Кризата в Сирия няма да приключи с падането от власт на Башар Асад, нито с унищожаването на опозицията. Възможностите и намеренията за нейното разрешаване далеч надхвърлят тези две положения. Сирия е на крачка от рухването и смъртта си и това изглежда е възможният и достъпен максимум. Остава въпросът по какъв начин да бъде подготвена за реалността и да бъдат разчертани границите и съставните й части. Това пише в свой коментар излизащият в Лондон арабски вестник “Ал Хаят”.
Има редица индикации за това, че международната общност не е склонна повече да толерира продължаването на кофликта в Сирия. Администрацията на американския президент Доналд Тръмп заяви открито, че сирийският конфликт, съгласно новото американско разбиране, се е превърнал в хранителна среда за всички рискове, които касаят американската национална сигурност и вече не им е възможно да приемат неговото продължаване, още по-малко в сегашната му форма и постановка. Ако има някакъв режисьор, то той ще трябва да преформулира конфликта на нови основи, като първата и най-важна от тях е да обере излишъка от разрушителните ефекти върху местната и международната среди и по-специално тази, която формира пространството на американските интереси по сигурността.
От друга страна Русия не се интересува от това, че американците приемат конфликта в Сирия като заплаха за сигурността си. А това е така, защото Москва има сложни и заплетени сметки и Сирия е въвлечена в съвкупността от руски интереси. Така че тези разрушителни ефекти, от които се оплаква Америка, представляват реални руски интереси. А това е в разрез с разпространеното в много западни и арабски анализи мнение , че Русия не поддържа лицето Башар Асад и че за Москва Асад е един опорен стълб, от който е невъзможно да се откажеш.
Изправени пред тези обструкции, Русия и САЩ нямат възможни изходи от конфликта, както и перспективи за постигане на консенсус за устойчиво разрешение. Това което обединява двете страни е предпазливостта им от изтощаване и удавяне в т. нар. сирийско блато. По този начин те ще стигнат до повече добри и полезни, отколкото вредни решения, което пък намалява ареала от възможности за разрешаване на конфликта в Сирия и ги заключва в тесните рамки на директното разпокъсване, в близка до договора “Сайкс-Пико” форма или реално разделение, което проправя пътя за подялба на Сирия де факто.
Русия не иска от преговорите, които текат в Женева и Астана, нито единството на Сирия, нито да контролира цялата й територия. С оглед хода на събитията това е невъзможна за реализиране цел. Русия иска да отслаби другата страна в същата степен, в която иска да предизвика разцепление или да се възползва от т.нар. легитимност на Асад, или да използва международния лагер, подкрепящ военните действия, в борбата срещу тероризма. И дори да бъде обявен за сепаратистки проект, той да е в пълен унисон със сунитския противник.
Малко вероятно изглежда в плановете на Русия да влиза унищожаване на по-голямата част от Сирия, въпреки че подобен проект изглежда ирационален. Подкрепата на Русия за процесите на религиозна миграция разкрива до голяма степен плановете й това да се случи на етапи. Първият предвижда изключването на активната част от мнозинството и представителната част от бойците, изпращайки ги в изгнание в Идлиб, за да ги изправи след това пред два избора: да ги ликвидира или да ги принуди да избягат в Турция, откъдето да проникнат в Европа. Вторият етап включва миграция на местните общности , които ще бъдат отворени и уязвими по отношение на иранските милиции и Асад.
От своя страна Башар Асад преследва същата цел, като използва властта си, за да доведе до край процесите на религиозна миграция, прогонвайки сирийците и разрушавайки градовете им. И докато Асад твърди, че иска да възстанови единството на Сирия и да управлява всяка педя от нея, фактите потвърждават, че истинската му цел е да унищожи във възможно най-висока степен цивилизоваността и социалната тъкан на мнозинството.
От друга страна пък Иран използва времето, за да установи свои зони на влияние, като за целта е разработил два сценария: първият е да се осигури директен маршрут от Иран до Дияла в Ирак, като се мине през Източна Сирия и се стигне до Средиземно море. По всичко личи, че администрацията на Тръмп е разбрала за него и работи по осуетяването му. А вторият сценарий е за създаването на шиитски фронт, обхващащ Дамаск и предградията му, който е свързан с източен Ливан, контролиран от Хизбулла и е канал за свръзка с Техеран през летището на Дамаск.
Администрацията на Тръмп не може да контролира всички тези реалности, както и да разследва взаимодействията им. Това изисква ресурси и възможности, които ангажираната на редица фронтове Америка в момента не може да осигури. Поради това ефектът от нейната сирийска стратегия ще бъде до известна степен слаб и ще срещне съпротивата на страни, установили силно присъствие и дълготрайни и последователни позиции.
Възможните сценарии за американски действия се ограничавaт до:
A – Да примами Русия да стане партньор в управлението на нов глобален режим, каквото предложение направи на Москва американският държавен секретар Рекс Тилърсън, с подкрепата на Г-7. Проблемът е, че Русия не вярва на нищо друго освен на спечеленото със силата на армията си и хитрата дипломация.
Б – Да оскъпи руското присъствие в Сирия, подкрепяйки опозицията с различни видове въоръжение, като по този начин промени съществуващия в момента баланс. Не изглежда обаче администрацията на Тръмп да се е освободила от съмненията си относно повечето отряди.
В – Предприемане на едностранни действия като установяване на зони за сигурност на север и на юг и това е най-реалистичният, възможен и евтин вариант.
Нито статистическите данни за ситуацията в Сирия, нито поведението на основните действащи лица показват, че съществува възможност за такова разрешение на сирийския прблем, което да гарантира обединението на страната. Всичко, което се случва в този контекст, показва, че Сирия върви към разпадане, като остава само да бъде определена датата за обявяване на това събитие.
