Може би никога досега местните избори не са били от толкова голямо значение за стабилността на национално равнище. Трудно конституираната сглобка беше поставена на електорален тест на 29 октомври и 5 ноември. Кабинетът “Денков – Габриел” вече премина през няколко теста, които де факто започнаха още преди гласуването, в парламента, на настоящата изпълнителна власт. Тестовете ще продължат и занапред, но нито един от тях не би могъл да има стойността и значението на изборите. А когато те са местни, представляват оценка за формациите както на локално, така и на национално ниво, особено що се отнася до големите градове като Варна и Пловдив, и най-вече София.
Цялостната картина беше очертана на първия тур. При местните избори именно първият тур е този, на които се разпределя властта в общините. Тогава стават ясни съставите на общинските съвети и съответно възможните местни коалиции, които могат да поемат местното управление. Вторият тур има основно символна стойност. На него участват само личности, няма листи и няма конституиране на колективни органи на властта. Изборите обаче много по-лесно се разказват през личности, отколкото през листи и общински съвети. Ето защо макар и да спечелиха изборите в София още на 29.10, ПП/ДБ/СС не биха изглеждали като истински победители, ако на 05.11 Васил Терзиев беше загубил балотажа. Важно е тук да се отбележи, че втори в София са ГЕРБ, а не Ваня Григорова, която е избрана за общински съветник от БСП. Какъвто и вот да е постигнала като кандидат-кмет, това няма да увеличи тежестта на нейния мандат. Тя ще е такава, каквато е тежестта на мандата на всеки съветник в СОС.
Ако лицето Григорова желае да се реализира като политик над равнището на СОС, тя трябва да търси бърза възможност за такъв тип реализация, защото в противен случай ще “затъне” в масовостта на общинския съвет и ще се превърне в типичен съветник от БСП. Има такива сред левите с два, три или повече мандата. Първата подобна възможност за Григорова биха били европейските избори идната година. Тя има опит от явяването на такива, а след няколко месеца инерцията, която се оформи около нея, все още няма да е забравена.
Кабинетът “Денков – Габриел” определено издържа електоралния тест. В София, Пловдив, Варна и други градове, които са представителни за националното равнище, резултатите са балансирани, особено що се отнася до общинските съвети. На места предимството е за ПП/ДБ, на други (вероятно на повече) за ГЕРБ, но погледнато в цялост балансът се вижда ясно. Най-вероятно ГЕРБ превъзхожда електорално ПП/ДБ, но това може да се види във всички социологически сондажи на национално ниво, а и още при съставянето на правителството ГЕРБ беше първа политическа сила. Резултатите от 29.10 и 05.11 потвърждават картината в досегашния й вид и категорично показват, че липсва дори намек за някакъв нов тип кабинет, различен от сегашния.
Около тези избори обаче възникнаха и някои други въпроси, които най-вероятно ще се превърнат в основни за кабинета още сега, веднага след вота. Решението на ЦИК за премахване на машините при първия тур и поисканата оставка на председателя на ДАНС от премиера Николай Денков, ще бъдат определящи за следващите стъпки на правителството. Това ще проличи още по-ясно ако наистина, в следващите дни, бъде внесен вот на недоверие срещу изпълнителната власт по темата сигурност и отбрана.
Борисов говореше доста нервно в дните между двата тура и в нощта след втория. Опита се да разкаже себе си и ГЕРБ като евроатлантици и да пакетира ПП/ДБ с “Възраждане” и БСП, заявявайки, че най-вече формацията на Петков и Василев се заиграва по места с проруски формирования. Ако обаче бъде внесен вот, то тогава вече Борисов и ГЕРБ ще трябва да се определят не чрез думи, а с гласуване в парламента. Борисов заяви, че възнамерява да запознае партньорите в Европа със заигравките на ПП/ДБ. Но и в Европа, и в България делата (т.е. гласуването в парламента) имат повече стойност от думите. И още нещо – разкриването на разминаване между думи и дела (ако има такова) създава условия за поява и задълбочаване на проблеми, свързани с политическото доверие.
