Много от жителите на Стара Загора още помнят дните от Никулден до Коледа през 2020 г., когато празничното им настроение бе помрачено от кошмарни новини, пише Труд бг.
На 6 декември работничка от сепарираща линия за боклук в депото край града открива две торби с отрязани човешки крака, обути в маратонки.
Жената пищи, а колегите є отначало я успокояват, че това са пластмасови крака на манекен и дори не спират поточната линия. Оказват се истински.
Следват няколко дни, през които криминалистите преравят големи количества от отпадъците, докарвани с камионите за смет. Търсят още части от тялото, но не успяват да открият.
На 14 декември клошари съобщават, че в квартал “Три чучура-център” са намерили торба с две човешки ръце, на които са отрязани дланите.
Отпечатъци от пръсти няма, но мъртвецът е идентифициран по две характерни татуировки на ръцете. Тe били описани в полицейската регистрация на мъжа за леко престъпление отпреди години.
А всеки опитен криминалист знае, че при случаите на разфасовани трупове най-важното е да бъде открита самоличността на мъртвеца. Веднага след това се прави кръг от заподозрени и бързо се стига до убиеца.
В този вход на блок 26 в кв. “Три чучура-център” е домът, в който е извършено убийството и разчленяването на трупа
Жертвата е 42-годишният Атанас Христев, който бил в неизвестност от 2 декември същата година. Мъжът е разведен, ходил е същата година на гурбет до Германия като строителен работник. Следата отвежда детективите съвсем близо до кофите в квартала, където са намерени отрязаните ръце. В блок 26 е домът на Божидар Крумов, приятел и бивш съсед на Атанас.
От 30 години бил зависим от алкохола, лежал за това да се лекува в психиатрията в Раднево. Заедно с Атанас и още един работник българин били на обект в Щутгарт, но Божидар не могъл да изкара и две седмици и се прибрал в България.
Още с позвъняването на вратата, Божидар отворил и посрещнал полицаите сякаш с облекчение, че всичко свършва. В жилището му е намерен в найлонов чувал торсът на жертвата, а в банята – ножовките, с които е отрязал ръцете и краката. Следват и пълни самопризнания.
Божидар е на 57 години, с 15 г. по-възрастен е от своя приятел. Той разказва своя версия за убийството, на което няма свидетели, за да я опровергаят.
Фатален запой
Според извършителя във фаталната вечер двамата си купили литър ракия и няколко бутилки бира. Атанас дошъл на гости и седнали да пият.
След първите няколко чаши Божидар започнал да говори мръсотии за бившата жена на Атанас, с която навремето били съседи. Макар и след развод, гостът се засегнал от пиянските му приказки, скочил и ударил няколко шамара и юмрука на Божидар. Счупил му очилата.
Домакинът твърди, че тогава грабнал бутилка от масата и ударил в главата Атанас, който паднал на близкото легло и там си останал.
Божидар седнал отново на масата и продължил с ракията, като мислел, че скоро колегата му ще се свести и ще се върне да си допиват. Напил се и заспал. Чак на сутринта разбрал, че Атанас е мъртъв.
Тогава решил да прикрие престъплението и завлякъл тялото в банята. Отначало започнал да го кълца с нож, но бързо се отказал и взел ножовка. Решил да го нареже на части, които през няколко дни да изхвърля в кофите за боклук в различни квартали на Стара Загора.
Кофите за боклук, където са открити ръцете на жертвата
Главата на Атанас и досега не открита, което става решаваща пречка делото да приключи бързо. В Старозагорския окръжен съд процесът минава по съкратената процедура като Божидар признава вината си, но твърди, че е ударил Атанас с бутилката при самоотбрана и не е искал да го убие.
Възмездие свише
През август 2021 г. строителят е осъден на 18 години затвор, но обжалва пред Пловдивския апелативен съд. Жалба подава и бившата съпруга на Атанас, която е представител на непълнолетното му дете.
Делото е върнато на първа инстанция, за да го гледа друг състав на Окръжния съд, тъй като е останал неизяснена причината за смъртта на убития – къде точно е бил ударен, какво е било здравословното му състояние приживе, има ли следи от двубой и т. н.
Делото приключва отново, този път присъдата на Божидар е 17 години. Той не обжалва, но това прави майката на законния наследник на Атанас и пак се стига до Пловдивския апелативен съд, където и досега процесът е в ход.
Докато лежи в килията си в Старозагорския затвор Божидар получава емболия и се налага да бъде ампутиран единият му крак. На заседанията го карат в инвалидна количка, а на последното – от 28 октомври, той не се яви пред съда в Пловдив.
Лицето му се появи на монитор и участва в делото по видеоконферентна връзка.
