Героичната случка е от далечната 1955 година, когато българската граница се охранява достойно и няма нищо общо със сегашната пародия, когато нелегални мигранти влизат на тумби като в разграден двор и си правят селфита, с които се подиграват на калпавата ни и в много случаи корумпирана гранична охрана.
Но не винаги сме били такова посмешище, пише Флагман.бг.
На 6 юли 1955 година граничарят Павел Евтимов дава наряд заедно със свой другар по служба. Двамата патрулират в местността Лъките край река Резовска. Спазвайки инструкциите, те се движат в гората и избягват откритите участъци.
В един момент забелязват крава, която наближава граничната полоса. По това време още не са изградени телени заграждения и охраната на границата е изцяло жива – от едната страна са българските войници, от другата – турските.
Павел и другарят му изчакват, но изведнъж виждат дете, което се спуска към кравата. Явно то е нейният пастир.
В този миг от другата страна на границата се чува изстрел. Детето обаче продължава да тича към кравата – или не е чуло гърмежа, или не му е обърнало внимание.
Разбирайки в каква голяма опасност е детето, Павел Евтимов се спуска към него, сграбчва го и тичешком се запътва обратно към гората. Турците обаче продължават да стрелят и той пада пронизан в гърба.
Другарят му го замъква под дърветата, но вижда, че цялата му куртка е пропита с кръв. Превързва го, мята го на гръб и тръгва към заставата. Остават му малко повече от половин километър, когато разбира, че Павел Евтимов е издъхнал.
Погребан е с военни почести. Името му става патрон на заставата, а местността, където намира смъртта си, спасявайки невинно пастирче, е наречена в негова чест Павлови лъки.
