През 1951 г. Гаврил Славчев от с. Трекляно, Кюстендилско, е изпратен да следва в селскостопанския университет в Москва, който завършва с отличие през 1956 г. След това 3 г. работи като агроном-икономист в колхоза в украинското село Поленовка. През 1959 г. се връща в България с отлична атестация. Поради това го назначават за председател на ТКЗС в с. Дяково на мястото на дотогава заемащия длъжността Тодор Масларов.
Макар и със средно образование, той бил председател на стопанството от неговото създаване през 1952 г., за което има личен принос и се ползва с голям авторитет в селото. По случай встъпването си в длъжност Гаврил Славчев кани селяните на скромно тържество в двора на стопанството,
но се отзовават само около 50 души, а по това време жителите му са 960
Тодор Масларов пуснал слух, че младокът ще е само няколко месеца председател и затова не трябва да му се обръща внимание, но самият той присъства на тържеството. Двамата седят един до друг на трапезата и си разменят наздравици.
Минава една година и кооператорите питат Масларов кога младокът ще се разкара, защото са недоволни от него. Той е затегнал яко трудовата дисциплина и е пресякъл възможностите за кражби. Възползвайки се от недоволството, Тодор подсказва ту на един, ту на друг, че на Гаврил трябва да му се даде знак, че не е желан в селото. Славчев живее в сградата на ТКЗС-то и
през една нощ в нея избухва пожар, от който той едва се спасява
Тържеството на Гаврил Славчев по случай назначаването му за председател на ТКЗС-то в Дяково. Той е първият на преден план вляво, а след него е Тодор Масларов.
Милицията не успява да установи кой е извършителят, но Гаврил е почти сигурен, че го знае. След потушаването на пожара той намира табакерата на селския пъдар Минчо Ковачев. Вика го в опожарения си кабинет и ребром го пита кой му е поръчал да подпали сградата. “Казвай, иначе ще те изпратя до живот в затвора!”. Оня, хъката-мъката признава, че го е подтикнал Масларов. Гаврил му дава лист и молив, за да го напише. На другия ден вика Тодор Масларов, прочита му показанията на Ковачев и му казва, че за него има две възможности. Едната е да напусне селото и всичко остава скрито-покрито, а другата е да предаде случая на прокуратурата. Масларов избира първия вариант. Две години за него не се чува нищо. През това време Гаврил се жени за една от учителките в селското училище. През август 1961 г. жена му е бременна в шестия месец. Когато една привечер се връща вкъщи, открива, че я няма. Прекарва безсънна нощ в размисли какво може да се е случило. Когато на сутринта отива в кабинета си, по телефона му се обажда Масларов.
Ако искаш отново да видиш бременната си жена, след три дни да си напуснал селото
Уговарят се за среща до стената на новоизградения язовир в седем часа вечерта.
„Този човек няма да миряса, докато не се озове на два метра под земята”, мисли си Гаврил. Затова нарежда на Минчо Ковачев да се укрие в храстите и когато Масларов се появи, да го застреля, защото е обявен за държавен престъпник и за това се полага награда от 800 лв., като в аванс му дава половината. Когато Масларов идва на срещата, Минчо му праща един куршум. Но вместо да го убие, само го ранява в лявото рамо. Тодор като че ли е предусетил какво може да се случи и се е въоръжил с пистолет. Открива стрелба и ранява Минчо в коляното, а Гаврил в гръдния кош. Раните и на тримата не са тежки, но поради загуба на кръв всички умират в утрото на следващия ден.
