Преди няколко дни публикувахме първата част от поредица постове на бившия главен архитект на София Петър Диков, посветени на водата – фундаментално човешко право, закрепено като такова и в нарочна резолюция на ООН от 2010 г.
На фона на сухото и горещо лято, в което чешмите на близо половин милион българи пресъхнаха, смятаме, че въпросите, които задава арх. Диков, са изключително важни.
Има ли и ще има ли резервен водоизточник за столицата София, което е част от стратегическата сигурност, е въпрос, който задава арх. Диков днес. И освен това дава за пример възможностите, които са заложени и разработени от предишни поколения. Без да обсъжда в детайли защо точно не са осъществени и реализирани, Петър Диков изброява:
- Панчаревското езеро
- Язовир Огняново
- План за нов язовир с пречиствателна станция над Локорско в Стара планина, като проектът е съвместен с община Своге, където проблемът с водата също стои, при положение че снабдяването е от карстов източник.
Още в първия си материал арх. Диков посочва, че Панчаревското езеро, което по разчети от преди 40 години е с обем малко над 6 милиона куб. Метра, не е наблюдавано и проучвано, а и поддържано. След толкова години затлачване вероятно обемът му е намалял поне два пъти, ако не и три пъти. А не става въпрос изобщо за качеството на водата.
Язовир “Огняново” – проектиран за водоизточник на бившия комбинат “Кремиковци”, но останал на хартия и до този момент – строителен обект. А там освен едни 30 милиона кубически метра вода, има моторници и джетове, има рибари и туристи… Има и един незавършен или пък провалил се ремонт на основен изпускател и стена, за която от 2020 г. може би някой все пак носи отговорност…
Публикуваме и пълното “четиво, препоръчително за бивши, настоящи и бъдещи управници на София… и не само…” на арх. Петър Диков без редакторска намеса:
София и неотменимото човешко право на питейна вода – II
Въпросът със задължителния и необходим резервен водоизточник за София е от стратегическа важност за Столицата ни. Години наред обаче този въпрос стои нерешен… и още по-лошо – дори не се поставя на дневен ред… След всички предходни и настоящи мои разсъждения, вероятно доста хора ще си зададат въпроса защо един архитект се занимава с проблемите на водоснабдяването. Ами защото в градоустройството водоснабдяването и канализацията са от особена важност, а аз от 45 години се занимавам с градоустройство – първо като проектант, а след това и като администратор. С тази подробност, че в администрацията главният архитект може да има мнение, но нещата в сферата на ВиК зависят от други… и понеже по първата част на материала имаше коментари “…ами като беше в Столична община що не свърши нищо…”, е необходимо да поясня, че многократно съм поставял въпроси по проблемите на водоснабдяването… и какво от това…
Всъщност, по стечение на обстоятелствата, назад в годините имах шанса да познавам инж. Илия Тодоров, светла му памет и да се уча от него на много важни неща. Всичко, което знам за проблемите на водоснабдяването и канализацията на София, съм го научил основно от него. А той бе един голям професионалист и прекрасен човек, който перфектно познаваше ВиК системата на Столична община. Не използваше обаче знанията и експертизата си комерсиално и печалбарски. Даваше стратегически съвети и професионални консултации, включително и на такива като мен, начинаещи архитекти градостроители, които си мислят, че знаят всичко…З а съжаление тези, от които зависеше реализацията, не чуваха… Още преди 20 години задаваше и много въпроси – “защо водоснабдителната мрежа на София в последните години систематично се променя от пръстеновидна в тупикова”, “защо в София от 40 години не е изграден нито един резервоар, след като при спецификата на релефа на София това е най-ефикасният начин за денонощно изравняване на потреблението от основния водоизточник, който освен това спомага за поддържане на по-ниско ниво на налягането в мрежата и по този начин се намаляват авариите, защо повече от 10% от ВиК мрежата в София не е приета от концесионера и се води под странното наименование “с неизяснен статут”” и т.н. Въпроси, на които и до сега никой не дава отговор… не че някой пита… Инженер Илия Тодоров дълги години бе директор на общинското предприятие “София проект”, което е с много значителен принос в развитието на инженерните мрежи на града ни. За щастие, за разлика от “Софпроект – ОГП”, новите софийски визионери не успяха да го унищожат.
Към момента най-същественият въпрос обаче е кой би могъл да бъде резервен водоизточник за София при евентуална авария по водопроводите “Искър” и “Рилски”, защото очевидно в момента такъв няма. По стечение на обстоятелствата решение на въпроса с резервния водоизточник по принцип е намерено още в периода 1993 г. – 1997 г. По причина на водната криза в София от 1994-1995 г. МК “Кремиковци”, който дотогава ползва вода от язовир “Искър” и Панчаревското езеро, бе задължен с правителствено решение спешно да осигури водоснабдяването си от собствени водоизточници. Това е довело до ускоряване на завършването на язовир “Огняново” с обем 32 млн. куб. метра, разчетен проектно още осемдесетте години на миналия век като основен водоизточник специално за комбината.
