамерика. Западът ще започне да си живее в една къща и ще стане едно голямо многонационално богато и осигурено семейство.
След това започнаха да говорят, че TTIP е само един от начините за разширение на търговския мост над Атлантика, който трябва да спре кризата от двете му страни.
След това Еврокомисията поръча на британската фирма Centre for Economic Policy Research оценка на резултатите от договора, чието съдържание никой не знае. Но все пак стана ясно, че, ако договорът бъде одобрен, 10 години след влизането му в сила приходите на европейците ще нараснат с 0,05 на сто, или с 0,03 на сто. Но 0,05 или 0,03 на сто от заплатата на българина не са 0,05 или 0,03 на сто от заплатата на швейцареца.
Най-много май ще спечели автомобилостроенето на Германия, твърдяха англичаните. Немците обаче изчислиха, че "нищо подобно", че всички ще загубят и ще спечелят само англичаните около 100 милиарда евро годишно…
За какво става дума? Ще припомним отново най-важните неща за този безкрайно съмнителен TTIP.
Договорът TTIP – е рекламиран като "чудо на чудесата", което ще създаде най-голямата в света зона на благоденствие, Мекка на търговията и пълно социално щастие, обхващаща 800 милиона потребители. Но за това няма да прочетете нищо в българските "медии" не само заради тяхната глупост и игнорантство, а защото TTIP, наричан вече "договор за зона за свободна търговия" трябва да отмени архаичния принцип на национален суверенитет, т.е. онова, което е позволено или не е позволено във всяка държава в областта на икономиката и е прерогатив само на съответния национален парламент, избиран от гражданите на тази държава, което и у нас след 1991 г. по неизяснени досега причини, е наричано "демокрация".
В рамките на този "архаичен обичай" парламентът определя например правата на работниците и задълженията на работодателите. Това е принципът на законното и легално трудово ангажиране, данъците, пенсионните и здравни вноски, на минималната работна заплата, на регулирането на достъпа до пазара на храни и лекарства, правата и задълженията на фирмите, използващи околната среда, както и разходите и наказанията за нейното унищожение или замърсяване. Определя и какви публични услуги трябва да извършва държавата спрямо своите граждани, принципите на публичното образование и здравеопазване, регулирането на дейността на банките, принципите на защита на личния живот на всеки човек. И така нататък и така нататък. С една дума, на всичко онова, което представлява ежедневният живот на всяка съвременна европейска държава – членка на ЕС, даже и на България.
По-точно, представляваше досега, защото в близко бъдеще, нещата ще се променят напълно заради този TTIP.
Главната задача на TTIP е "ликвидиране на нетарифните инвестиционни бариери". Зад тази формулировка се крие всичко, което американските корпорации считат за препятствие за печелене на пари в Европа, т.е. всички трудови и потребителски стандарти, екологията, системата за публични услуги и финансиращите ги данъчни системи. С една дума, пълно елиминиране на държавата, за да не пречи на корпорациите.
Зад идеята за този договор стои елитният клуб, наричан Трансатлантически бизнес-диалог /Trans Atlantic Business Dialogue – TABD/, състоящ се от шефовете на най-големите корпорации на САЩ и Европа. От средата на 90-те години те предприемат усилия за обвързването на САЩ и ЕС в единен стопански организъм, което на практика означава принуждаването на Европа да се откаже от стандартите, които определят нейната самоличност и налагането на ултралибералните принципи, управляващи Америка.
Знаем за това от "изтичанията", тъй като преговорите са строго секретни. До съдържанието на отделните постулати, формулирани от представителите на TABD, нямат достъп нито парламентаристите от страните от ЕС, нито членовете на Конгреса на САЩ.
Най-важните промени обаче ще се отнасят до стандартите за защита на потребителите, които са на много високо равнище в Европа, и почти не съществуват в САЩ. Разбира се, намеренията на корпорациите е това стандартизиране на нормите да бъде надолу, а не е нагоре. Така например в Европа действа "принципът на отровността", според който производителят трябва да докаже, че използваното от него средство не е вредно. В САЩ са забранени само онези средства, чиято вредност е била доказана.
Заради това европейският списък на забранените субстанции има 1300 позиции, а в САЩ на федерално равнище – само 12.
Както не е трудно да се досетим големият бизнес, стремящ се да подпише TTIP, не предвижда никакво разширение на американските забрани. Точно обратното.
Подобни постулати за равнение надолу са десетки. 70 процента от храната, продавана в американските супермаркети, е модифицирана генетично. В европейските супермаркети ГМО практически няма, а малкото производители, които използват модификации са длъжни да информират за тях на етикетите. Правителството на САЩ очаква промени в Европа в тази област, разбира се надолу – във вреда на хората.
Европейските регулации от 2009 г. много сурово третират използването на пестициди. Американската страна съобщи, че ще настоява за отмяна на тази политика, за да стане "най-малко препятствие за бизнеса".
Европейските норми, отнасящи се за субстанциите, нарушаващи хормоналната система, априорно елиминират от европейския пазар 40 процента от храните, произвеждани в САЩ. Над 90 процента от американското говеждо месо съдържа хормон на ръста, който предизвиква ракови заболявания. Неговият внос в Европа е забранен от 1988 г. Но сега американците причисляват тази забрана към "излишните търговски бариери".
