„Спокойно това е само полицейска проверка“
Това са последните думи в живота си, които чува по мобилния телефон един от босовете на групировката СИК Милчо Бонев-Бай Миле. Секунди преди това Бонев уплашен набира номера на голям полицейски началник, защото в заведението където се намира нахлуват въоръжени с автомати „Калашников“ и картечни пистолети маскирани мъже, които носят униформи с надписи „Полиция“.
Датата е 30 юли 2004 г следобед. Мястото на действието ресторант „Славия“ на ул. „Коломан“, на метри от едноименния стадион, собственост на СИК.
Бонев използва заведението като офис, където си прави срещите. В душния и горещ 30 юли той пристига там към обяд с брониран „Мерцедес“, принадлежал някога на охраната на Тодор Живков и още една кола. Пазят го седем охранители, двама остават пред заведението в улицата, а останалите петима се настаняват в сепаретата и на бара в ресторанта.
Бай Миле има две срещи-първата е с Николай Миланов-Митничаря. С него Бонев обсъжда как да си купи нов брониран „Мерцедес“ от Германия. След това се премества на съседна маса, където го чака пазарджиклията Методи Маринков. Като в сериал за мафията Маринков е дошъл да моли за закрила на брат си Георги Маринков-Лозенеца, пазарджишки кримигерой. Но не успява да го стори.
По същото време пред „Славия“ рязко спират две коли пълни с маскирани мъже, с автомати и черни униформи с надписи „Полиция“. Двама хващат на мушка охранителите отвън, останалите нахлуват в заведението и крещят“ Полиция!!, Лягай на земята“.
Затова Бонев звъни на висшия полицай и получава успокоителен отговор. Но вече е късно-„полицаите“ откриват стрелба, а техните „колеги“ отвън разстрелват от упор двамата охранители. Резултатът е шестима убити и двама тежко ранени, които оцеляват като по чудо. Следователите събират над 50 гилзи от автомат „Калашников“ и картечни пистолети. По Бай Миле за изстреляни 20 куршума, от които шест в главата.
Кой е високопоставения служител на МВР, на който звъни Бонев, никога няма да се разбере, защото веднага след кървавия разстрел мистериозно изчезва зеленото сако на Бай Миле, в което са мобилните му телефони.
По-късно от следствието изчезват и златните му бижута и часовник с диаманти за 20 000 лв.
За кървавата баня в ресторант „Славия“ полицията задържа четирима души-Анатоли Мънков-Плъха, Тихомир Дочев-Мравката, Илиян Георгиев и Георги Стефанов. Отпечатък на Мънков е открит по бутилка с бензин, намерена в изоставен „Нисан“ без номера, с който са се придвижвали убийците до ресторант „Славия“. Те трябвало да запалят колата, но нещо ги изплашило и се отказали.
След няколко оправдателни присъди и връщане на делото от ВКС на 24 февруари т.г. четиримата отново чуха „невинен“ от Софийския апелативен съд. Чака се думата на Върховния касационен съд.
Плъха и Мравката ли са убийците на Бай Миле ?
В разследващите зловещото престъпление от самото начало има съмнения за „сръбска връзка“ в разстрела. Но тя така и не остава доказана.
Повод дават приятелските отношения на Милчо Бонев със сръбски мафиоти и негови контакти с наркобоса Сретен Йосич-Йоца Амстердама.
Самият Йосич развива друга теза.
„Сръбската мафия уби Бай Миле, защото се намеси в канал за наркотици и поиска да измести от него хора на Милорад Улемег-Легия“, заявява пред следователи в Белград през февруари 2009 г Йосич, който е в затвора за убийството на хърватския журналист Иво Пуканич.
Според една от версиите обаче имено Йоца Амстердама лично е наредил разстрела на Бонев, защото той взел пари, но не успял да го освободи от ареста след задържането му през 2002 г в София.
През 2011 г дойде още едно потвърждение на тази версия. Българските прокурори получиха от колегите си от сръбската прокуратура документи и показания на защитения свидетел срещу Йосич Томислав Марянович пред специалния съд в Белград. Според него кумът на Йоцич – 58-годишният Слободан Джурович – Кардинал, е поръчал убийството на Бай Миле с цел да поеме контрола над наркотрафика и търговията с оръжие. Българските власти обаче игнорираха тези показания.
След години по време на процеса срещу бандата за поръчкови убийства „Килърите“ на Петър Стоянов-Сумиста, сръбската връзка около смъртта на Бай Миле изплува отново. Тогава Калоян Йорданов, бивш охранител на Бонев дава показания срещу един от подсъдимите Янко Попов-Туцо, като заявява, че е бил с него в Белград, когато с Йосич са обсъждали убийствата на Бай Миле и Бойко Борисов. Йосич е личен приятел с Туцо, даже му гостува в дома му в Самоков няколко години. Янко Попов пък е съдружник в управлението на няколко хотела на Боровец със вдовицата на Бай Миле Силвия Панагонова.
Всичко това обаче остава недоказано.
Разследващите имат данни, че Плъха, Мравката и сие са само помагачи на сърбо-хърватската бригада, ръководена от Робърт Матанич, която изпълнява мокри поръчки срещу заплащане. Още повече, че разстрелът в ресторант „Славия“ напомня по хладнокръвие и жестокост друго кърваво убийство, станало 25 дни по-рано в заведението „Арт Декор“ на Симеоновско шосе в столицата. На 5 юли 2004 г двама убийци, преоблечени като попове, разстреляха хасковският кримигерой Димитър Христов-Митко Малкия и двама от охранителите му. Други двама гардове бяха тежко ранени. Затова убийство полицията издирваше Робърт Матанич и групата му, но безуспешно. Екзекуцията е извършена с пистолети „Смит енд Уесън“ и „Глог“.
Убийството на Бай Миле вероятно никога няма да бъде разкрито, както и останалите кървави престъпления на прехода. Според легнадата той е оставил в сръбска банка, по – точно в неин сейф два големи сака, пълни с банкноти от евро. Сумата е била в размер на 3 милиона в новата валута на обединена Европа. Трезорът се намира в Белград. Тези пари може би никога няма да бъдат открити, както и убийците на Бай Миле.
Стефан Ташев, Nbox
