– Малта преминава през турбулентен период на политическа нестабилност и корупционни скандали въпреки рекордния икономически ръст.
– Убийството на 53-годишната журналистка Дафне Каруана Галиция насочи вниманието към натрупалите се проблеми на острова.
– Взривяването на колата й изкара на преден план институционалните недостатъци и порочни практики, които отчасти стоят и зад успеха на страната.
“Ние се превърнахме в мафиотска държава, в която (слава Богу!) можеш да промениш половата си принадлежност в паспорта си, но и може да бъдеш взривен заради това, че си упражнил основните си свободи.” С този пост във Facebook единият от тримата синове на убитата блогърка Дафне Каруана Галиция – Матю, обобщава странната ситуация, в което Малта се оказа в последните години. Малката средиземноморска държава, известна като либерален рай – и от гледна точка на гражданските права, и като финансова офшорна дестинация – стана обект на нетипичен интерес от световните медии, след като на 16 октомври следобед журналистката, част от екипа репортери, работили с “Панамските досиета”, бе взривена в колата си.
Години наред Каруана Галиция предизвикваше напрежение и противоречия в местния политически живот. Половин час преди фаталната експлозия тя публикува последния пост в блога си Running Commentary, в който нарича началника на кабинета на малтийския премиер Джоузеф Мускат “измамник” и описва предполагаема корупционна схема около него. Преди това четеният от над 400 хил. души (почти колкото е цялото население на островната държава) уебсайт бе една от най-популярните медии в Малта заради провокативните разследвания и острия език. В блога журналистката разкриваше десетки схеми, което й донесе огромна популярност, много врагове и поне 40 съдебни дела.
Неудобна за всички
Журналистката никога не е била удобна на властта, но напоследък започна да има проблеми и с опозицията. Причината бе изборът на бизнесмена Адриан Делиа за лидер на опозиционната Националистическа партия. Каруана Галиция обвини Делиа в съучастие при организирането на елитен канал за проституция в Лондон и за поддържането на редица офшорни банкови сметки за пране на пари. В отговор той заведе четири дела срещу нея.
По думите на Марио Томас Васало от факултета по публична политика на Малтийския университет убийството на Каруана Галиция се случва в момент, когато тя е най-малко обичана в родината си. Лейбъристите никога не са я тачили особено, тъй като основните й критики винаги са били насочени срещу тях. А скорошните атаки срещу Делиа са й стрували неприязънта на много поддръжници на опозицията, добавя Васало. Сега обаче националистите се опитват да се възползват от случая, за да поискат оставката на правителството и предсрочни избори, както и Мускат да поеме “политическата отговорност” за убийството.
“Мошениците са навсякъде. Ситуацията е отчайваща” – последните думи, написани от Дафне Каруана Галиция само половин час преди смъртта й.
[Reuters]
“Политическите настроения са поляризирани, както винаги на острова хората се делят на племена”, казва Томас Васало пред “Капитал”. Според него смъртта на журналистката е поредното доказателство, че островитяните са по-верни на партийната си принадлежност, отколкото на националната. Реакциите на управляващи и опозиция са силно противоречиви. От една страна, лейбъристите приканват за национално обединение срещу страха, а националистите подчертават краха на институциите и неспособността на властите да защитят живота на гражданите си.
Ситуацията допълнително се влошава от сложната медийна среда. Въпреки множеството независими медии най-влиятелните телевизии и онлайн портали са собственост на двете големи партии. “И те започнаха да следват дневния ред на съответната политическа сила и да подменят инцидента от национална, споделена криза в политизиран сценарий”, смята Томас Васало.
Има нещо гнило
За да докаже пълната готовност да се стигне до дъното на случая, Мускат покани чуждестранни следователи, включително екип на американското ФБР. От една страна, това може да се прочете като желание за прозрачност при разследването. От друга, включването на чужди служби е ярък пример за липсата на доверие на малтийците в собствената им правораздавателна система. През последните четири години правителството е сменило петима главни полицейски комисари. Дори правосъдният министър признава, че поне 1/3 от съдийските назначения са по партийна линия. Каруана Галиция твърдеше, че по-скоро става дума за 2/3.
