Конкурсът “Новите успели” на фондация LocalFood.bg връчи своите първи годишни награди на седем микропредприятия, започнали дейността си през 2016 г. Подборът е между малки фермери, производители и търговци на занаятчийски храни и напитки, като инициативата се финансира от фондация “Америка за България”. Тук представяме историите на победилите в конкурса.
В Пловдив от Еквадор
Идеята за натурални веган шоколади с марката Casa Kakau е на Иван и Ивалина Илчеви от Пловдив. В основата на производството са какаовите зърна, които семейството внася директно от малки ферми в Еквадор.
“Произвеждаме чисти, висококачествени веган продукти, без подобрители, консерванти, стабилизатори, овкусители, палмови или други хидрогенирани масла. Работим по метода Bean to bar – от какаовите зърна до блокчето шоколад. И шоколадите, и чайовете са по оригинална семейна рецепта”, обяснява Ивалина Илчева.
Идеята за бизнеса идва през есента на 2015 г., когато семейството решило да приготви домашен шоколад от какаови зърна за сина си. Детето е със силна хранителна алергия, затова шоколадът трябвало да бъде без мляко и други животински продукти, без лецитин и глутен.
Минават месеци в експерименти в домашната кухня, след което изпитаната рецепта става основа на бизнеса. Какаовите зърна се пекат на място във фирмата и се мелят в каменна мелница, а полученият шоколад отлежава и се разливa на ръка във форми.
Трудности
Иван и Ивалина Илчеви: “Трудностите идват от малкия пазар. Хората дори да знаят какви са ползите от неиндустриален, занаятчийски висококачествен шоколад, не могат да си го позволят заради цената. Но въпреки това нашата цел не е ниският ценови клас”, казват.
Контактите на семейството с Еквадор са резултат от предишен професионален опит. Иван Илчев, който е на 33 години, е завършил международен бизнес и мениджмънт в Утрехт – Холандия, МВА в “Сити юнивърсити”, Сиатъл (съвместна програма в университета в Правец), плюс още една магистратура по международен бизнес в Софийския университет.
След завръщането си в България поставя началото на отдела за маркетинг и реклама на един от най-големите производители на велосипеди в страната – “Макском” – Пловдив. Ивалина Илчева е политолог и маркетолог от Пловдивския университет и също е завършила МВА в “Сити юнивърсити”, както и магистратура по маркетинг в СУ.
Фирмата е регистрирана през май миналата година. За старта и развитието на бизнеса помага бащата на Иван Илчев, който е старши научен сътрудник от Университета по хранителни технологии в Пловдив. Инвестицията е около 100 хил. лева – от собствени средства и кредит. Първите продукти Casa Kakau се появяват на пазара през януари т.г., а днес марката предлага седем вида шоколад, шоколад за пиене, три вида чай на основата на какаови зърна, както и пакетирани сурови какаови зърна от Еквадор.
Илюстрация
Смаляване
“Капацитетът ни е около 200 шоколада на ден. Започнахме с няколко обекта, с които ни свързаха общи познати. Участието ни на фермерския пазар в Пловдив ни помогна да открием нови клиенти и търговски партньори. Днес присъстваме в над 60 обекта в страната”, разказва Иван Илчев. От месец май компанията има договор и с национален дистрибутор. Цената на шоколадите е от 5.70 до 6.50 лв. в опаковка от 80-90 грама.
Общите приходи растат всеки месец и от януари до април са около 35 хил. лева, изчислява семейството. Заетите са четирима заедно със собствениците. “Целта ни е да изместим потребителския фокус от цената на продукта към ползата за здравето. Искаме да научим хората, че шоколадът е полезен, когато е истински”, обобщава Ивалина Илчева.
За сладкожелатели
Седморката на здравословното хранене
“Промяната на нагласи, на навици, на начина на хранене и на живот. Това е мисията на моя бизнес”, твърди Албена Сергисова-Захаринова. В своето сладкарско ателие в Монтана тя изработва сурови бонбони, сурови десерти, сурови торти, печени кейкове, енергийни барчета, суров ръчен веган шоколад без захар и още много “предложения за сладкожелатели” с марката Veggiebox – Handmade Healthy Food.
Трудности
Албена Сергисова-Захаринова: “Проблемът е, че разчитам много на себе си, все още нямам доверен човек, не мога да си позволя да оставя ателието и да отида на почивка например. Надявах се да намеря млади хора, които да обуча и вдъхновя, но засега това не се случва.”
