Дори и да сте юрист със сериозна закалка и да следите изкъсо сложната битка за овладяването на “Дунарит”, едва ли ще можете лесно да се ориентирате какво се случва. Но последните движения или липса на движения по партидата на русенския завод в Търговския регистър будят искрено недоумение и сред експертите.
Накратко има две воюващи страни. Фирмата “Емко” на Емилиян Гебрев твърди, че през 2016 г. е придобила акциите на “Дунарит” и направила увеличение на капитала, което би я бетонирало като мажоритарен собственик. Същевременно практически всяко нейно действие е блокирано със съдебни искове от “Виафот инвестмънт България”. Това е дъщерно дружество на едноименната офшорка Viafot Limited, за което се разбра, че е било собственост на близкия до Делян Пеевски адв. Александър Ангелов, а впоследствие е ликвидирана и сега българското дружество няма собственик и самото то вече е в процедура по ликвидация.
Делата са много, в различни съдилища. Но като крайно големите спорове опират до две – едното е по отношение на решение за увеличение на капитала от началото на 2016 г., а другото е да се заличи залог върху търговското предприятие на “Дунарит” в полза на “Е. Миролио”. И двете като крайно са решени в полза на лагера на “Емко”, влезли в сила и предполагат Агенцията по вписванията да впише въпросните обстоятелства. Но това така и не се случва, като длъжностните лица проявяват съществена изобретателност как да постигнат това.
Непоявяващото се увеличение
Разковничето във войната за контрола над русенския военен завод е общо събрание на акционерите на “Дунарит” от 29 януари 2016 г., когато е решено капиталът да се увеличи от 8 на 68 млн. лв. Правото на настоящите акционери да запишат пропорционална на дела си част отпада и увеличението става под условие, че всички нови 60 млн. акции се запишат от “Емко”.
“Виафот” настоява, че решенията на общото събрание от 29 януари са невалидни по няколко линии, и блокира всеки опит за вписването им с нови и нови съдебни дела. Ключови за изхода се оказват два опита за вписване на решенията от общото събрание, подадени на 2 и 3 ноември 2016 г. Едното е да се впише отпадането на предимствата на акционерите при увеличението. То отдавна премина през СГС и САС и е вписано, така че вече реално има поне част от проблемното общо събрание, която е официално призната. Но не и цялото, макар парадоксално всичко това да е гласувано наведнъж дори в една и съща точка от дневния ред.
Другото заявление за вписване – за самото увеличение, има доста по-сложна съдба. Отказът на длъжностното лице е обжалван от “Дунарит” и през март 2017 г. на втора инстанция окончателно Великотърновският апелативен съд го отменя и указва да се впише. Само че въпросното заявление е блокирано по още една линия – с определение на същия съд от 23 декември 2016 г. вписването е спряно до решаването на делото по същество в СГС (6581/2016 г.).
Сега със заявление от 12 август на адвокатите на “Дунарит” се съобщава, че и последното основно е окончателно решено и влязло в сила през юли 2019 г., като са представени и съдебните решения за целта. Затова и в обяснителната си записка те молят да се възобнови спряното регистърно производство по заявлението им от 2016 г., тъй като основанието за блокирането му е отпаднало. На 16 август това ново заявление отпреди няколко дни е вписано, но парадоксално няма никакво раздвижване по все така замръзналото заявление от 2 ноември 2016 г., което си стои с постановения отказ, въпреки че е отменен от съда. Оттук нататък не е ясно какво точно трябва да се случи и какво може да предприеме “Дунарит”, ако агенцията продължава да не изпълнява съдебното решение.
Неизчезващото обезпечение
Още по-куриозен е случаят със залога в полза на “Е. Миролио”. Дългът към фирмата на едноименния бизнесмен е формиран чрез цесия от края на 2014 г., с която той спасява част от депозитите си в КТБ. Впоследствие през 2015 г. Миролио е дал писмено съгласие за заличаване на залога и на база на него през април 2016 г. е поискано той да бъде заличен от Търговския регистър. Срещу това възразява “Виафот”, която твърди, че е купила от Миролио вземането и претендира, че самата тя трябва да бъде вписана като кредитор. Освен това представя и документ от Миролио, с което се оттегля съгласието да се заличи залогът.
Този спор също минава през множество дела и като крайно съдът решава в полза на лагера на “Емко”. Със свое заявление от март 2019 г. “Дунарит” иска възобновяване, но Агенцията по вписванията отново излиза с отказ, който също е отменен от съда.
Така се стига до най-любопитната част. Като крайно, вместо да изпълни съдебното решение, Агенцията по вписванията служебно създава ново заявление, в което компилира представяни и от “Дунарит”, и от “Емко” документи. Обяснението е, че това е технически необходимо, тъй като производството по старото заявление не може да бъде възобновено. А по новото длъжностното лице излиза с указания, тъй като за него не е ясна волята на Миролио – причината е, че в новото заявление се съдържат както съгласието на Миролио, така и оттеглянето на съгласието му. Така служителят в агенцията изисква от “Дунарит” да се представят документи, удостоверяващи категоричната воля на “заявителя” да се заличи залогът. Доколкото заявителят е самият “Дунарит”, е представен такъв документ, подписан от ръководството на завода, но с нови указания е поискано писмено съгласие и от заложения кредитор. По него вече в края на
юни 2019 г. е постановен отказ, като според адвокатите на “Дунарит” той е и технически неиздържан, като не е изчакан тридневният срок по закон за изпълнение на указанията.
Този отказ на Агенцията по вписванията в бърз порядък е отменен с решение на Окръжен съд – Русе, от 17 юли. В отговор на това длъжностното лице отново не пристъпва към вписване, а пак създава поредно “служебно” заявление, по него дава същите указания и отново излиза с отказ от 31 юли 2019.
Това вкарва казуса в някакъв абсурден юридически затворен кръг, който може да продължи до безкрайност. Това, което прави случая още по-абсурден, е, че вече нито Миролио, нито “Виафот” са кредитори на “Дунарит” – след верига цесии през 2017 г. вземането стигна до Държавната консолидационна компания и дългът беше платен от “Дунарит”. Освен това след два месеца вероятно самото “Виафот” дори няма да съществува в правния мир, след като шестмесечният срок за ликвидацията му изтече.
А това повдига въпроса как въобще би могъл да се премахне този залог. Както и по-философския – защо именно по този казус агенцията е толкова упорита в невписванията си.
