Физкултурата е по-лесна за онези, които са я практикували преди. А учени от Норвегия отскоро знаят и защо е така.
Оказва се, че мускулите буквално запомнят упражненото усилие, дори след като са оставени да деградират.
Паметта за здравословните напъни се съхранява в ядрата на мускулните клетки. Когато мускулът се напряга, ДНК от тези ядра се разпространяват из тъканите. Досега се смяташе, че с атрофирането на мускулите тези ядра се губят, но това не е така.
Произведените излишни ядра оцеляват и действат като банки с информация. Тя позволява бързо достигане на добра форма при започване на нов режим от упражнения.
Ръководителят на изследването Кристиан Гундерсен от университета на Осло казва, че този ефект се дължи на размера на мускулните клетки. Те са твърде големи, затова имат нужда от повече от едно ядро, изготвящо ДНК шаблони за производството на протеини. Оттам и обяснението на друго откритие – че при упражненията първо нараства броят на клетъчните ядра, едва после се проявява увеличената мускулна маса и обем.
При опити с мишки “физкултурните” ядра оцелявали три месеца след спирането на фитнес-програмата – което за гризачите е едва ли не половин живот. Мускулите атрофирали, но за сметка на други клетки.
Откритието предполага, че децата трябва активно да спортуват от най-ранна възраст и че задължителните часове по физкултура може би ще са сред най-полезните им образователни придобивки.
В нова светлина ще трябва да се разглежда и допинг контролът. Забранените препарати стимулират създаването на “силови ядра”. Ако се окаже, че тези “незаконни” помощници са на практика вечни, би следвало нарушителите на допинг-нормите да бъдат прогонвани от спорта завинаги, а не за година или две.
