Тридесет хиляди души – толкова бяха необходими, за да започнат планове за ново разделение на районите в страната. Към края на 2016 г. толкова хора не достигат на Северозападна България, за да се квалифицира като самостоятелен планов регион в рамката на Европейския съюз. Непрекъснато спадащото население означава, че регионът е слязъл под необходимите 800 хил. души. Съседният – Северен Централен, все още се държи с малко над 805 хил. души, но това вероятно няма да е задълго.
Това е формалната причина Министерството на регионално развитие и благоустройство (МРРБ) да започне процес по чертане на нови региони. Те трябва да важат от 2020 г. за следващия програмен период. Истинската причина е, че сегашното разделение на страната на шест региона не отразява нито настоящото състояние, нито икономическия потенциал, нито помага за каквато и да е регионална политика.
Макар разделението на тези райони (известни в ЕС като NUTS2) да е чисто техническо, от тях всъщност зависи колко и какви европейски средства ще получи всеки град в тези райони, както и нивото на съфинансиране, което ще трябва да се осигури.
В момента започват дебати из цялата страна за новия начин, по който да се прекроят границите на регионите. Резултатът трябва да стане ясен преди края на този период и да бъде гласуван в парламента.
Към момента предложенията са три, изготвени от междуведомствена група начело с МРРБ. Вариантите разделят страната на шест, пет и четири района, а решение трябва да се вземе до края на годината. Фаворитът на министерството е номер две – вариант, в който влизат Дунавски, Черноморски, Тракийско-Родопски и Югозападен район (виж графиката).
Големият въпрос обаче ще бъде не съдбата на Северозапада, а мястото на София. В третия вариант столицата най-накрая е отделена като самостоятелен район. Очаквано, кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова е против този вариант, но всички останали региони би трябвало да го гледат с интерес, съзирайки възможност за повече европейски средства.
Алтернативен вариант – София и Северозападът заедно
Притеснението на експертите от ИПИ е, че в първите два варианта, при които София остава част от Югозападния район, регионът влиза в категория “в преход”. Това е така, защото БВП на глава от населението преминава горната граница за слабо развитите от 75%. А оттам се свива и достъпът до финансиране за всички. Затова предложението на института е да се използва фаворитът – вариант 2, но Югозападният район да се разшири до Западен, в който влизат и областите Видин, Враца и Монтана. Така столицата ще бъде заедно с най-слабите градове в група и ще продължи да получава средства като “слабо развита”.
Според Десислава Николова така ще се даде тласък на Северозапада и по-бързо ще тръгнат и проекти, които в момента се готвят, за свързване на Видин и Монтана със столицата например. “Това е шанс за по-слабо развитите региони – като част от един по-голям район на планиране да се закачат на “бърз влак”, да се мисли за по-мащабна инфраструктурна свързаност”, допълва тя. Според нея подобна политика ще работи срещу обезлюдяването, защото пътищата биха осигурили и възможност за развитие на ежедневната трудова миграция, което пък забавя спада на населението.
