Турция гласува за отпадане на парламентарната система и разширяване на изпълнителните правомощия на президента Реджеп Тайип Ердоган, като изложи на риск и без това крехката демокрация, допълнително поляризира страната и рискува влошаване на отношенията с Европейския съюз.
Референдумът в неделя, 16 април, сам по себе си беше опетнен от скандал заради твърдения за нарушения на вота и технически нередности, от рода на шестминутно блокиране на компютърните системи на избирателната комисия по време на оповестяването на резултатите.
Победата с минимална преднина – с 51% за срещу 49% против – на управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) насочи вниманието върху дейността на мисията от международни наблюдатели.
ОССЕ, международна европейска институция, ангажирала се с наблюдението на вота, обяви в 14-страничен предварителен доклад, публикуван ден след референдума, че е имало няколко фундаментални недостатъци в начина, по който той е бил проведен.
Докладът даде допълнителни аргументи на опозиционните партии да се опитат да оспорят резултатите от гласуването.
Съветът на Европа в Страсбург, друг международен орган в Европа, който работи паралелно с ОССЕ, също изрази съмнения във валидността на резултата.
“Като цяло референдумът не отговори на очакванията на Съвета на Европа,” коментира пред репортери в Анкара Чезар Флорин Преда, председател на мисията за мониторинг на Съвета на Европа.
“Правната рамка беше неадекватна за провеждането на наистина демократичен процес,” допълни той.
Бюлетините без печат
Възраженията срещу референдума се концентрират върху решение в последния момент на турската централна избирателна комисия да промени критерия за валидност на бюлетините, като обяви бюлетините без контролен печат за валидни.
Промяната провали една от важните предпазни мерки срещу фалшификации и противоречеше на турските закони, коментират международни наблюдатели.
Критиката предизвика незабавен гневен отговор от Ердоган, който отправи обръщение към празнуващите поддръжници на AKP в Анкара.
“Първо, знайте си мястото,” каза той за екипа на ОССЕ. “Не искаме да виждаме, чуваме или научаваме каквото и да е за политизираните доклади, които те подготвят; просто ще се придържаме към нашия път.”
В късните часове на неделя стотици лоялни поддръжници на AKP отхвърляха обвиненията в изборни измами на масов митинг пред двореца “Хубер”, резиденцията на президента в Истанбул.
Митингът празнуваше победа, която според мнозина ще предизвика допълнително разделение в турското общество – между тези, които безусловно подкрепят Ердоган, и тези, които го приемат за заплаха за демокрацията.
Поддръжниците на президента ликуваха под дъжда, докато лидерът им излезе на балкона, облечен в обичайното си спортно сако на сини карета, за да изнесе победната си реч.
Речите от балкона са се превърнали в нова традиция, след като Ердоган поведе партията си към успех в пет последователни избирателни кампании и два референдума от 2002 г. насам.
“Беше взето историческо решение в 200-годишния дебат за системата на управление,” каза Ердоган. “Ще реализираме най-важната трансформация на управлението в историята ни.”
В речта си пред празнуващата тълпа, той отхвърли твърденията за измами и нередности и продължи провокативната си реторика от кампанията, в която определяше критиците си и в Турция, и в ЕС като врагове на прогреса.
23-годишният студент по география Емре Килич коментира с поглед, изпълнен с възхищение от Ердоган: “Това е шамар в лицето на Европейския съюз”.
Път напред
“От ЕС не спираха да критикуват едноличното управление, но според мен това е най-добрият начин. То помага нещата да работят ефективно,” коментира Килич.
Някои от основните промени в конституцията ще влязат в сила през ноември 2019 г., когато турският парламент ще изгуби много от изпълнителните си правомощия и институцията на министър-председателя ще бъде ликвидирана.
Това означава, че ако Ердоган спечели два пъти следващите 5-годишни избори, той ще има безпрецедентна власт в страната с 80-милионно население до 2029 г.
Според новата система, която критиците сравняват със султанат, президентът може да управлява с декрети, да лъде част от политическа партия, да контролира бюджета и да назначава 12 от 15-те съдии в Конституционния съд.
Победата с разлика около 1 процент вероятно ще доведе до предсрочни избори, в които Ердоган ще се опита да увеличи политическата си подкрепа, за да промени трайно Турция според ислямистката идеология на AKP.
