Спецовете, посветени в строго секретното ровичкане в местността Мишкова нива, се броят на пръстите на едната ръка. Това са племенницата на Ванга Красимира Стоянова, археологът Иля Прокопов, който по-късно става директор на Националния исторически музей, енциклопедистът Цеко Етрополски и шофьорът Иван Николов. Екипът е бил оглавен от съветника на Людмила Кръстю Мутафчиев, дипломат в Лондон и ексшеф на служба “Културно наследство” към ЦК на БКП.
Преди смъртта си протежето на Татовата щерка призна, че е получил данни за тайнствената гробница в Странджа от тибетските лами. Това станало в индийския град Кулу чрез семейство Рьорих. Когато се връща в София, Мутафчиев уведомява височайшата си покровителка за “откровението” на монасите.
Племенницата на Ванга Красимира Стоянова има друга версия за мистерията. Тя споделя, че именно леля й “видяла” мястото на “пирамидата” – в района на кльона край Малко Търново, на метри от река Резовска. После Ванга споменала, че не става въпрос за имане, а за важна информация за цялото човечество, която обхваща 4000 години назад и напред във времето. Посланията се намирали във вътрешната страна на саркофаг от черен гранит и били написани на непознат език. Кивотът е скрит от хора, дошли по вода от Египет, които после са били избити, за да се крие тайната.
ИМА ГРОБ НА ЖЕНА, КОЯТО ДЪРЖИ ЖЕЗЪЛ
Бившият шеф на “Културно наследство” също предприема бърза консултация с Ванга по настояване на “дамата с тюрбана”. На питането му кой е погребан в скалното мегалитно съоръжение великата гадателка отговорила след кратък размисъл:
“Има гроб на жена, която държи жезъл от извънземна материя!”
Мутафчиев открехна, че освен пророчеството на ламите от Кулу и на нашенската Касандра е ползвал и секретни военни топографски карти. След доста безсънни нощи отбелязал три обекта. И за да се убеди кой от трите мегалита има предвид прорицателката от Рупите, заминал за Малко Търново през март 1981 г.
Археологът на експедицията Иля Прокопов си спомня, че разкопките протичат в условия на тотална секретност. “Беше ни казано: “Дори и от службите да ви викат, нищо не знаете. По нареждане на Людмила и толкоз. Те да се оправят”.
На 5 май 1981 г. доверените спецове на Татовата щерка стават свидетели на странно знамение. Видението било толкова смайващо, твърди племенницата на Ванга, че “търсачите на изгубения кивот” си помислили, че са превъртели. На скалната стена пред тях като на екран се откроили образите на двама беловласи фараони. От тях струяла неземна светлина. Единият им заприличал на библейския Мойсей. Когато дошли на себе си, вече били сигурни, че на това място е пъпът на света.
Според Кръстю Мутафчиев и днес невидими енергийни щитове охраняват гробницата на египетската царица Бастет. В случай на посегателство от нечисти ръце се задвижват тайни механизми от времената на фараоните. Обектът се охранява от неразличими с човешко око сили, които предизвикват смут, страх и… смърт.
ПРОКЛЯТИЯ ПАЗЯТ СЪКРОВИЩАТА
За да бъдат преодолени те, както и проклятията, свързани с това място, където са се пролели потоци невинна кръв, трябва да се извършват определени ритуали в определени години, съответстващи на космически цикли, убеден е бившият съветник на Людмила.
Първа жертва на прокобата стават войничетата, копали мистериозното съоръжение, което приличало едно към едно на тунела в Царичина. Те изхвърлили към повърхността тонове пръст, но не можели да работят повече от 15 минути. Ни в клин, ни в ръкав младите и здрави момчета получавали парези на крайниците, а бялото на очите им посинявало.
През фаталната 1981-ва се случват още много кобни неща. Групата се връща в столицата, за да анализира находките, но точно преди да замине отново, дъщерята на Първия внезапно умира.
