9 септември – една култова дата в историята на България.
За мнозина тя е свързана с коренна промяна – премахване на капиталистическия строй и изграждането на едно по-справедливо социално общество – комунистическото. За други 9 септември е черна дата, кървав преврат, довел до ликвидирането на демокрацията и частната собственост, почернил живота на стотици хиляди българи.
На днешния ден ще направим една разходка назад в историята, за да припомним какъв е бил Видин по времето на социализма, и по-специално в икономически аспект.
Градът се е славел с автомобилните си гуми, водни помпи, мъжки ризи, цигари и редица други продукти, които се пласирали и за износ. Благодарение на видинската фабрика България става 6-та страна в света, усвоила производството на изделия от финия костен порцелан.
„До 9 септември 1944 година работниците в промишлеността във Видин са били едва 600, до над 40 000 през 1988 година. Изградени са над 40 промишлени предприятия. Не е имало отрасъл на промишлеността да няма завод тук. Някога на ден в месокомбината са обработвали по 500 прасета, във винзавода са изкупували по 11 000 тона грозде, преработвали са се и над 22 000 тона домати. Цифри, от които в днешната действителност няма и помен, от предприятията са останали само скелети, няма ги и хората, избягали далече в търсене на работа“– разказа инж. Райна Таскова, която до 1989 година е работела като началник направление „Промишленост и селско стопанство“ в община Видин.
Нашата разходка в историята продължаваме с най-голямото предприятие по нова време – Химкомбината, в който се правеха гуми „Видинки“. Знаем, че в този завод е работил всеки втори видинчанин. Предприятието е построено в края на 60-те години на миналия век, а официалното му откриване е през 1970 година. Броят на работещите в него, когато производството е било най-силно, е надхвърлял 8 000 души.
„Работата в химическия комбинат е била въпрос на престиж, а заетите са били привлечени и от социалните придобивки. Имахме достойнство, имахме всичко…“– разказа пред Анжела Каменова Венелин Станев, който е сред дългогодишните работници в предприятието.
Заводът за режещи инструменти „Видия-В“ преди години бе едно от водещите предприятия във Видин. ЗРИ-Видин, както бе по-известен в града, бе единственият завод за видии в България с пазари из цял свят.
„Предприятието затвори врати през 2000 г., две години след приватизацията му. През 1998 г. Министерството на промишлеността по време на управлението на Иван Костов продаде завода на американската фирма „Карбис“. Платени бяха 820 000 долара, а в същото време само готовата продукция в складовете на предприятието бе за 2 500 000 долара.“– разказаха пред Катя Борисова специалисти от завода.
Ред е да ви разкажем за славата на Порцелановата фабрика „Коста Йорданов“. Тя и в момента работи, но с много намален капацитет и персонал. Каква е историята на предприятието разказа пред Нора Йоцова бившият работник Венцислав Петров:
„Фабриката е отворила врати 1926 г. с производство на сервизи за кафе и чай бароков стил- позлатени, които са се продавали много добре в Европа и на вътрешния пазар. След 1947 г. фабриката се национализира, а след 1952 г. персоналът работници е наброявал над 500 души. През 1977 г. създават цех за костен порцелан. След 1990 г. бавно започва да намалява производството до пълно спиране през 1997 г.“
За финал оставихме разказ за АПК-то в Брегово. Спомените са на 87-годишния Георги Цветков, работил като ревизор по онова време. С него разговаря Йорданка Петрова.
„Обектът беше много голям- консервен комбинат, зеленчукопроизводство, животновъдство. Когато правихме ревизия, имаха произведени и 140 тона фъстъци“ – спомня си Георги Цветков.
Още за „светлото“ минало в спомените на хората от Видин може да чуете в звуковия файл.
Източник: БНР – Радио „Видин“
