Какво се е променило в България през последните 28 години? Въпрос, чиито отговор изглежда очевиден, но фундаменталните промени изглежда не са толкова големи. Демокрацията май не премахна комунизма, а просто доведе до смяна на елитите, често със следващото поколение.
Георги Милушев е последният шеф на охраната на Тодор Живков и обкръжението му. И до днес той пази непубликувани документи за висшата номенклатура на комунистическия режим. Спомените му, пише „Дойче веле“ (Deutsche Welle), показват как са живели привилегированите преди 1989 г.
Какво се случи на 10 ноември 1989 г.
Плевнелиев: Все още има опити за романтичен поглед към комунизма
Крахът на българското село проектиран в Москва
„Всеки месец лично представях на Тодор Живков фактурите за разходите на неговата внучка Евгения Живкова, които тя правеше в специалните магазини за номенклатурата. Големите суми, записани в тях, не правеха впечатление на Живков. Той никога не се е учудвал и не ме е питал как и защо едно съвсем младо момиче си позволява такива невъобразими за обикновените хора в НРБ разходи“, посочва Милушев.
В периода 1986-1989 г. той ръководи многохилядния колектив на УБО при Държавна сигурност.
И до днес 79-годишният Милушев помни в детайли ежедневието от годините, в които е бил първи бодигард на „народната власт“. От сутрин до вечер е имало непрестанен поток от посещения и обаждания на „упоритите и напористи правоимащи“ и „неправоимащи“ апаратчици, както казва той. До последния му работен ден на 14-ти ноември 1989 г. всички те жадували за все нови и нови придобивки.
Например „бойният другар“ на Живков от отряда „Чавдар“ и бивш военен аташе в Москва о.р. генерал-майор Борис Тошков. В навечерието на 10 ноември пенсионираният партизанин, който днес е на 97 години, поискал лично от Живков народната власт да му внесе без мито чисто нов Мерцедес дизел. Активният борец бил готов да си купи необходимите за целта долари и даже определил курса, по който да го направи – 65 стотинки за долар.
Георги Милушев си спомня за душевните терзания на диктатора след визита в Западна Германия, по време на която той е бил придружаван от внучката Евгения. При посещението им в заводите на „Фолксваген“ Живков се сдобива със скъп джип, а Евгения – със спортна кола.
Всъщност Живков първоначално се противопоставя на желанието на внучката си да получи лъскавия автомобил с мотива, че по протокол той не ѝ се полага. След многократни натяквания на „детето“ обаче Живков се съгласява да ѝ купи скъпата „играчка“, но срещу заплащане по нереалния валутен курс на БНБ за „правоимащи“.
„Отидох при Живков, а той отвори касата и извади парите за колата на Евгения без забележки“, свидетелства Милушев.
„Как можеш да живееш в „Люлин“?!, попитал Живков току-що назначения през октомври 1986 г. нов шеф на УБО Георги Милушев. „Несъмнено Живков беше силно изненадан, че човек, призван да пази и обслужва властта му, живее в обикновен тристаен апартамент в обикновен панелен квартал, а не в строго очертаните територии на властта“, спомня си Милушев.
Незабавно на генерала са предложени просторни жилища в „каретата на властта“ край Докторската градина в центъра на София. Там и в района на Бояна е кипял буквално денонощен труд по раздаване, преместване, преустройване, разширяване и дообзавеждане на домове, вили и резиденции на „хората от народа“, свидетелства Милушев в книгата си „По коридорите на властта“.
Милушев разказва, че една от най-странните и разточителни задачи е било поддържането на над 20 елитни резиденции и огромни ловни стопанства – като в тази цифра не влизат още по-голям брой резиденции и „къщи за гости“ на окръжните комитети на БКП и казионната БЗНС.
На фона на острата жилищна криза в градовете, към четирите доста скромни резиденции от времето на Царство България „народната власт“ добавя дълъг списък от абсолютно ненужни и рядко посещавани разкошни „прогимназии“ с огромни красиви паркове и водни площи. Постоянната охрана и персонал за поддържането им струват десетки милиони годишно. Повечето от тях са посещавани през отделни години по един-два пъти. Живков иска от шефа на УБО членовете на ЦК да бъдат известявани със специални писма, призоваващи ги да посещават резиденциите, защото „те са построени за вас“.
Не по-малко скъпи са охраната и поддържането на многобройните ловни резервати на властта, опасани със стотици километри огради. Само ловното стопанство „Мазалат“ в централна Стара планина има площ от над 400 квадратни километра. За дивеча и подслона на ловните дружинки на Живков и Пенчо Кубадински се грижат стотици охранители, лесовъди и гледачи.
„Ловните забавления продължаваха по всяко време, дори когато България вече се намираше в тежка икономическа, продоволствена и дългова криза. По време на т.нар. Възродителен процес страната изпадна в пълна международна изолация, но нищо не потискаше апетитите на властта да се забавлява“, спомня си Милушев.
Бившият шеф на УБО е убеден, че манталитетът на властимащите в България не се е променил много от епохата на диктатурата на БКП. „Имам още какво да кажа за онези времена, но си мисля, че заглавие от рода „По новите коридори на властта“ би звучало по-актуално“, заключава с горчив смях Георги Милушев.
