Това е краят на света, такъв какъвто го познаваме: Белослатинското село Галиче скоро ще остане без коравата, но дащна пестница на своя любим вожд Ценко Чоков.
След пет мандата като орган на местното самоуправление, Чоков си отива заради тънък финт “по устав” – по силата на факта, че вече десет месеца е в невъзможност да изпълнява работните си задължения. С подробността, че не ги изпълнява, защото обитава следствения арест на “Майор Векилски” с мярка за неотклонение “задържане под стража”.
Тук пенсионерите от Галиче проронват сълза-издайница – няма вече кой да ги води на летен лагер в Златни пясъци, няма кой да дава бързи заеми на внуците, макар и с 50% лихва.
Няма кой да плаши глутниците от крадци-рецидивисти, да ги завърже на Стълба на позора в центъра на селото и за назидание да ги терапевтира с по една кофа ледена вода и сто камшика на голо. Айс бъкет чалиндж, но побългарен.
Ще бъде ден, в който Ценко Чоков вече няма да е третостепенен бюджетен разпоредител, а ще си остане банален едър земевладелец с бяла G-класа и колекция от златни ланци с габаритите на огърлие на конституционен съдия.
Сега отдъхнахте ли си? Ще спите ли спокойно вече?
Давате ли си сметка, че вече 20 години ви занимават с живота и приключенията на един селски кмет и това ви се “продава” за борба с престъпността? Кмет на кметство, дори не на община от “селски тип”. Избран с внушителните 591 гласа като челник на ДПС, мигрирал при Доган от ГЕРБ, а в ГЕРБ – от БЗНС-Мозер.
Какво ли не се случи през това време – знамето на СИК се вя вместо трибагреника на покрива на кметството, шамарената фабрика респектираше и мъже, и жени, препречили пътя на Кмето, а Северозапада се върна в средните векове. През това време се роди и израсна Чоков-джуниър, чийто първи сблъсък със съдебната власт се е случил още преди да навърши пълнолетие.
Това, което е най-удивително: досието на Ценко Чоков е чисто като девствен сняг. Срещу него няма нито една влязла в сила присъда – нито за заплаха (“ще ви правя на лютика” по адрес на репортери), нито за лека телесна повреда, нито за палеж, камо ли за ръководство на организирана престъпна група.
В продължение на месеци, докато Чоков лежи в ареста и държавата се грижи да му осигури достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване и условия за двигателна активност, на втора писта му е текъл законов отпуск със съответната заплата, трудов стаж и осигуровки.
{josociallocker}Като имаме предвид, че делото в Специализирания съд едва сега започва, нищо чудно Чоков да се пенсионира в ареста, с все така безупречно свидетелство за съдимост.
Като имаме предвид и КПД-то на прокуратурата за последните 20 години – нищо чудно и да дойде ден, в който България ще му плати обезщетения за нанесени “морални” щети и възпрепятстване на правомощията на демократичното избран кмет. Нищо чудно и да се кандидатира за шести мандат на Местни избори 2019. И да, пак ще ги спечели.
При това положение – или Ценко Чоков ще излезе най-голямата жертва на съдебната система в България, или България ще излезе страната с най-жалка имитация на съдебна власт в историята.
“Такова правосъдие – мерси”, както казваше навремето Бойко Борисов, докато още беше главен секретар на МВР. А Ценко Чоков още не беше довършил втория си мандат.
{/josociallocker}
