Нова Загора е град предимно от еднофамилни къщи и панелни блокове. Основната част от сградите са строени през 60-те и 70-те години на миналия век. На този фон е разбираемо, че градът иска да опази една от най-старите сгради – жп гарата.
В тази битка обаче новозагорци се изправиха срещу неочаквано силна комбинация – държавния мастодонт Национална компания “Железопътна инфраструктура”, която държи собствеността върху сградата и собствената си община, която застана на страната на НКЖИ.
С жива верига и протести, както и с помощта на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) засега хората печелят тази битка. Тя обаче е показателна за състоянието на местната власт, за начина по който се правят европейски търгове и нивото на планиране като цяло.
Историята
Сегашната сграда на жп гара Нова Загора е по проект на арх. Панайот Калчев, който е създал сградите на гара Подуяне и Сточна гара в София. Строителството ѝ започва през 1921 г. и приключва през 1925 г. Това я прави най-старата действаща (доскоро) обществена сграда в града. Впоследствие през 1959 г. ѝ е направена реконструкция, а оттогава по нея не е правен по-съществен ремонт.
За нея общинският съветник Кремена Петрова казва, че “е една от първите обществени сгради на възраждаща се Нова Загора и една от първите гарови постройки на Нова България”. За нея: “Тази гарова постройка е на практика една от най-старите сгради в Нова Загора. Тя е емблематична за историята и паметта на града ни и за неговия архитектурен облик.”
В момента сградата е публична държавна собственост и се стопанисва от държавното предприятие НКЖИ. Очевидно е, че стопанинът не е особено добър – поради окаяното ѝ състояние в момента сградата на жп гарата е оградена и не се използва. Вместо нея има разположени преместваеми фургони, които служат за каса за билети и офис на ръководител движение, но няма чакалня за заминаващи или пристигащи пътници.
От София, без любов
Тъй като се намира по пътя на жп магистралата от София през Пловдив до Бургас, тя е част от гигантския проект, който продължава вече над 14 години без изглед да свърши преди 2028 г.
През 2014 г. ръководството на НКЖИ решава съществуващата сграда да бъде разрушена и на нейно място да се построи нова. Това решение е взето в София, без никаква консултация на място и без обсъждане с гражданите – по тертипа, по който се взимат почти всички решения за големите европроекти.
През 2017 г. проектът стартира с открита обществена поръчка. След това идва проектиране и едва след него – в началото на 2019 г., резултатът е представен пред община Нова Загора. Според инициативния комитет по запазването на сградата дори и тогава не е изложен пред обществеността в града.
През април същата година е подписан договорът между НКЖИ и държавата, представлявана от министъра на транспорта и информационните технологии и министъра на финансите за проект “Реконструкция на гарови комплекси Стара Загора и Нова Загора”. Той е на обща стойност общо почти 20 млн. лв. Реконструкцията в частта за жп комплекса в Нова Загора е на стойност малко над 2.7 млн. лв.
Разрешението за строеж е в сила от април 2021 г., а на 11 май същата година е подписан протоколът за откриване на строителна площадка. Чрез обществена поръчка е избран за изпълнител ВДХ (новото име на прословутата “Водстрой 98”), а за надзорник е избрано сдружение “НЗ Инфраструктура”.
След като стават ясни намеренията на НКЖИ, хората в града се активизират. В края на май инициативен комитет за запазване на историческата сграда входира писмо в НИНКН, в което настояват за обявяване на гарата за недвижима културна ценност от местно значение. Стартирана е и подписка в защита на сградата, а през същото лято са организирани протести с жива верига.
На страната на комитета застава и Съюзът на архитектите в България, който изпраща писмо до Министерството на културата и до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с което подкрепя запазването на жп гарата в Нова Загора. В позицията се казва: “Основната сграда и свързаните с нея постройки са важен материален израз на културната идентичност на Нова Загора.”
Комитетът, иначе бавен и тромав, този път се задейства. С писмо от 13 август НИНКН обявява стартирането на процедурата по обявяването на зданието за културна ценност.