Още тогава е проектиран и тръбопровод от яз. “Огняново” до Кремиковци. Язовирът, като строителен обект, е приет в края на 1996 г. с акт 15 и с този акт си стои до ден днешен – вече 28 години. И към настоящия момент язовирът няма акт 16 и разрешение за ползване. Покрай него има и други странности – МК “Кремиковци” АД е приватизиран от В. Захариев през 1999 г. за 1 долар, продаден е на Прамод Митал през 2005 г. за 110 милиона долара, а в същото време язовир “Огняново”, включен в активите на комбината, от 2000 г. е в списъка на обектите публична държавна собственост, съгласно приложение 1 към чл.13 т. 1 на Закона за водите. Отделна подробност е, че този язовир не съществува в правния мир като обект в експлоатация, а само като строителен обект… нищо, че там има едни 30 милиона кубически метра вода, има моторници и джетове, има рибари и туристи… и една стена, за която от 2020 г. може би някой все пак носи отговорност…
Преди повече от 15 години, когато водех борба за затваряне на металургичния комбинат, както и след обявяването му в несъстоятелност и продажбата на активите му, се запознах с подробностите около историята на язовир “Огняново”. Поради факта, че този обект бе включен в списъка на обектите, публична държавна собственост, благодарение на коректността на синдика Цветан Банков, не бе част от сделката с “Елтрейд къмпани” и остана на разпореждане на синдика. За разлика от водопроводите от Панчарево към Кремиковци, четири на брой с диаметри между 700 и 1200 мм, които в края на 60-те и началото на 70-те богатия тогава комбинат получил партийна задача да построи и станал горд собственик. И си е собственик и до ден днешен… по-точно не комбината, а купувачът на фалиралото дружество. При искане от Столична община за придобиването им, понеже те снабдяват с вода и редица софийски квартали, един от които е жк “Дружба”, от новия собственик била поискана да се плати сума почти една четвърт от цената на цялостното придобиване на комбината. Това обаче е само информация от слухове…
Проверявайки възможността язовир “Огняново” да стане резервен източник, към 2014 г. неофициално поисках от “Софийска вода” анализ на качествата на водата във водоема. Този анализ потвърди добрите качества на водата и възможността тя да се използва за питейни нужди. Запознах премиера Борисов и благодарение на неговото разбиране и усилие на 07.10.2020 г. бе взето решение на Министерски съвет за предаването на язовир “Огняново” за управление от държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири”. Това е първата стъпка към решението за въвеждане в експлоатация.
След нови три години – август 2023 г. държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири” обяви обществена поръчка за ремонт на основен изпускател на яз. “Огняново” и възстановяване на пасарелка за достъп до водовземна кула. За въпросната пасарелка слуховете говорят, че преди повече от 15 години се е откъснала от едната страна и е паднала във водата. Пратен бил кран да я вдигне, но вдигайки я и той паднал язовира…
Има възможност при изграждане на водопровода от яз. “Огняново” до Кремиковци и използването на изградените водопроводи от там до колектора под стената на Панчаревското езеро да се направи свързване с ПСПВ (пречиствателна станция за питейни води)-Панчарево. Така яз. “Огняново” реално може да се ползва като авариен водоизточник за София, който да осигури резервно водоснабдяване за месец, месец и половина. А защо да не осигури и постоянно водоснабдяване на източните квартали на Столицата.
Другата възможност за резервен източник на вода за София е язовир на територията на община “Своге”. Има правени в края на седемдесетте години на миналия век проектни проучвания за изграждане на нов язовир в Стара планина с пречиствателна станция за питейна вода над Локорско, като резервен водоизточник на София. Този проект е изоставен в годините преди Промените явно по икономически причини. Споменавам този факт заради хората, които отговорно са мислели за сигурността на водоснабдяването на София. В проектния си вариант от осемдесетте години той е представлявал каскада от три водоема по протежение на река Елешница и река Батулийска с обем близо 270 милиона куб. метра. В днешното състояние на нещата и при наличното застрояване и изградената инфраструктура, реално е възможен само най-горния – на река Елешница с обем в зависимост от височината на стената между 45 и 75 милиона куб. метра.
При разработването на Общия устройствен план на Община Своге издирихме старите проекти за този резервен язовир за Столицата и заложихме именно този най-висок водоем с максималния обем от 75 милиона куб. метра. Кметът на Своге уведоми с писмо Областния управител на област София и кмета на Столична община за това предвиждане, но реакция на уведомлението така и не се получи. ОУП на община Своге е вече в сила и се открива възможност за проектиране и изграждане на този нов водоизточник, който да осигури както водоснабдяването на населените места в община Своге, която има сериозни проблеми с питейната вода, тъй като ползва карстов източник с променлив дебит, така и водоснабдяването на цялата северна част на Столична община. Това ще е значителна подкрепа и за развитието на така наречения “Северен град” на София, за който много се говори, но нищо не се прави… Плюс това има идея да се проучи възможността за изграждането на ПАВЕЦ (помпено-акумулираща водноелектрическа централа) на този язовир. В община Своге има голям интерес към изграждане на нови фотоволтаични и ветрови централи. Най-добрият начин за съхранение на добитата от тях енергия, която не се произвежда, когато е необходимо, а когато е възможно, е именно чрез такива централи… а ние, освен че трябва да пием вода, нали непрекъснато сме екологични и енергоефективни…