Ако Борисов има някакви намерения по отношение на кабинета, то те най-вероятно са свързани с евентуални персонални промени в част от министерствата на ниво министър и зам.-министри. Моментът за това е подходящ. Ако се изчака до ротацията през март, моментът несъмнено ще бъде изпуснат. Сега в рамките на разглеждането на бюджет 2024 спокойно може да се заяви към кого доверието остава и към кого е загубено. В средите на ПП/ДБ също има нагласи за министерски промени (напр. министъра на електронното управление), така че подобни намерения вероятно ще могат да бъдат договорени между партньорите в сглобката. Така Борисов ще има какво да даде на членовете и симпатизантите на ГЕРБ, които се отнасят с антипатия или дори с омраза към ПП/ДБ.
Паралелно с това е възможно в новия бюджет от ГЕРБ да поискат залагането на повече средства за дейности, които директно или индиректно касаят местните власти. По време на продължителното управление на ГЕРБ беше култивирана местна власт, която възприема финансирането от държавата като нещо задължително и безусловно. При всяко затруднение някои кметове се обръщаха за съдействие от държавата, без дори и да се опитат да обмислят други варианти.
Това ще го има и след тези местни избори и за Борисов ще бъде удобно да представя себе си като човека, дал шанс на кметовете да имат достъп до повече държавно финансиране. Това, разбира се, би се харесало на всички кметове и съветници, независимо от тяхната партийна и политическа принадлежност. Така лидерът на ГЕРБ може да си осигури симпатии сред кметове от всички цветове, точно това, което правеше и постигаше като министър-председател.
Другият вариант пред Борисов е далеч по-нелогичен и това го прави по-малко вероятен, ако изхождаме от гледна точка на обективните обстоятелства. Борисов може да разглоби сглобката, но това би означавало да тръгне срещу политическия процес. Подобно решение би било изключително рисково особено в средносрочен и дългосрочен план. След едни хипотетични предсрочни парламентарни избори в началото на следващата година безизходицата ще е гарантирана. Дори сегашната сглобка няма да е възможна, защото, веднъж разглобена, нейно ново сглобяване няма да има как да бъде обяснено. И ако в месеците преди април беше ясно какво трябва да се случи, а основният въпрос беше – как, то при разпад на управлението сега връщането би било далеч по-назад. Няма да е ясно какъв би бил изходът и до въпроси като какво, как и др. под. въобще няма да е ясно кога ще е възможно да стигнем.
В момента България е ориентирана към подобряване на текстовете на Конституцията, реформа на службите за сигурност, активна позиция в международните отношения и евентуално членство в Шенген и еврозоната, макар и тези две теми поне засега да остават висящи. Нови предсрочни парламентарни избори и нови служебни правителства биха ни върнали към теми от съвсем друг характер. Рисковете пред парламентарния характер на държавата, липсата на бюджет и едноличните решения в управлението ще ни застигнат отново с пълна сила. Стремежите на ГЕРБ, които те заявяват, за прекратяване на дерогацията за “Лукойл”, например, със сигурност няма да се случат при нова политическа нестабилност и поредица от служебни правителства.
При настоящата ситуация на напрежение между ГЕРБ и ПП/ДБ ще нараства ролята на ДПС и в частност на Д. Пеевски. Напрежението предполага необходимост от медиация, а те вече се ситуираха в тази роля в рамките на сглобката. Между двата тура Пеевски даде сигнал към партньорите като ги призова към конструктивно поведение. Най-вероятно ДПС ще продължи да излъчва тези сигнали и в следващите дни и седмици. Карадайъ и Пеевски ще се стремят към осигуряване на спокойствие и баланс в управлението. ДПС е опитна формация, тя е способна да открива роли и да ги изпълнява сполучливо. Това прави от април насам и по всичко личи, че ще продължава да го прави.
