До няколко седмици България трябва да вземе решение по сделка, чиято стойност ще достигне 1,5 млрд. лева и която ще обвърже страната ни за 20-30, че и повече години напред.
Ако не се сещате за какво иде реч – не се притеснявайте, едва ли са мнозина онези българи, които следят изкъсо модернизационните проекти в армията и които веднага ще се сетят, че става въпрос за проекта за покупка на нов изтребител за ВВС.
На 13 март в Министерство на отбраната бяха отворени три оферти – две от тях са за употребявани изтребители (F-16 и Eurofighter) и една е за новопроизведен – шведския Gripen. Колко време ще се оценяват офертите не бе съобщено официално, но служебният военен министър Стефан Янев заяви, че процесът ще приключи към края на април.
Свръхоптимистичните планове на военното ведомство казват, че до края на годината трябва да има сключен договор с победителя, но това по-скоро изглежда, че няма да се случи. За всичко това МО съобщи с няколко сухи реда, които бяха копирани в повечето медии. Даже по-скромно бе съобщението в началото на декември 2016 г., когато военното министерство изпрати запитванията за предоставяне на оферти до потенциалните доставчици.
Като цяло от МО се стараят да вдигат минимален шум около този мегапроект. Причините за това снишаване и замитане не са ясни, но могат да причинят немалко проблеми за проекта, като например пораждане у данъкоплатците на усещането, че някой върши нещо нередно.
А това (уж!) не е точно така.
Проектът за покупка на нов боен самолет за ВВС мина през Министерски съвет през март 2016 г. и след това бе одобрен от Народното събрание в началото на юни със 123 гласа „за”, 29 „против” и четирима въздържали се.
Проектът бе подготвен от тогавашния командир на ВВС и настоящ президент Румен Радев. След неговата оставка от армията и отлитане в политиката, военният министър Николай Ненчев положи доста усилия да намери сериозен кусур на проекта, но не успя. Не успяха и опитите да се пренапишат част от ключовите изисквания към новия изтребител.
Дали бившият министър на отбраната искаше да облагодетелства определен доставчик или просто се опита да играе напук на Радев за да провокира негови невъздържани реакции по време на предизборната кампания? Едва ли ще разберем скоро.
Факт е, че дни след втория тур на президентските избори Ненчев чинно разписа искането за предоставяне на оферти и фактически конкурсът започна. Дали той не се опитваше да оправи отношенията си с новоизбрания президент? Така или иначе, това не спаси Ненчев и превръщането му в клиент на прокуратурата. На теория всички големи политически играчи са зад проекта за нов изтребител.
ГЕРБ, ДПС и 2/3 от Обединените патриоти (Атака тогава бяха „против”) подкрепиха проекта в миналия парламент. По-голямата част от БСП бяха против, но вероятно сега ще са на друго мнение, защото няма да искат да се конфронтират с избрания с тяхна подкрепа държавен глава, който е фактически баща на проекта. Генерал о.р. Константин Попов, който вече е избран депутат от листата на ГЕРБ и активно се спряга за нов военен министър, тогава бе началник на отбраната и също нямаше публични забележки към методиката на провеждането.
Но на практика нещата са по-сложни. Очаква се България да избере изтребител измежду употребявани F-16 и новопроизведени Gripen. Употребяваният самолет вероятно ще има по-ниска цена за придобиване, но е трудно да очакваме повече от 10-15 години служба от тях. Новопроизведените Gripen вероятно ще са по-скъпи, но технически по-съвършени и ще могат да се използват 30-40 години. Третата опция, употребявани италиански Eurofighter, се очаква да е неконкурентно скъпа.
Който и да е избран за победител, недоволни ще има, а когато има и 1,5 млрд. лева на масата, ще има и медиен, бизнес и политически натиск. Колко голям ще е той, предстои да видим.
След като МО обяви избора си, Министерски съвет ще трябва да даде мандат на военния министър за да преговаря за сключване на договор с държавата доставчик.
Новото Народно събрание пък ще има финалната дума по въпроса, защото междудържавният договор за покупката на изтребителите трябва да мине през ратификация. И точно там Министерство на отбраната ще трябва да доказва по перефектен начин своя избор, не само за пред депутатите, но и за данъкоплатците. Нещо, което рядко се отдава на военното ведомство.
И пак в Народното събрание могат да лъснат всякакви политически и бизнес интереси, които да отхвърлят или изкривят направения избор.
Като стана въпрос за данъкоплатците, в рамките на проекта е заложено т.нар. „индустриално сътрудничество”. Тоест, насрещни инвестиции в българската отбранителна индустрия, които избраният за победител трябва да направи. Това е прерогатив на Министерсво на икономиката, но оттам идва само лениво мълчание и сякаш никой не се разбързал да обяснява какви инвестиции се очакват.
След повече от 12 години разтакаване покупката на новия боен самолет за ВВС изглежда съвсем близка.
Но това не значи, че МО трябва да бъде пасивно по отношение на публичната защита на проекта си. И съвсем не значи, че депутатите от бъдещото 44-то Народно събрание няма да имат съвсем други възгледи за обновяването на българските въоръжени сили.
Уебкафе
