На специална пресконференция, провела се днес, Българската минно-геоложка камара (БМГК) обори три мита за минната индустрия у нас. Основен фокус беше този, свързан с партньорството между минната индустрия и общините.
Мит 1: Минните компании не помагат на общините, на чиято територия развиват своите проекти. Те просто ползват наличните блага, услуги и нищо не дават.
Мит 2: Минният бранш е допотопен. Собствениците не инвестират в технологии, а само експлоатират природните богатства.
Мит 3: Рудниците не позволяват развитието на биоземеделие, защото са замърсили почвите до степен, до която процесът е необратим.
Реалността, обаче, е друга.
Минният бранш у нас инвестира колосални суми, за да бъде на световно ниво. За последните 18 години водещите добивни компании са вложили над 4 млрд. лева в технологично обновление, което влече със себе си подобрени икономически, екологични показатели и представяне по отношение на здраве и безопасност. В България вече се говори за Минна индустрия 4.0., като водещите български минни компании са изключително близо до това ниво на автоматизация и модернизация, чрез направените инвестиции в техника и обучения на персонала.
Убедени сме, че минната дейност и туризмът, и биоземеделието могат да се развиват устойчиво заедно и да не си пречат, а да се получават синергии по между им.
По отношение на втория мит бе посветена основната част на събитието днес. Информацията за ползите от минните предприятия за общините е систематизирана по-долу. На нея е посветено и първото видео, което може да видите от този линк.
Минният бранш и минните общини
В своята публична комуникация БМГК винаги е посочвала, че конструктивният диалог и партньорство с местните общности са сред водещите принципи, които браншът следва. Затова при натъкване на информация, че водеща минна компания се отнася с пренебрежение към хората, живеещи на територията, на която тя развива дейност, Камарата винаги проверява достоверността на изложените факти.
Но по-голямо недоумение будят твърденията, че минните общини страдат от това, че на тяхна територия оперира голяма минна компания.
Фактите, всъщност, са други.
„Община Чавдар е усвоила около 11.5 млн. от еврофондовете за обновяване на селото. Но ако трябва да бъдем честни на нас много сериозно ни помага това, че има разположени съоръжения на две мощни икономически предприятия това са Елаците и Дънди Прешъс Металс Челопеч.“
Пенчо Геров, кмет на община Чавдар: „За мен е чест да бъда председател на общински съвет Панагюрище. На една община, която се развива много динамично в последните години. Това се дължи на партньорството с местния бизнес и най-вече с фирмата Асарел-Медет, с която са реализирани много проекти, с публично-частно партньорство.
Ще спомена само по-значимите от тях. Това са Залата-трезор, в която се съхранява Панагюрското златно съкровище, многофункционална спортна зала Арена-Асарел, новото бижу на община Панагюрище това е МБАЛ – Уни Хоспитал“.
Ползите за общините от минните компании
През месец март т.г. БМГК представи Изследователски доклад „Оценка на макроикономическото значение на минерално-суровинната индустрия на България“ , изготвен от Фондация „Бауерзакс“ със съдействието на Индъстри Уоч България.
В него се посочва, че минните компании носят преки и косвени ползи като на националната икономика, така и регионите, в които минните компании оперират.
Например, при анализ на средните брутни работни заплати в сектора във всеки един от седемте региона са по-високи отколкото средните брутни работни заплати както в самите региони, така и спрямо тези в съответните области и избрани региони за сравнение. Най-големи разлики в нивата на заплатите има в Община Панагюрище, където средните заплати в разглеждания сектор са 4 пъти по-високи отколкото тези в избрания регион за сравнение – Община Септември.
С изключение на регион Мадан – Рудозем, коефициентът на безработица във всеки един от другите шест региона е по-нисък спрямо този в съответния регион за сравнение. В регионите Лъки, Панагюрище, Мездра и Мирково – Челопеч, този коефициент е по-нисък и спрямо коефициента на безработица на областно ниво.
С изключение на регион Ябланица, всички останали региони на фокус имат по-добри показатели спрямо регионите за сравнение и по отношение на коефициента си на заетост и коефициента на икономическа активност.
По налични данни за три от регионите – Лъки, Ябланица и Панагюрище, разходите направени от сектор „Добивна промишленост” за придобиване на ДМА и в трите региона съставляват над 40% от общо направените разходи за придобиване на ДМА за съответния регион.
Непреките ефекти от дейността на добивната промишленост върху седемте региона, както и промяната в качеството на живот могат да се проследят и чрез достъпа до услуги в съответните региони.
С изключение на Община Раднево, за периода 2011-2015 г. броят медицински персонал в регионите на фокус отбелязва увеличение или се запазва постоянен . Във всеки един от избраните региони за сравнение се наблюдава спад на общия брой медицински персонал. Пет от разглежданите седем региона са с по-добри показатели спрямо регионите за сравнение и по отношение на индикатора „брой население на един лекар”. Във всеки един от седемте региона, нетния коефициент на записване на деца в детските градини е по-висок от този в съответния регион за сравнение.
В общините Раднево, Мездра, Мадан, Рудозем, Лъки, Панагюрище и Челопеч, коефициента на записване в училище е по-висок и спрямо средния за страната. Във всеки един от седемте региона коефициентът на напуснали I – VIII клас е по-нисък спрямо този в съответния регион за сравнение, като в пет от седемте региона коефициента на напуснали системата на основното образование е по-нисък от този на областно ниво.
Неверните факти пречат на бизнес климата
В информацията преди събитието БМГК посочи, че разпространяването на неверни факти и дори на фалшиви новини води до натрупване на негативни внушения и откровени манипулации срещу добивната индустрия.
Сериозността на проблема води до създаване на риск за инвестициите в него, което би довело до спад в инвеститорския интерес както към сектора, така и към България. А това означава по-малко икономическо развитие за отделни региони и липса на нови работни места и нарастване на безработицата по места.
Профил на минерално-суровинната индустрия на България
Стратегически и базов отрасъл на националната икономика на България
3-5% от БВП (в зависимост от борсовите цени на металите)
Добавена стойност към БВП – 3% (2015 г.)
България е в Топ-5 на ЕС-28
Пряко заети близо 24 000 души
Заети в свързани производства още 120 000 души
Производителност на труда – над 46 000 лв. на един зает в минната индустрия (=/> от производителността в IT сектора в страна)
8 подотрасъла с водеща роля на рудодобив и открит въгледобив.
Рудодобив – 638 милиона евро приходи;
Въгледобив – 382 милиона евро.
Те формират 2/3 от общите приходи в сектора.
Общото производство за 2015 г. – 1.2 милиарда евро (2.34 милиарда лева).
Общата добавена стойност към българската икономика – 566 милиона евро (над 1.1 млрд. лв.).
