Kакво е състоянието на Черно море – отговор на този въпрос се очаква да даде доклад, който ще бъде публикуван догодина. Морската околна среда и рибните ресурси се наблюдават от Института по океанология във Варна, като учените изготвят доклади на всеки шест години.
Отпадни води от битовата канализация, земеделието и животновъдството, експлоатация на рибните ресурси и внасяне на чужди морски видове – това са основните човешки дейности, които влияят негативно на околната среда в Черно море.
Фекални води
Особено фекалните води, които насищат морето с фосфор и азот. Това води до свръхцъфтеж на фитопланктона и до намаляване на кислорода и измиране на рибите. Подобна ситуация с мащабите на екологична катастрофа е имало през 80-те години. Промяната на политическата система и въведените нови изисквания и рестрикции дават положителен ефект.
”Продължаваме да наблюдаваме завишени стойности на хлорофила, които са характерни за повишаване на биомасата на фитопланктона, макар и не до степен да предизвикват морове на риба и т.н. Така че регионално имаме възстановяване към днешна дата, но локално имаме проблеми”, обясни проф. Валентина Тодорова от Института по океанология – Варна пред БНТ.
Свръхуловът през 80-те години е причина за намаляване на всички рибни запаси. Оттогава досега има само частино възстановяване на някои видове- хамсия, трицона и сафрид. Паламудът и леферът са все още критични, а скумрията вече напълно е изчезнала от Черно море.
”Устойчиво се експлоатира само трицоната, докато хамсия, калкан, акула, барбуна, меджит, морска лисица са в състояние на свръх експлоатация”, каза проф. Тодорова.
Чужди видове
И ако от една страна унищожаваме рибните си запаси, от друга интензивното корабоплаване неволно внася чужди видове в Черно море. Регистрирани са 26 морски вида, като осем от тях са особено агресивни. Най-опасни са морския рапан, който почти унищужи запасите от черна мида, както и няколко вида медузи.
”Той е желатинов медузоподобен вид с красивото има Мниемопсис лейди. Тази лейди е внесена от Атлантическия океан през 80-те години и в рамките на 10 години развива много висока численост, тъй като се храни с зоопланктон, който е обилен в Черно море, но по този начин конкурира зоопланктонните риби хамсия, трицона и сафрид”, посочи проф. Валентина Тодорова.
Хищник
Както е известно в морето винаги има по-голям хищник, който може да те изяде.
”През 90-те години, обаче, втори желатинов медузоподобен вид е внесен случайно в Черно море “Берое”, който се храни с първия. Хранейки се с първия вид, той успява да поддържа популацията на едно по-ниско равнище и да го постави под биологичен контрол”, обясни проф. Тодорова.
Според експертите обаче възстановяването на морето по тези три показателя никога няма да бъде напълно. В същото време се появяват и други проблеми, които отново причиняваме ние хората. Те вече имат катастрофални размери. Това са пластмасовите отпадъци.
Една пета от тях идват от риболовните и търговските кораби, а всичко останало от сушата през реките. Безконтролноизхвърлените с години пластмасови изделия за еднократна употреба вече са образували цели острови в световния океан. Има ги и в Черно море.
И ако за това са били необходини няколко десетилетия, то за изчистването ще са нужни векове. И може би трябва да се молим природата да не реши сама да се пречисти от всички, които замърсява, защото ние хората сме първи в списъка ѝ.