Сонер Кагаптай, директор на програмата за изследвания на Турция във Вашингтонския институт и автор на книга за Ердоган, озаглавена “Новият султан”, коментира: “Размахът му е ограничен от малкото мнозинство, обвиненията в изборни измами и манипулации, така че съм сигурен, че той ще прибегне към предсрочни избори”.
“Това е очевидният му план да върви напред”, казва той.
Основните турски градове – Анкара, Истанбул и Измир – гласуваха с “Не” на референдума за промените в конституцията.
Източните провинции, където Ердоган е хвърлил в затвора десетки симпатизиращи на кюрдското малцинство кметове и политици в мащабна чистка след провалилия се опит за преврат миналия юли, също не подкрепиха промените.
Но пък поддръжниците на AKP в анадолска Турция, откъдето произхожда Ердоган, не виждат нищо лошо в неговите действия.
Според тях старият модел на две власти, на баланс между парламентарно и президентско управление е спъвал Турция по пътя й към превръщане в регионална политическа и икономическа сила.
Те също така твърдят, че страната има нужда от силен лидер във време на многобройни предизвикателства, като войната в Сирия по южната й граница, терористични атаки от джихадистката група “Ислямска държава” и кюрдски сепаратисти, както и нестабилна икономическа обстановка.
Огледален образ
Междувременно гласовете на турците в чужбина демонстрираха огледален образ на турската нация.
С рекордно висока активност, мнозинството от религиозно консервативните представители на работническата класа от турски произход в Германия, Франция и Холандия гласуваха в подкрепа на Ердоган.
По-космополитната турска диаспора от средната класа в Канада и САЩ в основната си част отхвърли предложените промени в конституцията.
Критиците на Ердоган смятат, че еднолично управление без институционално разделение на властите ще изолира Турция на международната политическа сцена и ще подкопае върховенството на закона.
Кати Пири, холандски левоцентристки евродепутат, която е докладчик по турските въпроси в Европейския парламент, коментира: “Ясно е, че страната няма как да се присъедини към ЕС с конституция, която не уважава разделението на властите и няма системи на контрол и баланс. Ако пакетът от промени бъде реализиран без промени, това ще доведе до официално прекратяване на преговорите за присъединяване към ЕС.”.
В победната си реч в неделя Ердоган заяви, че може също така да възстанови смъртното наказание, с което недвусмислено показа, че опасната низходяща спирала на влошаване на отношенията с ЕС ще продължи и занапред.
Антизападна реторика
“Ще чуваме още антизападна реторика, търсене на измислени чуждестранни врагове и силна антикюрдска политика в Сирия, която да засилва националистическа подкрепа за AKP,” коментира Кагаптай от Вашингтонския институт. Според него Ердоган ще се стреми към квалифицирано мнозинство в парламента на евентуалните предсрочни избори.
Синан Юлген, бивш турски дипломат, който сега е гостуващ изследовател в мозъчния тръст “Carnegie Europe” в Брюксел, казва, че дори и да няма избори, Ердоган ще се ориентира към нова ера в отношенията с ЕС.
“Приказките за връщане на смъртното наказание са предимно примамка за националистическите гласоподаватели, но Ердоган повтори и приоритизира в речта си след референдума намерението си да промени връзките с ЕС,” казва Юлген.
Според него това демонстрира, че Ердоган смята да изостави политическото асоцииране с ЕС в полза на чисто икономически връзки, което “несъмнено ще навреди на задълбочаването на отношенията.”
‘Вратата никога не се затваря напълно’
В съвместно изявление висши представители на ЕС, сред които беше и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнгер, призоваха “турските власти да търсят най-широкия възможен национален консенсус” в реализацията на промените в конституцията.
Те отказаха да коментират твърденията за измами и манипулации на вота, докато ОССЕ не публикува окончателния си доклад.
Външните министри на страните-членки, които предстои да се срещнат в Брюксел на в края на април, може и да говорят по-открито, но надали ще горят категорично мостовете на отношенията с Турция, казва Пири.
“Днешният резултат показва, че има милиони турски граждани, които споделят същите европейски ценности, и които гласуваха за различно бъдеще на страната си,” обяви Пири в писмено изявление в късните часове на неделя, като визираше 49-те процента от турците, гласували с “Не” на референдума.
“ЕС никога не бива да затваря вратата си пред тях”, допълни тя.
