Вокално-инструментална група „Тоника“ си остава легенда в българската популярна музика. Тя е създадена като оркестър към Културния дом на транспортните работници в Бургас с ръководител Стефан Диомов. Идеята за вокална група по подобие на италианската група „Рики е Повери“ се оформя окончателно през 1971 г. Репетициите започват с Ева Найденова, Анастасия Бинчева (Сия), Георги Найденов(Гого) и Хари Шерикян, в един фургон на бургаската гара. После Хари влиза в казармата като моряк и на неговото място е поканен Яким Якимов.
Първият голям успех на групата е втора награда на фестивала „Тракийска лира“ в Стара Загора. На следващата година вземат участие на X-ия световен фестивал на младежта и студентите в Берлин. През 1975 г.е издаден първият албум на групата. Започват да валят безброй хитове, концертни участия и награди. Всичко е безоблачно, докато не идва разтърсващата за тях 1979 г.
Тогава формация “Тоника” жъне успехи не само в страната. В нея са Гого, Ева, Анастасия (Сия) Бинчева и Яким Якимов, който сменя влезлия в казармата Хари Шерикян. След изтощително турне в СССР групата веднага е пратена да пее във Виетнам. Всички са тотално изтощени, но заповедта в Главно управление на Строителни войски (ГУСВ) трябва да се изпълни. Като стоварват багажа в Сайгон, дръжката на куфара на Ева се къса и служител на руския “Аерофлот” го заделя като бракуван. Така Ева пристига във Виетнам без тоалетите си. Дори се налага колежки да услужват с бельо. Виетнам води война със САЩ и условията са като на полигон. Изнервени, че е без багаж, Гого и Ева протестират срещу мизерията в хотела и прекарват нощта на пейка Втората формация “Тоника СВ” от 1983 г. в състав Ваня, Драго, Милица и Теодор.
Орлин Горанов и Росица Борджиева също са към групата, но спят в хотела. Защото, да протестираш в братска социалистическа страна тогава, е нечувано, все едно изнасяш революция. Скандалът не остава скрит и като се връщат в София, Главно политическо управление на ЦК на БКП светкавично разформирова “Тоника”, изземва записите от радиото и телевизията и ги забранява. Всичко, създадено от 1971 г. насам, рухва. А началото е супер обещаващо. Стефан Диомов създава “Тоника” към Културния дом на транспортните работници и започват репетиции в изоставен вагон на бургаската гара, за да стигат до национален ефир и милиони почитатели у нас и в чужбина. За групата пише музика и Стефан Димитров и през 1976 г. с неговата “Ладо ле” “Тоника” взема първа награда на “Златният Орфей”. А с композиции на Диомов печели Младежкия конкурс за забавна песен и Бургаския фестивал. След Виетнам обаче Ева смята, че Диомов ги е натопил, въпреки че скандалът става политически, стига до посланиците на двете страни и не може да се прикрие.
Песните им са забранени поради политически причини и не звучат по българското радио и телевизия до 1989 г.
След закриването на групата през 1980 г. Стефан Диомов убеждав ГУСВ да възроди втори състав, като подбере изпълнители от национален конкурс. Кастингът е грандиозен, явяват се около 300 кандидати. В новата “Тоника СВ” са избрани Ваня Костова, Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Теодор Шишманов. Ева и Гого сформират група “Домино”, а Сия отива в САЩ и с Трошан Владовски създават група. И тази “Тоника СВ” е подчинена на единственото изискване солист на всяка песен да е този, на когото тя най приляга. Според Диомов Ваня е фаворитката с глас на солист и пее повечето парчета. Това настройва другите срещу нея.
Бившият началник на Строителни войски Борислав Йотов споделя:
“Ваня допреди години наивно мислеше, че уволнението било репресивно. Но Ваня я уволниха не началниците, а нейните колеги, които през 1986 г. дойдоха при мен с 4 молби за напускане, т.е. или те, или Ваня…”
По този повод и създателя на групата Стефан Диомов споделя подобна версия:
Не я обичаха останалите. Те винаги са били в сянката и вече дойде време да кажа истината. Малко преди да бъде изхвърлена Ваня от групата, четиримата отиват с написани молби за напускане при генерал Живов в ГУСВ и ултимативно заявяват: Или Ваня, или ние! И понеже те са мнозинство, в Строителни войски взеха решение да отстранят Ваня и да запазят групата. Мотивите на останалите пред мен бяха, че Ваня пеела самостоятелно, представете си. Тогава се основаваха клубове “Петя Дубарова“ и тя обикаляше без пари да пее в неотоплени салони в Родопите и къде ли не. Това бе трън в очите на колегите . Те питаха Ваня солистка ли е, или е член на групата. Казвах, щом като може самостоятелно да пее – нека. Пейте и вие. Но там е работата, че поотделно всеки от тях и до днес не може да направи самостоятелен концерт. А Ваня може. И виждате какво се получава – този, който може, трябва да бъде задушен. Тя бе принудена да напусне.
Началниците жертват нея, за да запазят групата. След нея напуска и създателят Стефан Диомов. Междувременно през 1983 г. Емил Василев сменя Тео и става лидер на групата. Тя съществува до 1991 г., когато четиримата се събират “за последно сбогом”, тъй като “Тоника СВ” заглъхва от икономическата криза и чалгата.
През 1992 г. Диомов заедно с Гого и Ева се напиват в бургаска кръчма, прощават си обидите и искат да съберат групата. През септември 1994 г. съставите „Тоника“, „Тоника СВ“ и „Домино“ правят паметни бенефисни концерти в Бургас и София, последвани от концертен албум и видеокасета. След тези концерти „Тоника“ и „Тоника СВ“ се обединяват под името „Фамилия Тоника“. Групата е посрещната носталгично от няколко поколения българи.
Продължението го знаете….
Източник:www.24chasa.bg