Според мнението на експертите на НИНКН тя “е едно от първите най-значими здания в сринатата след Руско-турската война през 1878 г. Нова Загора”. Директорът на НИНКН арх. Петър Петров казва за сградата: “В 100-годишната си история жп гарата и паркът й са придобили градоустройствено и ритуално значение в сърцето на града. Зданието е задънка в композиционната ос, която пресича Нова Загора. Поколение след поколение всички новозагорци са преминали през гарата и са свързани с нея емоционално – тя е начало и край на пътуване отвъд физическото, място за посрещане и сбогуване, радост и тъга, очакване, равносметка, размисъл. Затова нейният културен и градоустройствен смисъл надхвърлят стойността й на оцелял във времето представител на следосвобожденската архитектура.”
На 10 март 2022 г. експертният съвет към министъра на културата гласува утвърдително за предложението да бъде обявена за недвижима културна ценност от местно значение, което означава, че собствениците ѝ в лицето на държавата и НКЖИ са задължени от Закона за културното наследство да се погрижат за нея и да я реставрират.
На 25 март министърът на транспорта и информационните технологии Николай Събев организира обществено обсъждане в сградата на самата гара в града. По думите на присъствалите членове от инициативния комитет за запазване на сградата министър Събев е обещал “до 9 април да бъдат направени разчети и да се върви към запазване на сградата и тя да се използва отново за приемно здание на жп гарата”.
Общината срещу хората
Интересното е, че дори на тази финална права, когато е ясно, че има гражданска енергия за спасяването на сградата, общината продължава да стои на обратната позиция.
Две седмици преди решението на НИНКН общинският съвет по предложение на кмета от ГЕРБ Николай Грозев гласува декларация, с която настоява за изпълнение на съществуващия проект на НКЖИ за реконструкция на гаровия комплекс в града, според който се предвижда цялостното събаряне на съществуващата сграда. На нейно място трябва да бъде построено ново едноетажно здание, а проектът включва още паркинг и реконструкция на гаровите перони.
След нападки между взелите думата на заседанието на ОБС при обсъждането му предложението е прието с 24 гласа “за” и два “против”. Бърза справка на сайта на община Нова Загора показва, че 19 от общо 29 мандата са именно от партията на управляващия вече четвърти мандат Грозев.
За да си обясни тази позиция, както и за да разбере какво значи тя за бъдещето на гарата “Капитал” потърси кмета Грозев. Градоначалникът категорично отказа коментар и отказа да общува с изданието, като затвори телефона.
Председателката на общинския съвет Бояна Гидикова, която преди това е общински съветник от ГЕРБ, също не отговори на няколкото обаждания и съобщения.
НКЖИ: По-скъпо е и не искаме да го правим
Самата железопътна компания, която попадна в два скандала едновременно – този за гарата в Нова Загора и този за гарата в Стара Загора, където отказаха да сменят цвета въпреки граждански протест – вероятно ще трябва да промени проведените вече поръчки, ако иска изобщо да завърши някога проекта. Компанията обаче не е особено известна с гъвкавостта си.
Според пресцентъра ѝ, към този момент физическия напредък по реконструкцията на гаровия комплекс е около 18%, като в момента се работи основно по пероните и коловозите. На 21 септември 2021 г. е подписан тристранен протокол за спиране на каквито и да било строителни дейности в Нова Загора.
НКЖИ смятат за нерентабилно реконструирането и използването като жп гара на досегашната сграда и допълват, че още през 2017 г., когато изпълнителят е представил различните варианти на реконструкцията, е направен конструктивен анализ. Предварителните изчисления са показали, че укрепването на съществуващата сграда ще “е по-скъпо с коефициент 1.6 от цената на новата стоманобетонова конструкция на новото едноетажно приемно здание”.
Застроената площ на историческата сграда е 518.8 кв.м, а на зданието по проект е 386.93 кв. м. и според НКЖИ “разгънатата застроена площ на старата сграда е два пъти по-голяма, което би довело до реконструкция и реставрация на неизползваеми за гаровата дейност помещения, които същевременно не могат да бъдат отдадени под наем заради условията на европейското финансиране сградата да не се използва за други функции”.