След кончината й екипът остава без покровител. За да могат да продължат разкопките, Красимира Стоянова се обръща за съдействие към тогавашния министър на минералните ресурси инж. Стамен Стаменов. Той им обещава хора и техника, за да стигнат до “кивота със скрижалите”. На 26 август групата отново е в Малко Търново. Едва слезли от колата, към тях се затичал кметът на градеца: “Инж. Стаменов е починал”.
Иля Прокопов споменава, че е чул трагична история за търговец, чийто син умира в затвора заради съкровището на Сакар. А преди смъртта на Людмила бившият шеф на служба “Културно наследство” сънувал страшен сън: от тялото му се вдига пара, а над него се вие орел.
ГОСПОД ИМ ПРАТИЛ ЗНАК ДА СПРАТ С РАЗКОПКИТЕ
Той го приел като знак да спрат работата, ако искат да останат живи. (Хората от експедицията, открила гробницата на Тутанкамон, също разказвали, че сънували огромен орел над главите си, а после се разболявали от странна болест).
През същата година архитектът, разучил и трасирал терена за разкопките, катастрофира и няколко месеца е между живота и смъртта.
Инженер от София пък, който обиколил като турист Странджа, бил предупреден от граничарите да не се застоява много-много в района. “Който много се рови тук, умира!”, казали му те.
Специално за “Врачка” Мутафчиев сензационно разкри, че проклятието на саркофага погубило и най-близкия му приятел – режисьора Стефан Харитонов, съпруг на известната актриса от Народния театър Жоржета Чакърова. Човекът на Людмила го поканил да заснеме първия филм за загадъчното погребално съоръжение, без да подозира, че обрича приятеля си на мъчителна смърт. През 1995 г. Харитонов вдига температура 41 градуса, започва да бълнува и изпада в безсъзнание. Официалната диагноза е инсулт, но Кръстю Мутафчиев е категоричен, че режисьорът е станал жертва на “фараонската болест”.
Мистериозното заболяване покоси преди година и самия него.
Секретният обект чак до 10 ноември бил охраняван от спецвойски. Около него била вдигната и “жива ограда” от силно отровни пепелянки, отглеждани от узбеки, регистрирали фирми по 56-о постановление, в крайбрежната ивица от Созопол до Ахтопол. И ако някой имал неблагоразумието да се опита да се провре през “съскащия” плет, влечугите веднага пускали в действие смъртоносния си език.
ДУХОВЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ТРОВЯТ ЖИВОТА НИ
Духове на траки били причината за наводненията и бедствията в Пловдивско и Пазарджишко, твърди самоукият археолог от село Брани поле Петър Филипов. Чрез изобретена от самия него “система” той можел да намира древни зидове и предмети на дълбочина 20 м под земята. Благодарение на умението си открил, че по времето на траките Пловдив е бил свързан с Марково и Гълъбово посредством тайни подземни галерии. Те минавали под Марица, която пък по това време имала два успоредни ръкава. Когато през 251 г. готите нападнали Тримонциум, населението му тръгнало да се спасява през въпросните коридори. Лошата вентилация на съоръженията обаче обрекла на задушаване хиляди жители. Костите им още са там, твърди чешитът.
– Странни неща се случвали и с археолозите, ръшкали най-голямото тракийско светилище у нас – в местността Палеокастро на 2 км южно от Поморие. Изкопните работи стартират още през далечната 1959 г., но поради внезапната смърт на хора от екипа спират за дълъг период от време. Култовото съоръжение е ограбено още в древността, после е “доизчистено” от иманяри. Днес там се мъдрят само три пукнати грънци. Обектът е отворен за посещения едва наскоро. Говори се, че пазачите полудявали или се пропивали. Затова общината гледа да цани за летния сезон, когато има туристи, предимно студенти, непосветени в мрачната тайна на светилището.
