В забързаното ежедневие на урбанизирания модерен свят човекът все по-често има нужда от „малки бягства” в идилията на малките населени места, където още се пазят традициите и битът, хармонията във връзката между човека и природата. България, макар и малка по територия, предлага изобилие от точно такива прекрасни кътчета, докоснати сякаш от самия Бог и затова е отлична дестинация за развитието на селски туризъм. Понеже това понятие напоследък стана модерно, а и много „разтегливо”, реших да направя малко проучване сред приятели и познати за местата, в които релаксират от натовареното си ежедневие.
От Рила планина това са Разложките села. За настаняване се предлагат както семейни хотели, така и селски къщи. Туристите ще бъдат посрещнати с местни ястия като: шупла, полайник, бански старец, ялова баница, нафпавок, капама и др., а за да се потопят в атмосферата напълно –домакините ще ги облекат с носии, характерни за този край. В Добърско най-притегателна точка е културният паметник – църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Тя е построена наполовина в земята, за да не привлича вниманието на османлиите, без купол, без кръст, но вътре е богато изографисана. Бачево пък е добър избор за любителите на ездата – тук са възможни разходки из природните местности на кон или магаре, уроци по стрелба с лъкове, планинско колоездене и катерене.
В Южен Пирин ще ви очарова с. Делчево, където през февруари се провежда фестивал на виното и любовта. В програмата му може да се види пресъздаване на „Делчевска сватба”. Тук се провежда и ежегоден международен фестивал на древните тайнства „Еньовден” (22-25.06). За приятния ви престой селото предлага настаняване в къщи с автентична възрожденска атмосфера.
Ненадминато обаче е гостоприемството на Родопския край. Смятан за един от най-бедните в миналото, той е запазил своята архаичност, но и загадъчност. Никъде другаде не можете да хапнете истински пататник, клин и трахана. Малките селца тук са естествен декор за снимките на множество филми. В Ковачевица – Българския Холивуд, са снимани напр. емблематичните ленти: „Мъжки времена”, „Опашката на дявола”, „Мера според мера” и др. От с. Лещен се разкрива прекрасна гледка към Пирин, а Момчиловци предлага център, подходящ за зимни спортове, както и за по-модерните като трекинг и пейнтбол. Гудевица все по-често се радва на посещения на младежи, които се заемат със земеделие, животновъдство, ремонти на старите къщи. Отглеждат се мурсалски чай, ехинацея, арника, зеленчуци и др.Според изследване на НАСА землището на с. Равногор е най-екологично чистият район на Балканите.
Родопа планина сякаш е избрана за светилище на тракийската култура в древността. Според легендата с. Гела е родното място на Орфей. Там неслучайно се провежда национално надсвирване с гайди, а Триград е домакин на т. нар. Орфически мистерии (07.08) – древни тракийски ритуали, съчетани с кукерски танци и родопски народни песни.
Друг е чарът на селцата в Странджа планина. Те не са толкова известни като родопските и привличат именно с това, че са още по-усамотени. Девствена природа, чист въздух, тесни улички и сякаш зад ъгъла на всяка къща ще се появят моми и момци със странджански носии, за да те поканят да им гостуваш. Автентичен фолклор и екзотика ще ви посрещнат в с. Бръшлян с редките диви орхидеи и възможността да опитате да тъчете на стан. Граматиково привлича с фолклорния събор-надпяване „Странджа пее” и уникалната си „Горска сбирка” (експозиция на биологичното разнообразие в района). А най-голямата мистерия на Странджа ще откриете в село Българи – единственото запазено нестинарско селище в България. Само в него се спазва точно автентичният нестинарски ритуал, представляващ танц с голи крака под звуците на тъпан върху жарава. Танцът не може да бъде изпълнен от кого да е, само просветените могат да го изпълнят и да „общуват с Бог”.
Стара планина не е толкова мистична, но възможностите за „бягство” от градския живот в нея са много и разнообразни. Районът предлага възможности за риболов, пикник сред красива природа, къмпинг, планинско колоездене. Добро начало е село Ямна (Етрополски балкан). Туристите биха могли да видят как се мели брашното за домашния хляб в 160-годишна воденица и как на тепавица се перат черги и губери. Тетевенска Рибарица очарова с красивите си местности (Слончето, Мерудиеви зъби, резерват Царичина и др.), а в Троянския балкан туристите със сигурност биха се впечатлили от етнографския комплекс в с. Орешак, където ежегодно се провежда Национално изложение и базар на художествените занаяти и изкуствата. Само километър след това е Троянският манастир, в който се намира чудотворната икона Св. Богородица Троеручица. На изток, в посока Габрово, се намира архитектурният резерват – Боженци, където впечатляват къщите-музеи: „Баба Райна” и „Дончо Попа”. Има възможност за фотография в автентична носия от селото, а който иска, би могъл да опита от местното бяло сладко.
Най-романтичното и магично местенце в Стара планина за мен обаче е с. Жеравна – най-големият архитектурен резерват в България, където се намира родната къща на Йордан Йовков – авторът „Старопланински легенди”. Тук можете да заспите спокойно, заслушвайки се в някоя от тях…
