Терминът “посттравматичен стрес” не може да опише качествено всичко това, което децата на Сирия преживяват в условията на война от 2011 г. насам. Често останали сираци в условия на огромна хуманитарна криза, за тях наистина може да се каже, че изживяват посттравматичен стрес.
Истината обаче е, че тези деца на войната са изпитали повече физически, психически и емоционални травми, отколкото медиците, грижещи се за тях са виждали някога.
Затова и невропсихологът от Сирийско-американско медицинско общество (САМО) д-р М.К. Хамза е създал нов термин, който да опише състоянието на тези деца – психическо и емоционално – “Синдром на човешкото опустошение”.
Д-р Хамза е ръководител на комитета на САМО от доброволци, които са се заели да предоставят медицински грижи на оцелели от войната в Сирия.
“Разговаряхме с толкова много деца, тяхното опустошение е дори отвъд онова, което войниците са виждали по време на бойни действия. Те са виждали разполовени тела, които често са техни родители или близки. От семейства от по десетина души, има по един-двама оцелели. Много от тях имат физически увреждания. Ампутации. Тежки наранявания. И те все пак са успели по някакъв начин да се доберат до бежанските лагери”, споделя д-р Хамза.
“Ние виждаме деца, които са буквално опустошени. И това далеч не е краят”, коментира той.
Емоционалните и материални проблеми, пред които са изправени цивилните в Сирия, се усложняват ежедневно от смазващата бедност и експлоатация, която сирийците изпитват в бежанските лагери. Там един на всеки пет обитатели е на възраст под 11 години.
По думите на д-р Хамза тяхното състояние не може да се опише с “бедност”, тъй като то е много отвъд обикновената бедност и най-простите човешки условия, а емоционалните и материални проблеми тепърва ще преследват сирийците, избягали от войната.
Д-р Ияд Алкури, също психиатър от САМО, описва друг голям проблем, пред който са изправени сирийските бежанци в Турция, Ливан и Йордания.
“Имам пациентки, които ми казват, че са били докосвани от докторите си по неприличен начин. Тези доктори са възприели идеята, че щом са от Сирия, тези пациентки вече са уличници”, коментира той.
По негови думи по улиците на Бейрут има момичета от бежанските лагери на по 8-9 години, които продават телата си. “И когато попиташ родителите им защо тези момичета не са на училите, те отговарят, че им носят по 50 долара на ден, което е непосилно голяма сума за бежанските центрове”, казва още доктор Алкури.
Ние просто поставяме лепенка на незараснала рана, казва Анас Магрибие, лекар към САМО, който се занимава с бежанците, успели да избягат от Сирия в граничния турски град Антакия. Там той също така тренира медицински работници, които впоследствие се завръщат в Сирия, за да лекуват рани от бомбандировките и арилерийския обстрел.
“Опитваме се да запълним пропуските, но всички тези организации за подпомагане – ние просто слагаме лепенка върху раната. Не се занимаваме с основната причина за проблема”, казва д-р Магрибие.
“Вместо да вливаме ресурси в това да спасим 10-годишно дете, ударено от ракета, трябва да се насочим към това да спрем изстрелването на ракети, които убиват 10-годишни деца”, коментира той.
Друг важен проблем, пред който медиците се изправят са нападенията срещу самите тях. По думите на д-р Магрибие всяка от болниците, в които те са предлагали помощ, е била атакувана, като в 9 от 10 случаи това е ставало чрез въздушни нападения на сирийското правителство или техните партньори (опозицията не разполага с въздушни сили).
Допълнително с това дори само да работиш на територия, близка до полето на операции на терористичните групировки, често е достатъчно да те заклеймят като терорист или съюзник на терористите. Това реално е и една от основните заплахи за хуманитарите мисии в Сирия.
“Всеки, който участва в хуманитарна мисия, може да бъде заклеймен като терорист. Концепцията… илюзията за защита на здравните работници Сирия може да бъде сериозно оспорена”, коментира д-р Ахмад Тараки, председател на САМО.
Така на практика, тези опустошени деца, които са минали през ада, за да се озоват в бежанските центрове, са щастливците. Пред тях обаче стои именно това, което д-р Хамза определя като “Синдром на човешкото опустошение”.
И това оказва влияние. Тези деца стават агресивни, страдат от неконтролирано или нощно напикаване, а емоциите им се консервират вътре в самите тях. Всичко това действа като рецепта за създаване на поколение от емоционално осакатени хора. И това е проблем, на който светът тепърва трябва да търси отговор.
уеб кафе