Според компанията, стойността на реставрацията и укрепването на старата гара би била много по-висока от одобреното вече. Като компромис два пъти са предлагали на общината да им прехвърлят безвъзмездно съществуващата сграда, а те от своя страна да я реконструират и поддържат, а новата да се построи до нея. Общината отказва да получи и да поддържа историческата сграда.
Поуката: Лошите стопани не стават добри стопани
“Капитал” се свърза с арх. Петкана Бакалова, която е участвала като експерт в заседанието на комитета към НИНКН. Според нея е пълно с нарушения и проблеми в процедурите дотук. Бакалова твърди, че самата виза, която е издадена за проекта, съгласно която трябва да бъде разрушена историческата сграда и да се построи нова на нейно място, е незаконна.
Според нея сградата е публична държавна собственост и НКЖИ има права за управление, които включват действия по нейната поддръжка и ремонт, но нямат правото да се разпореждат с нея за продажба или да я разрушат. “Ако те са смятали, че тя е ненужна, е трябвало просто да сезират Министерския съвет, за да реши той какво да прави с нея”, казва архитектът.
Тя изрази и съмнение в направената оценка на състоянието на сградата, тъй като конструктивната експертиза не е предоставена до този момент. Тя припомня, че според Закона за държавната собственост “НКЖИ са длъжни да стопанисват сградата с грижата на добър стопанин, но въпреки това сградата е в безобразно състояние”.
С две думи, гарата досега е била стопанисвана от НКЖИ, които са допуснали тя да се разпадне до настоящия вид, а сега твърдят, че е по-евтино да я срутят и да построят павилион на нейно място, защото за това са получили пари. Да оставим настрана за момент факта, че това е най-тромавата, една от най-корумпираните и проблемни държавни компании, чийто най-голям проект ще продължи двайсет години.
Въпросът, който си заслужава да се зададе, е дали досегашният лош стопанин може да бъде добър стопанин в бъдеще. Отговорът е очевиден. Проблемът на хората в Нова Загора е, че нито сегашният стопанин иска сградата, нито собствената им община иска или може да я поддържа. Какво ще се случи оттук нататък ще покаже до голяма степен дали новото ръководство на държавата може да разрешава подобни заплетени казуси, в които личат години нехайство и престъпна небрежност.
Нова Загора е сравнително малък град – населението му е малко над 22 хил. души по данни към 2015 г. от сайта на общината в града. По време на Руско-турската освободителна война градът е частично опожарен и по подобие на Стара Загора е построен отново по нов устройствен план с основно прави улици. Поради това немалка част от основните сгради в града са строени в края на XIX и в началото на ХХ век и именно те носят духа на следосвобожденска Нова Загора. По думите на живеещата в града общинска съветничка Кремена Петрова в днешни дни сградите са основно панелни блокове и еднофамилни къщи. Едва през последните години са реновирани част от тях и получават по-модерен вид.
За нея малкото исторически сгради са строени именно в началото на ХХ век и не са в добро състояние, а които са, не са реновирани правилно. Една от тях е сградата на бившето кино “Младост”, която е строена през 50-те години на ХХ век, а през 2014 г. отваря отново врати след реконструкция, струваща почти 3 млн. лв., а средствата са набавени чрез кредит, теглен от общината. Днес тя е спортна зала, а към фасадата ѝ са добавени няколко елемента, чиято архитектурна стойност е спорна.
Друга историческа сграда в града е тази на историческия музей, която е строена в периода 1955-1959 г., а през 2018 г. е претърпяла реконструкция със средства отново на общината, както и на самия музей.
През 1999 г. фондация “Миню Балкански” откупува и реставрира друга от историческите сгради в града, която е строена през 1921 г. – тази на братя Стойкови, които са имали първата мелница в града. През годините сградата е била болница, общежитие, пионерски дом, а днес е културен дом.
Източник – Капитал
