Нали знаете какво правят политиците, когато ги хванат натясно?
Първо гледат възможно най-тарикатски да отбият удара и да отклонят фокуса от наболелия проблем, след което продължават да раздават щедри обещания.
Кариерата на Спас Русев във футбола започва много неубедително, но от него би излязло страхотен политик.
В последното му интервю ключовата дума е „трябва“.
Левски трябва да се върне на върха, клубът трябва да се преструктурира и трябва да стане успешен, феновете трябва да се върнат на стадиона, „Герена“ трябва да има козирка и табло, а „сините“ трябва да се издържат от спонсори.
Безброй „трябва“ и нито едно КАК.
Досущ като политиците ни, които постоянно ни казват, че българският народ трябва да живее по-добре, но нямат понятие как да стане това и по-тъжното – сякаш не се и опитват да измъдрят някое как.
Така и при Спас Русев.
Питат го дали Левски е заложник на политико-икономически интереси и кога ще започне да се държи като истински собственик, а той им замазва очите с приказки за Англия, Челси, сезонния си билет на „Стамфорд Бридж“ и непримиримия дух на Диего Коща.
Ясно е, че господинът от Лондон духом е там, но да се осъзнае, че телом е тук и е поел ангажимент.
Заяви, че няма намерение да отговаря на въпросите на феновете чрез медиите, защото не искат среща, но изобщо не осъзнава, че целта на питанията е повече насочваща към мерките, които трябва да се вземат и работата, която трябва да се свърши.
А от Русев и екипа му се очаква КАК и КОГА.