Компанията е регистрирана през октомври миналата година, но експериментите в кухнята започнали далеч преди това. Албена Сергисова е на 30 години, машинен инженер и докторант от Техническия университет в София, а съпругът й – Мартин Захаринов – е компютърен специалист. Напускат столицата и се преместват в Монтана в търсене на натурална храна и близост до природата. След четене, импровизации и дегустации Албена Сергисова превръща сладкарството от хоби в бизнес.
“Продуктите са без глутен, без мляко и яйца, без рафинирана захар и рафинирано брашно, без оцветители, консерванти и с ниска степен на обработка. Не правим компромиси, използваме натурални продукти от местни доставчици, като 80% от суровините са биосертифицирани. Не се притесняваме от цената на крайния ни продукт, винаги можем да я защитим с детайлно описание на всяка съставка, на всяка стотна от секундата, отделена за създаването на перфектния продукт”, обяснява Албена Сергисова.
Първоначалната инвестиция е 10 000 лв. – за ремонт, наем, сладкарска техника. Шест месеца след регистрацията фирмата вече има собствен магазин в Монтана и скоро ще открие втори. Veggiebox се продават и онлайн, както и чрез социалните мрежи. Ателието приема поръчки, работи за сватбена агенция в столицата, а отскоро и с национален дистрибутор. Заетите са трима заедно със собственичката, предстои назначаването на още двама, насочени от бюрото по труда. Оборотът за тези 6 месеца е около 30 000 лв.
“Работя с огромно удоволствие 24 часа седем дни в седмицата. Не се притеснявам от броя на клиентите или оборота, за мен това не е бизнесът на живота ми, не гледам на него като на касичка с пари. Ще работя, докато ми доставя удоволствие и виждам смисъл в това да бъда посланик на нова култура и знание за хората, да разбивам клишетата и да доказвам, че здравословната храна е и вкусна”, казва Албена Сергисова.
Kостинбродският нов хляб
Седморката на здравословното хранене
Мирослав Рангелов е на 24 години. Завършил е Софийската гимназия по хлебни и сладкарски технологии. Още след първия учебен срок през 2007 г. започва работа в кварталната фурна в своя град – Костинброд. “Оттогава досега не съм губил връзка с тестото или занаята”, казва той. Чиракува в различни пекарни, дава нощни дежурства и ходи на училище. В гимназията кандидатства по програма “Леонардо да Винчи” и заминава за 14-дневен стаж във Валенсия, Испания.
Трудности
Мирослав Рангелов: “В Костинброд нямаме директна конкуренция, защото това, което ние произвеждаме, не се прави от други хлебари. Много бих искал да обуча втори човек, но засега не мога да си го позволя, защото пазарът е малък. В момента, в който мога да продам повече от 300 хляба на ден, ще назнача още един човек.”
“Там срещнах добри майстори, с които станахме и приятели, и след години направих още две обучения под тяхно ръководство”, разказва Мирослав Рангелов. След четири години работа в бранша решава да отвори собствена фурна в Костинброд. Така се ражда “Хлебопродавница Рангелов”, която е регистрирана през юни миналата година.
Подготовката на помещението и изготвянето на нужната документация отнела три месеца. “Проектът е финансиран от семейството ми. Инвестицията е около 20 000 лева, като близо 16 000 лв. са вложени за оборудване (пещ – направена e по поръчка за помещението, хладилна камера, тестомесачна машина) и автомобил за разнос”, уточнява Мирослав Иванов.
Мирослав Рангелов и приятелката му Десислава Христова работят пред очите на клиентите – на около 70 сантиметра от щанда за продажби.
Започват с “топъл-пресен-ароматен хляб”, който става тотален хит в Костинброд. “Няколко месеца нямахме спокойни нощи. Хората желаеха още и още, ние даже не успявахме да задоволим търсенето. Впоследствие обаче изгубихме доста от клиентите си, защото “топъл-пресен-ароматен хляб” започна да се отразява върху килограмите им.
След което част от тях приложиха най-радикалните решения, като спряха да купуват”, разказва Мирослав Рангелов. По думите му през зимата се наложило “да стъпват леко и плахо”, защото ги крепели едва 10-15% от редовните клиенти. “В момента се радваме на около 100 редовни клиенти, за които знаем даже какво ще вечерят”, казва Рангелов.
В “Хлебопродавница”-та се пекат 4 вида занаятчийски хляб, един вид козунак и няколко вида закуски. “Изработваме между 90 и 120 хляба на ден за нашата пекарна и за два магазина в града. Редовните клиенти не ни критикуват, което е нож с две остриета, а ни подкрепят безусловно”, споделя Мирослав Рангелов.
