България отново чука на вратата на еврозоната. Този път обаче доста по-шумно и доста по-открито. Темата беше повдигната от Бойко Борисов при първите му международни посещения в Париж и Берлин, след като стана премиер за трети път. Българският министър-председател получи сърдечен прием от новоизбрания френски президент Еманюел Макрон и от германския канцлер Ангела Меркел. А искането България да бъде подкрепена за влизане в т.нар. чакалня на еврозоната – механизма ERM II, не беше посрещнато хладно. Двамата европейски лидери обаче дадоха да се разбере, че са наясно с проблемите на страната ни, а пропускът за ексклузивния клуб не се дава без написано домашно.
Времето за офанзива на България е подходящо – в момента и Франция, и Германия искат да покажат бързо пробив в две теми – допълнителната интеграция на еврозоната и европейската отбрана. Евентуалното приемане на страната ни в ERM II в момент, в който Полша и Унгария шумно се дистанцират, ще покаже, че валутният съюз е все още желан. Въпросът е, че България не е много силна карта и подкрепата може да се окаже недостатъчно голяма, за да преодолее съпротивата на Европейската централна банка. А тя от години повтаря едно и също – важни са не само числовите критерии, а дали икономиката ни се приближава устойчиво към тази на развитите западни държави.
Стратегията на България
Сега правителството залага на малко по-различна кампания и тя е насочена към политическо лобиране. Според източници от управляващите българското говорене на срещите е, че сме наясно, че България не е готова за еврозоната, но влизането ни в преддверието силно ще увеличи шансовете да се справим с основната пречка да сме във валутния съюз – реалната конвергенция с икономиките там. Подобно беше и посланието и на финансовия министър Владислав Горанов към Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК, за еврото и социалния диалог на конференция в София. “Ние ще поддържаме тази теза и ще се стремим да убеждаваме нашите партньори, че имаме още много път, но влизането в ERM II би било добра оценка за усилията, които българското общество полага, и за доверието, което то има в общоевропейската идея”, заяви Горанов.
За влизане в чакалнята на еврото финансовият министър говореше още при втория кабинет на ГЕРБ, но сега, изглежда, темата се припознава като приоритет и от самия Борисов. “Имаме рядък шанс и ако се възползваме, това е моментът. Надявам се да го направим и след това мероприятие, което имахме с основните политически сили, мисля, че и в тази сфера има оптимизъм”, заяви Борисов, визирайки проведената в София дискусия “Европа отново на път”, на която участва заедно със Симеон Сакскобугготски и Сергей Станишев.
От Елисейския дворец премиерът коментира пред български журналисти, че разделението в Европа ще стане по линия на еврозоната “и когато си извън Европа вече, извън чакалнята, няма на кого да се сърдиш след това”. Борисов вероятно има предвид идеите на Европейската комисия за реформи в еврозоната, които може да засилят разделението на Стария континент между център и периферия. Заплаха, която е съвсем реална.
Отговорът на Европа
Силната воля на Борисов за напредък по теми като приемане на еврото и Шенген направиха впечатление в Париж. Въпреки това Макрон обеща подкрепа “когато бъдат изпълнени всички критерии”. “Всеки път когато бъдат направени конкретни усилия, Франция ще застане до тези, които ги полагат, именно такъв е случаят”, добави Макрон.
Подобен отговор Борисов получи и в Берлин. Меркел, цитирана от “Медиапул”, заяви, че е наясно с амбицията на София за еврозоната и че финансовите министри на страните от ЕС обсъждат въпроса. Но не пропусна да заяви, че България е изправена пред големи предизвикателства, що се отнася до условията на правовата държава.
Малко повече конкретика за правителството най-вероятно ще има след срещата на българския финансов министър с германския му колега Волфганг Шойбле, която по думите на Борисов е насрочена за 23 юни. Разговорът там едва ли ще е само в стила на любезната дипломация. Още повече че България все още не е излязла от процедурата за прекомерни икономически дисбаланси, а и не показва особена воля за реформи. Показателно е изказването на заместник-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов пред БНТ: “Може да има реформа в съдебната система, без да се реформира прокуратурата.”
България страни и от темата за присъединяване към европейския банков съюз, а това би било силна заявка за приемане в еврозоната. Подобна крачка обаче означава и приемане и на единния надзор, а очевидно сериозна част от управляващите не харесват тази идея.