В САЩ пилетата и пуйките стандартно са чистени с помощта на хлор. В Европа това е забранено от 1997 г. Американските фирми искат отмяна на тези забрани. И така нататък…
Едновременно с атаката срещу потребителите, TTIP е насочен и срещу правата на работещите. САЩ са единствената от развитите държави, която не е ратифицирала конвенцията на Международната организация на труда /МОТ/. От нейните 7 пункта в САЩ действат само 2.
Всяка промяна на "условията за инвестиране" ще може да бъде оспорена от инвеститора пред арбитражен съд. Именно това е най-опасният и най-важен пункт в TTIP. Съгласявайки се на арбитраж държавите от ЕС се отказват от правото да взимат политически решения за своята съдба и ги предават на милостта на концерните.
Арбитражните съдилища не са такива. В тях не действат принципите на безпристрастност, явност, две инстанции. Това не е никакво право. Това са тричленки, т.е. трима души, в които е трудно да се разбере кой е съдията, а кой адвокатът на страните. Международният капитал вече успя да ги обработи. Днес инвеститорите, недоволни от промяна на "инвестиционните условия", могат да искат не само връщане на разходите, но и обезщетение за "морални загуби".
Влизането в сила на договора TTIP ще означава не само край на европейското качество на живота, защитавано от законите, приемани от Европарламента и националните парламенти. TTIP означава и край на демокрацията, тъй като всеки закон, приет от политическите власти в интерес на населението ще бъде обжалван пред частни съдилища от частни фирми, чиито интереси са коренно различни от интересите на мнозинството.
Споровете за TTIP в момента са най-важният дебат, който върви в Европа. За да бъде прикрит от обществеността САЩ подпалиха войната в Украйна, за да вбият клин между Русия и ЕС. Но в България още никой не е чул за TTIP. Трудно е да се намери по-важен довод в каква трагична провинция сме, в която продължава да действа организираната престъпност, т.е. мафията.
Наред с TTIP, на хоризонта се появява друго още по-страшно чудовище – TISA /Trade in Services Agreement/, т.е. Договор за търговия с услугите, който обхваща още повече държави и е държан в още по-голяма тайна от TTIP. Но преди два месеца 17 преговорни документа от TISA бяха пуснати от Wikileaks.
TISA е преговарян от група държави от световната търговска организация, нарекла се доста глупаво, т.е. "наистина добри приятели на услугите". Може и да е глупаво, но е доста точно. След като влезе в сила TISA, територията на нейното действие ще стане една огромна империя, в която ще властва диктатурата на големите международни корпорации, предимно американски, които доминират на пазара на услугите.
Погледнете таблицата – услугите в националния доход на САЩ възлизат на 77,7 процента, а в ЕС – на 72,9 процента. Тъй като в TISAняма да влязат Русия, Китай, Индия, Бразилия и ЮАР, т.е. страните от БРИКС, това ще означава и открита глобална война при услугите.
TISA трябва да обхване 51 държави. Освен САЩ и ЕС в този договор ще влязат Турция, Мексико, Канада, Австралия, Швейцария, Чили, Пакистан, Тайван и Израел, които на практика ще се съгласят със загубата на политическия контрол над своите икономики, за разлика от страните от БРИКС.
TISA ще бъде допълнение към TTIP и TPP и ще се концентрира върху либерализирането и комерсиализирането на услугите.
Когато говорим за световните корпорации и услугите нямаме предвид шивашките и макиажа. Става дума за здравеопазването, образованието, водопроводите, канализацията, електричеството, публичния транспорт, застраховките, банките и даже погребалната промишленост. Според TISA всички сфери на публичния живот ще бъдат подложени на пазарните закони. Ще бъдат забранени каквито и да било ограничения за чуждите инвестиции, международните корпорации ще могат да монополизират цели отрасли, нелегални ще бъдат всякакви улеснения за националните икономики.
Освен това договорът предвижда, че веднъж приватизирани тези отрасли вече никога и при никакви обстоятелства няма да бъдат отново национализирани. Такива нещастия за неолибералната религия, като например национализирането на британските железопътни линии, охраната на американските летища или питейната вода в Боливия повече никога няма да се случат.
Либерализирането и дерегулирането ще бъдат вечни, даже, ако се окаже, че ще доведат до глобална катастрофа.
Промените в обратна посока или със задна дата ще бъдат забранени во век и веков. Ако нещо такова се случи корпорациите ще имат право в частни арбитражни съдилища да ги отменят бързо и да получават обезщетения равни на печалбите, които биха постигнали, ако тези антирегулации не са били въведени.
Ще добавим, че TISA ще бъде секретен 5 години след неговото подписване. В 51 държави, в това число и в България, хората няма да знаят новите закони, които са задължителни цели 5 години.
Най-голямата заплаха от TISA се крие в това, че договорът означава окончателно погребване на 20-вековната концепция за държавата, служеща и грижеща се за своите жители. Заради това само те могат да откъснат главата на това ново чудовище.