“При дневен оборот от около 120-160 лева “Хлебопродавницата” може да оцелее”, категоричен е Мирослав Рангелов. Плановете му включват разширение на асортимента и изграждане на база “майка” за разпространение на заготовки (тесто на температурата 4-7 градуса Целзий) за подпомагане на малки квартални пекарни.
Пазарджишко пиво
Седморката на здравословното хранене
Трудности
Стойчо Пампов: “Не сме имали никакви спънки от администрацията. Стремим се да се разширяваме, но не за сметка на качеството. Все още сме твърде малки и не пречим на никого.”
“У дома сме изпили доста домашно приготвена бира, затова нямаме проблем с рецептите”, казва Габриела Стайкова, която, заедно с приятеля си Стойчо Пампов, управлява “Пивоварна Ромбус” в Пазарджик. Семейство Пампови са занимава с производството на крафт (занаятчийска) бира от 2012 г., а бащата – Темелко Пампов – е сред основателите на Асоциацията на домашните пивовари в България.
Стойчо Пампов е на 26 години и е едноличен собственик на фирмата. Завършил е мениджмънт в Лондон, както и дистанционен курс за пивовар към Siebel Institute в Чикаго, основан през 1868 г. Габриела Стайкова, също на 26, е завършила “Рекламен мениджмънт и визуален брандинг” в Нов български университет.
“Ромбус” работи от октомври миналата година.
Името на пивоварната идва от най-старото известно име на река Марица. Освен това на английски то означава ромб, който пък във фолклора е сред символите, свързани със семейството и сродството, обясняват предприемачите. Инвестицията е около 100 хил. лв. от средства на фамилията.
Пивоварната работи в нова сграда, за която фамилията имала други планове преди година, но те били осуетени заради настъпилата строителна криза. Освен в Агенцията по храните фирмата е регистрирана и като данъчен склад, тъй като пивото е акцизна стока. Месечният капацитет на производство е 12 тона, но засега са запълнени 80% от него. “Ромбус” предлага около 20 вида крафт бира, сред които и някои експериментални – с хималайска сол и кориандър например. Бирата се продава на място, както и в 30 специализирани магазина, в някои ресторанти и в столичния “АБО маркет”.
“Средномесечният оборот е около 10 хил. лева, продажбите растат със 7-8% всеки месец”, уточнява Стойчо Пампов. През тази година фамилията планира минимално разширение на ферментационните съдове и на съдовете за отлежаване на бирата. Стремежът е в средата на лятото пивоварните мощности да бъдат натоварени изцяло.
До края на юни ще заработи пъб към пивоварната, а най-рано догодина ще има и хотелска част.
Обединените фермери
Седморката на здравословното хранене
Фотограф: Асоциация за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня
Трудности
Радостина Донева: “Според изискванията вземането на кръвни проби от живи животни за изследване на класическа и африканска чума трябва да се прави най-много седем дни преди клането. Но тук не става въпрос за класическа животновъдна ферма. Това са полудиви 100-килограмови животни, които реагират, меко казано, неспокойно, затова вземането на проби си е приключение. От две години молим агенцията да си смени методиката за вземане на проби, но това не се случва.”
Дружеството “Източнобалканска свиня” е собственост на браншовата асоциация за развъждане и съхранение на едноименната стара местна порода. Адресът на фирмата е в с. Веселиново, Шуменска област. Учредена е през декември миналата година по инициатива на членовете на асоциацията – 20 фермера, чиито семейства от поколения отглеждат Източнобалканската свиня.
Според данни на Агенцията по безопасност на храните с отглеждането на пасищните животни от тази порода (въпросната порода има даден спорен законодателен монопол върху свободното отглеждане на прасета) са заети 45 души в областите Шумен, Бургас и Варна. През 2007 г. популацията от Източнобалканска свиня е била 40 000, сега е 8000. “Намалението е резултат от липсата на пазар за това специфично на вкус месо, от липсата на територии за отглеждане на породата, от конкуренцията за хранителен ресурс (жълъди) с дивите свине”, посочва Радостина Донева, управител на фирмата. “Целта на дружеството е да скъси пътя на животновъдите до пазара. На практика те се обединяват, за да споделят разходите за преработка, маркетинг и логистика. Избягваме прекупвачите и правим икономии от мащаба. Транспортът на животните до кланицата, оформянето на документацията, администрирането, намирането на клиенти, вземането на проби – всичко това е грижа на търговското дружество”, коментира Радостина Донева. И обобщава, че новосъздадената компания гарантира на фермерите с 30% по-висока изкупна цена за килограм живо тегло отколкото прекупвачите.
Освен това фермерите имат гарантиран пазар и могат да планират своите приходи и разходи. Засега дружеството продава месото от Източнобалканска свиня само на един ексклузивен клиент – “Метро кеш енд кери”. Продажбите през май се увеличили със 100% в сравнение с декември м.г., когато са започнали доставките за веригата.