Институциите в Малта работят, но страдат от структурни проблеми, смята Томас Васало. Според него основният е независимостта на администрацията, която често се оглавява от лица с политически връзки. Това най-вече личи в последните пет години, откакто лейбъристите на Мускат са на власт. Серия добре използвани възможности дадоха възможност на островната държава да се развива с бързи темпове, но и създадоха почва за непотизъм и разпад на британската правна система, реликва на колониализма.
Растеж на късмет
Макар да е икономически шампион в ЕС с очакван ръст на БВП от 4.6% за 2017 г. (три пъти по-висок от средния за ЕС) и рекордно ниска безработица, Малта далеч не може да бъде описана като остров на политическото спокойствие. През последните две години правителството на Мускат стана обект на два сериозни скандала с международен отзвук и безброй обвинения в шуробаджанащина и корупция у дома.
Немалко от тях бяха провокирани от написаното от Каруана Галиция. Разследванията й бяха толкова влиятелни, че само едно от тях – срещу съпругата на Мускат Мишел за използване на фирма параван в Панама, в която е внесла близо 1 млн. долара от дъщерята на президента на Азербайджан – накараха премиера да свика предсрочни избори. И това се случи точно докато Валета държеше ротационното председателство на Съвета на ЕС в първата половина на 2017 г. Въпреки обвиненията малтийците предпочетоха икономическата стабилност, отъждествявана от Мускат, вместо антикорупционната платформа на Националистическата партия. Преди това Малта се озова в центъра на друг скандал, свързан със схема за “купуване” на паспорти от богати чужденци срещу инвестиции от поне 1 млн. евро. Само през 2016 г. 700 души са се възползвали от нея по информация на малтийската администрация, цитирана от New York Times.
Малтийските власти се възползваха и от вратички в глобалната финансова система, за да превърнат страната в офшорен рай. Данъчните облекчения привличат множество мултинационални фирми, а след Brexit страната става притегателна точка за англоезичната хазартна индустрия. Когато кипърската банкова система се срина през 2013 г., Валета зае мястото на алтернативна офшорна дестинация, като чуждестранните активи в местните банки са на стойност пет пъти БВП на страната. Според критиците на Мускат страната се е превърнала в перачница за пари. Според премиера данъчната система е била изработена от правителствата на националистите през 90-те и одобрена от Европейската комисия през 2006 г. – седем години преди идването на власт на лейбъристите.
Същевременно нестабилността в Тунис и Египет прати туристи към Малта и тя приема два пъти повече чужденци (средно 2 млн. души на година) след 2011 г. С тях дойде и скокът на цените на недвижимите имоти на острова. Но размириците в Африка доведоха и до други, негативни последствия за страната.
Макар убийството на шумен критик на правителството да привлича повече внимание, колите бомби далеч не са непознат начин за саморазправа в островната страна. От 2010 г. насам случаите на взривени автомобили в Малта са 19, като само през последната година има три. Голямата част от атентатите са свързани с хора, познати на малтийската полиция, най-често във връзка с трафик на хора, както и контрабанда на цигари, горива и наркотици от Африка.
Надежда за промяна обаче има и тя идва най-вече от публичната реакция на убийството на журналистката. В няколко поредни вечери десетки хиляди малтийски граждани излязоха на улицата на своеобразни бдения, носейки плакати с надписи като “Устата на журналистите няма да бъдат затворени”, “Не се страхуваме”, както и последните думи на Каруана Галиция – “Мошениците са навсякъде”. С работата си журналистката разделяше малтийското общество и най-вече местните политици. Със смъртта си може да успее да ги обедини в съпротивата им срещу пълзящия разпад на институциите в Малта.
