Докато европейските държави се борят с икономическата депресия, Кипър успя за четири години да преодолее последиците от банковия дефолт и си постави амбициозната задача да привлече състоятелни частни инвеститори. Сега страната се намира в началото на пътя, който навремето измина Княжество Монако. При избора на местожителство богатите инвеститори обръщат внимание на няколко ключови момента: ниски данъци, защита на активите, уникален начин на живот. По повечето от тези параметри Островът на Афродита вече се доближава до Монако. И това е сериозна заявка за победа в битката за привличане на милионерите.
Безспорно преимущество на малкото княжество е практически пълното отсъствие на данъци върху печалбата (изключение прави налогът върху наследството). Но и Кипър не изостава. При все че отдавна има статута на едно от най-популярните данъчни убежища, островната държава продължава да прави данъчната си система все по-лоялна. Основното нововъведение от 2015-а е, че чужденецът може безболезнено (разбирай без налози) да получава доходи във вид на дивиденти и лихви, ако има преференциален статут, т. нар. resident non-domiciled. На практика той е достъпен за всички пришълци, живели в Кипър най-малко 17 от последните 20 години и нямащи кипърски корени. Което е твърде изгоден вариант най-вече за хората с “пасивни” доходи, включително и богатите пенсионери от Европа.
Въвеждането на този режим приближава Кипър до Великобритания, където резидентите без постоянно местожителство не плащат данъци върху доходите си от чужбина, ако не са получени по английски банкови сметки. Кипърската практика в известна степен е по-ограничена, защото важи само за отделни видове доходи, но според уверенията на правителството постепенно ще се променя в полза на данъкоплатците.
Колкото до юридическата защита на активите, Кипър също е съпоставим с Великобритания и изпреварва Монако. На острова действа британското право, което поради своята гъвкавост гарантира високо ниво на защита, докато Монако се подчинява на континенталната система, която е по-малко съвършена и не позволява ефективно планиране на собствеността и наследяването на активите.
Какво обаче може да накара състоятелните европейци да се превърнат от обикновени туристи в инвеститори, заинтересовани от постоянно местожителство? И в тази област Кипър продължава да конкурира европейското княжество, като стремително развива нови и нови проекти. Става дума преди всичко за скъпи и уникални за цялото Средиземноморие недвижими имоти от най-висок клас. Петнадесет нови небостъргача по протежението на брега на Limassol Marina със собствено пристанище и развита инфраструктура (стойността им варира от 2 до 7 млн. евро) и строящият се бизнес център Oval, проектиран от прочутото архитектурно бюро Atkins и вече разпродаден на 93%, са само няколко ярки примера. От излизането от кризата обемите на строителството в Кипър нарастват с по 10-20% годишно, а през последните 12 месеца броят на сделките с чуждестранни инвеститори е нараснал с 40 на сто. С тези темпове кипърското крайбрежие има всички шансове да придобие качествено нов вид и след три до пет години да се превърне в център на инвестициите за цялото Средиземноморие.
Другата голяма кипърска крачка по начертания път е създаването на казино и мащабен игрално-развлекателен комплекс, който обещава да стане най-големият в Европа и да конкурира Монте Карло по привличане на туристически и инвестиционен поток. Амбициозният проект беше одобрен през 2015-а и търгът за неговото реализиране събуди интереса на големи чуждестранни вложители.
Да не забравяме и кипърската емиграционна стратегия. Срещу вложения в икономиката, да речем в недвижим имот за 2 млн. евро, инвеститорът получава местен паспорт за срок от 6 до 9 месеца. Той може да си върне средствата само след три години, а задължителното условие за покупка на жилище позволява стимулирането на новото строителство. Тази програма е много привлекателна за милионери от Близкия изток, Китай и Русия. Възможно е в бъдеще тъкмо те да определят облика на “новото Монако”.