“Продуктът е нов за пазара, има нужда от маркетинг и промоции и това също е грижа на дружеството”, обясни Радостина Донева. Фирмата си е поставила за цел да инвестира в транспортно хладилно съоръжение, както и в склад за месо. Инвестицията обаче зависи от това дали ще отпаднат ограниченията за износ на месо. Дългосрочните цели включват собствена кланица, месопреработвателно предприятие, магазини за търговия на дребно.
Най-вкусното левче
Седморката на здравословното хранене
“Ходих на курсове по хлебарство. Девет месеца търсих подходящо помещение под наем. Стартирах трудно, но съм инат и знаех, че в крайна сметка ще го направя”, казва Дилян Димитров – собственик на “ХлеБАРна” в Бургас. Той е на 32 години и има 10-годишен опит като барман. Решава да се посвети на хлебарството заради удоволствието и трудността да комбинира “три прости съставки” – брашно, вода и сол.
Първоначалната инвестиция е около 20 хил. лв. – за обучение, за предплащане на наем за три месеца, за машини и суровини. “ХлеБАРна”-та работи само с квас и предлага девет вида хляб – сред които с лен, мак, сусам, чия, овес, слънчоглед, с орехи, мащерка, с брашно от манатарки.
Дилян Димитров приготвя и два вида закуски, сандвичи със собствен хляб, пици с изпечен на място блат и собствени сосове.
“Работя с приятелката ми Таня Емилова. За нас хлебарната е начин на живот. Ставам в 3 часа след полунощ, работя шест дни в седмицата до 18-19 часа. Не продавам боклуци, във всяко изделие влагам нещо от себе си. За мен бизнесът не е печалбарство”, казва Дилян Димитров.
И уточнява, че купувачите са около 50-60 на ден. “Няма човек, който да мине оттук, и да не си купи питка с масло и сол и това е “най-вкусното левче”, което е похарчил”, твърди Дилян Димитров.
Помагат му родителите и сестра му – особено при почистването, разчита и на приятели. Родителите на Таня Емилова са градинари, в тази посока са и следващите цели.
“Искам да направя собствена градина и да комбинирам хлебарството със земеделие. Ако успея да развия тази част, ще започна да обучавам деца”, казва Дилян Димитров.
Трудности
Дилян Димитров: Нищо не се случва лесно. Има много трудности пред малкия бизнес, който трябва да покрие изисквания, които са по-подходящи за големи фирми в хранителния бранш.”
От семе до лютеница
Илюстрация
Смаляване
“Доматената къща” във варненското село Кичево всъщност е зеленчукова градина от три декара. Тя е част от земеделско стопанство, което е в период на биосертифициране.
Зад идеята стоят съпрузите Георги Кабаков и Илияна Вълчева. “Сами отглеждаме семената, а зеленчуците продаваме на крайни клиенти. Правим и домашно приготвена лютеница по бабина рецепта”, обяснява Кабаков.
Семейството продава основно на фермерски пазари, зарежда няколко заведения, но развива и селски туризъм – “Доматената къща” дава възможността на посетителите сами да си наберат зеленчуци от градината.
“Произвеждаме грубо около 7-10 тона домати на сезон и около 2-4 тона краставици. За нас земеделието и близостта с природата са начин без чужда помощ с минимални вложения да изкарваш прехрана за семейството си и да бъдеш полезен за другите с продукцията си”, казва Кабаков.
Заетите са трима заедно със собствениците, при сезонна работа се наемат още хора на временна заетост.
Заради малките обороти – около 7000 лв. годишно, фамилният бизнес разчита само на потребителски заеми, за да финансира дейността си, които обаче са с по-висока лихва в сравнение с фирмените кредити.
“Биопроизводството не е като масовото производство. Добивите са по-ниски, а разходите повече, което определя и по-високата цена на зеленчуците. Въпреки това не можем да отговорим на изискванията за финансиране. Имаме нужда от малко багерче например, но банките искат 40-50 хил. лв. оборот. Аз толкова пари накуп не съм виждал в живота си”, обяснява Георги Кабаков.
И обобщава: “Дребните земеделски производители оцеляват много трудно.”
Седморката на здравословното хранене
Трудности
Георги Кабаков: “Искаме да отворим цех за производство на лютеница. Можем да закупим готов мобилен оборудван цех за консервиране – производство на пловдивска фирма, която е изработила подобни цехове за млекопреработка.
Засега обаче все още нямаме разрешение от община Аксаково, макар че подобна практика съществува в други райони на страната.”
